Неделя, 23 Април 2017
Неделя, 23 Април 2017
Чужди разузнавания продължават да проникват у нас, през покритие на служители на прикритие в посолствата

Чужди разузнавания продължават да проникват у нас, през покритие на служители на прикритие в посолствата

Това се посочва в Годишния доклад на Държавна агенция “Национална сигурност” за 2016 г.

“Продължават опитите на чужди специални служби за: създаване и разширяване на разузнавателни позиции за влияние и въздействие; разузнавателно проникване и придобиване на класифицирана национална или чуждестранна информация; “изнасяне” на вътрешни проблеми към България”. Това се посочва в Годишния доклад на Държавна агенция “Национална сигурност” за 2016 г., предаде репортер на БГНЕС.

“За изпълнение на разузнавателни задачи се използват служители на прикритие в дипломатическите мисии, субекти в религиозната, икономическата, образователната, културната област, и местни лица и структури, съпричастни към чуждите разузнавателни интереси и действия. Провеждат се мероприятия за влияние върху общественото мнение, включително чрез използване на средства за масово осведомяване. Традиционен обект на контрол от чужди специални служби са съответните землячески общности в България”, посочват още от контраразузнаването.

От ДАНС отчитат, че поради членството си в ЕС и НАТО и геополитическото си положение България е обект на сериозен разузнавателен интерес от държави, които възприемат Съюза и Алианса като заплахи за собствената си сигурност. “Наблюдава се активен стремеж за набиране на информация за развиващите се на наднационално ниво процеси. Особено внимание се обръща на събирането на сведения за кризисни ситуации в страната и за национални проекти с енергийна насоченост”, пише още в Доклада на ДАНС.

През 2016 г. на вътрешни потребители са предоставени над 3 хиляди документа с информационен и аналитичен характер, които са били обобщени от служители на контраразузнаването.

“През 2016 г. са констатирани преки посегателства върху сигурността на Националната система за защита на класифицираната информация, застрашаващи нейното нормално функциониране. В повечето случаи това не е довело до вреди за националната сигурност, но са констатирани и отделни казуси, при които са налице данни за осъществен състав на престъпление против информацията, представляваща държавна тайна”, става ясно още от обобщението за дейността на ДАНС за миналата година. През 2016 г. са отнети 25 разрешения за достъп до класифицирана информация и са постановени 19 отказа за издаване на разрешение за достъп до информация.

Държавна агенция “Национална сигурност” признава, че България продължава да е обект на кибератаки. “В резултат на наличието на уязвимости в комуникационните и информационни системи/мрежи и уебресурси, през 2016 г. е установено прилагането на почти всички основни типове кибератаки спрямо ведомства и икономически субекти от значение за националната сигурност”, уточняват от Агенцията.

България е обект на атаки и заради продажбата в чужбина на произведени у нас оръжия. “В резултат на изострената конкуренция чужди производители правят опити за дискредитиране на български предприятия и отстраняването им от конкретни оръжейни пазари. Сред използвания инструментариум са и публикации за осъществен износ в нарушение на експортните режими”, гласят изводите от доклада на контраразузнаването.

ДАНС отчита, че е дала 14 отрицателни становища за предоставяне на концесия на находища и терени. Тайната служба отчита като актив операцията по разкриване на нарушения в Център “Фонд за лечение на деца”. По предоставена от ДАНС информация, прокуратурата е внесла обвинителен акт срещу лице, заемало ръководна длъжност в организация за научни изследвания, заради съзнателно сключен неизгоден договор, в резултат от който са нанесени щети в особено големи размери (над 1,3 млн .лв.).

През 2017 г. трябва да се очакват съвместни операции между ДАНС и Европейската служба за борба с измамите за разкриване на злоупотреби с европейско финансиране, става ясно още от Доклада на агенцията, който е 32 страници.

Оставете коментар