Събота, 21 Октомври 2017
Събота, 21 Октомври 2017
Празнуваме 132 години от Съединението на България

Празнуваме 132 години от Съединението на България

Обединението на Княжество България с Източна Румелия е национално достижение, самостоятелен акт и успех на младата българска дипломация

Днес България отбелязва 132 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия. 
Денят е обявен за официален празник през 1998 г. 

Днешните историци определят събитието като „звездният миг на България“, „успех на българската дипломация“, „мирна революция“, „нечувана дързост“. Напълно заслужено. Само седем години след подписването на Берлинския договор, който разпокъсва земите ни, от двете страни на Стара планина българите за първи път постигат мирно решение на националния си въпрос. Без да се съобразяват с интересите на Великите сили. 

След Берлинския конгрес двете „Българии“ следват сходни пътища в своето развитие. Княжеството се управлява според Търновската конституция, Източна Румелия – според Органически устав. И двата документа са приети през април 1879 година. 
Според устава Източна Румелия се управлява от генерал-губернатор, назначаван от турското правителство с одобрението на Великите сили. Първият петгодишен мандат е поверен на Алеко Богориди, дипломат с българо-гръцки произход, който защитава блестящо българските интереси. Важно е да се подчертае, че в годините на разделението „втората България“ изцяло запазва българския си характер – факт с решаващо значение за успеха на съединисткото дело. Според Устава Източна Румелия е многонационална област с три официални езика – български, турски и гръцки. Допълнителна поправка прокарва текст, според който официален е езикът на преобладаващото местно население. Така българският език се налага почти навсякъде. 

Крайно несправедливите решение на Берлинския договор, които осуетяват създаването на силна България на Балканите, предизвикват разочарование и огромно недоволство сред разделената българска нация. Обединението се превръща в кауза, в основен национален въпрос за българите в началото на новия XX век. 

Същинската подготовка за обединението между Княжеството и Източна Румелия започва още през 1880 г., когато е създаден Таен централен комитет. На учредителното събрание от страна на Княжеството присъства и Стефан Стамболов. За председателли са  избрани Константин Величков и Георги Странски. 
Княжеството се заема с дипломатическата подготовка, българите в Източна Румелия – с вътрешната организация.  

През февруари 1885 г. начело на Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК) застава Захари Стоянов – революционер и публицист, който само година по-рано е публикувал първия том на своите „Записки по българските въстания“. 
Събитията около съединението се изпълват с духа и ентусиазма на Априлското въстание. 
През юли на съвещание в Дермендере (сега Първенец, Пловдивско) БТЦРК решава да се пристъпи към съединението под егидата на княз Александър Батенберг.
За делото са привлечени и източнорумелийски офицери - Данаил Николаев, Райчо Николов, Димитър Филов, Сава Муткуров и др. Изготвя се план за превземане на Пловдив.
Борбата започват панагюрци. На 2 септември цялата област е украсена заради рождения ден на султана. Ученици от Панагюрската гизназия свалят и изгарят украсата. БТЦРК призовава за незабавни действия. Въстаници от Пазарджик, Чирпан, Асеновградско се устремяват към Пловдив. 
Четата на Продан Тишков (Чардафон) с развято знаме на Съединението, ушито от годеницата му Недялка Шилева, се насочва от днешния град Съединение към Пловдив.
Събитията в Пловдив на 6 септември започват в ранната утрин. Въстаниците и войската арестуват областния управител Гавраил Кръстевич – един от българите, допринесъл много за постигането на църковната ни независимост. В този ден Кръстевич възкликнал: „Аз съм българин, и аз съм за Съединението!” Друга негова заслуга е, че не повикал османските войски в Източна Румелия. По-късно Великобритания осуетява нахлуването на османските войски в областта, когато Княжеството е нападнато от сръбските войски – единствената Велика сила тогава, която по свои съображения подкрепя съединистката идея.  
Новото правителство начело с д-р Георги Странски официално обявява Съединението на Източна Румелия с Княжество България. На 8 септември княз Александър Батенберг признава акта. На следващия ден е посрещнат възторжено в Пловдив. С манифест първият български княз утвърждава присъединяването на областта и приема да бъде титулуван княз на Северна и Южна България.

 

Създаването на по-голяма българска държава (около 97 хиляди квадратни километри), с по-многобройно население и с повече перспективи за стопанско развитие предизвиква обаче острата реакция на Сърбия. На 2 ноември крал Милан обявява война на България. Сръбско-българска война българите защитават политическото си дело със силата на своето оръжие – в битките при Сливница, Три уши, Гургулят, Комшица.  
На 5 април 1886 г. в двореца „Топхане“ в Цариград представители на Великите сили - Германия, Австро-Унгария, Франция, Великобритания, Италия, Русия, и Турция подписват българо-турска спогодба, с която се признава Съединението. Княжество България и Източна Румелия вече имат общо правителство, парламент, администрация, армия.  
Делото е окончателно завършено с провъзгласяването на Независимостта през 1908 г.

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар