Сряда, 13 Декември 2017
Сряда, 13 Декември 2017
БОТЕВГРАД, ЧАСТ ОТ КЛОАКАТА БЪЛГАРИЯ

БОТЕВГРАД, ЧАСТ ОТ КЛОАКАТА БЪЛГАРИЯ

Боингът на нискотарифната авиокомпания устремно набира височина над равното софийско поле. След минута се показват и хребетите на предбалкана. Слънцето върви на заник. Пътувам към поредната си служебна командировка в Лондон, където ме чакат куп делови ангажименти. Подреждам мислите си за официалната вечеря, която ми предстои веднага след кацането.

„По каква работа в Лондон, господине?“, чувам младежки глас.  Обръщам се надясно и чак сега се отърсвам от бъдещите си планове в английската столица. До мен на тройката седалки любопитно ме гледат симпатични момче и момиче. Още недочакали моя отговор, започват своя откровен монолог. От Ботевград са, завършили наскоро висше в София, поработили в родния Ботевград последната година. Вуйчото на момчето работел градинарска работа в Шотландия и щял да им намери нещо подходящо. Хванали се за идеята като удавници за сламка. „Повръща ни се от родната действителност, господине!“, започва да се пали момчето. И продължава с блеснали очи – навсякъде мафия, навсякъде корупция, навсякъде беззаконие. Ако България е една голяма клоака, то Ботевград е умален вариант на този роден нужник.

„Не сте чували за Ботевград?“, включва се енергично и младото момиче. Та ние станахме нарицателни в последните няколко години с далаверите на стария ни кмет. Де що има медии из България бълваха репортажи след репортажи. Кой ли репортер не стъпи в Ботевград. Коя ли медия не описа престъпните схеми на този човек. Стигна се дотам и лично Бойко да се изтъпани при Хекимян и да каже – този повече няма да е наш кмет. Появи се нов млад и читав кандидат, младите гласувахме масово за него, даже се организираха цели групи по фейсбука в деня на изборите да се върнат да гласуват от цялата страна, че даже и от чужбина. И чудото стана - стария крадец най-накрая беше детрониран.

Обаче кво, продължава разпалено момичето - човечецът напусна кметския кабинет и започна яко да си харчи милионите. Половината град се оказва негов. Не можем да му преброим палатите, хотелите, блоковете, офисите, парцелите, последни модели джипове...  Тук момъкът я прекъсва с крилатата фраза – За кокошка няма прошка, за милиони няма закони. И започва да разказва продължение на сагата с бившия им кмет. Уж го били разпънали на кръст с проверки на всякакви държавни институции. И изведнъж екс кмета излязъл чист като момина сълза. Прокуратура му прекратила разследването за имотни далавери с аргумента... изтекла давност. Ами ще изтече давността я – включва се момичето. Още в 2012-та в един национален вестник пуснаха цяла страница за далаверките с общински имоти. Прокуратурата си бара ушите пет години и сега давността изтекла. Купуват от общината на занижени цени негови близки, после му продават на половин цена. Имало и таен свидетел, който описва цялата схема, ама...

Монологът на младите ботевградчани продължава с политически оттенък. Появил се напоследък някакъв дребен човек, който бил поставен начело на местната структура на ГЕРБ. Парадирал навсякъде с близостта си с бизнесмена Валентин Златев. Та същият командорел в общината така, както и Бойко Борисов не правел в цяла България - кадрувал и определял всякакви важни назначения. Назначил в Булгаргаз на тлъстите заплати сума ти съпартийци и хора на бившия кмет. И аз кандидатствах там, каза момчето, ама ми казаха под сурдинка, че или си плащаш или трябва някой да те уреди. Върхът бил, когато за шеф на местния клон сложили човек от листата на бившия кмет.

В един момент ставам слушател на скандална криминална хроника. Спътникът до мен ме засипва с факти. В последните години в Ботевград били извършени пет убийства. Нито едно не било разкрито. Помните ли историята с един местен бизнесмен, който бе много приближен до стария ни кмет. Нещо далаверата им се развалила. И в един ден човекът го гръмнаха.  Две момчета изчезнаха вдън земя преди време и досега ни вест, ни кост от тях. Ама те шефовете на местното РПУ ги сменят през 5-6 месеца, най-накрая сложиха един местен, който си гледаше работата и на този Тинчев явно не му се вписваше в схемите и успя и него да го смени.

Полетът ни до Лондон е вече преполовен, а ботевградския ураган продължава да бушува на борда. Момичето пак го подхваща на политика. Местните като разбрали че премиера е изхвърлил бившия кмет от редиците на ГЕРБ, отново дали гласа си за генералската партия. Да, ама след местния вот се оказахме излъгани, а вотът ни бе подменен, продължи момичето. Местният менте-гербаджия се сгуши първо потайно с бившия кмет, а после даже и не се криеха, а с цялата си наглост лично настоящия депутат предложи за председател на общ. съвет човек на Георгиев. Е, питам се, с какви очи бате Бойко ще дойде отново в нашия град? Първото, което ще го попитаме, е защо позволи тази гавра с хората, които му вярвахме. Ако всичко е станало зад гърба му, да вади тоягата и да разгони предателите.

Търся вариант да прекъсна дългия ботевградски диалог или поне да питам за детайли, но младежите не ми дават тази възможност. В нашия град в голяма сила важи правилото „Крадецът вика – дръжте крадеца!“. Половин година преди последните местни избори хора от тогавашната опозиция писаха писмо до официалните институции, в което извадиха на светло кирливите му ризи. И нищо – далаверите са очевидни, но началниците в София си замълчаха. Всъщност, случи се нещо, и то скандално и супер нагло – не героя на писмото, а авторите му станаха подсъдими! А последиците от далаверите са жестоки, още повече се пали момчето – над 10 милиона задължения по глоби и корекции, които всички ние ботевградчани трябва да връщаме! Миналата година същите тези хора отново писаха до Борисов и Цацаров-  кой и защо отвори отново политическия чадър над бившия кмет на Ботевград. Пак гробно мълчание. Като видяха че у нас няма справедливост и възмездие, хората се обърнаха към европейските институции. Ами така е, каза момчето, само Брюксел е онази тояга, която винаги трябва да бъде размахвана, когато някой в България се прави на умряла лисица.

Капитанът на полета ни предупреждава за скорошно кацане в Лондон. Уморени от дългите монолози, младежите до мен постепенно утихват. Колесникът на самолета се отваря и след няколко секунди докосваме пистата. Докато боингът рулира към стоянката, момичето ме поглежда втренчено и промълви почти през сълзи – Няма връщане за нас обратно. Писна ни да ни правят на маймуни, писна ни да няма и капка справедливост. Не искаме повече да чуем за България и Ботевград!

Сещам се накрая да ги питам за имената. Има ли значение, казват едновременно. Така сме се наплашили. Защо заради нашите откровени думи да страдат роднини и приятели в града ни?!?

Едва намирам  сили да промълвя – бъдете щастливи, у нас или в чужбина! И помислете, Ботевград и България ще се променят заради вас, младите. Казвам го, а усещам  бучка в гърлото си. И осъзнавам, че тази гадна ботевградска действителност е само малка част от нерадостното българско ежедневие.

 

Васил Николов

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар