Неделя, 17 Декември 2017
Неделя, 17 Декември 2017
Българският лекар оперирал мозъка на дете през крака: "Момиченцето е добре, възстановява се. Дадохме й шанс за живот."

Българският лекар оперирал мозъка на дете през крака: "Момиченцето е добре, възстановява се. Дадохме й шанс за живот."

Уникална операция бе извършена в болница "Св. Иван Рилски" в София. Екипът на младия д-р Станимир Сираков достигна до мозъка на 10-годишно дете през крака му.

Д-р Станимир Сираков е роден на 24 октомври 1984 година в Кърджали. Завършва медицина през 2009 г. в МУ-София със специалност "Образна диагностика" и "Интервенционална неврорентгенология". От 2011 г. е част от екипа на болница “Св. Иван Рилски”. Младият специалист е един от малкото лекари в страната, извършващи високоспециализирани животоспасяващи процедури при мозъчни аневризми и облитериране на мозъчни и гръбначномозъчни артериовенозни малформации. 

Заради уникалната мозъчна операция на 10-годишното момиченце през артерия на крака му, д-р Сираков е номиниран за National Medical Awards или т.нар. "Медицински Оскар". Наградите ще бъдат раздадени тази вечер, пише dir.bg.

- Д-р Сираков, разкажете повече за операцията, с която спасихте живота на детето без да отваряте черепа му?

- Екипът ни оперира по ендоваскуларен път такива артерио-венозни малформации. Но с такава сложност направихме операция за първи път. Момиченцето бе с комплексна артерио-венозна малформация в мозъка. Това е заболяване, при което има много патологични, лоши връзки на съдовете в мозъка - артерии и вени, които са нефункционални и по този начин променят кръвотока в мозъка и унищожават храненето. Така малко по малко мозъкът загива. 

Ние успяхме през артерия на крачето да стигнем до мозъка и да изолираме всички тези патологични връзки. За операцията на детето получихме поздравления от световни лекари, че сме едни от първите в света, които са направили подобна интервенция. Момиченцето е добре, възстановява се. Дадохме й шанс за живот, защото подобни случаи в по-голямата си част завършват с фатален край.

Подобни процедури са алтернатива на класическата хирургия. Работим под рентгенов контрол, който в по-голямата част от света се извършва от интернационални рентгенолози. Чрез този метод се осъществява лечението на мозъчни аневризми, част от някои мозъчни тумори и исхемичен мозъчен инсулт в остра фаза. 

- Къде се обучавахте да прилагате тези съвременни методи?

- Бях шест месеца при проф. Жак Море (доайенът на интеревенционалната неврорентгенология - бел.ред) в Париж, а след това и половин година при професор Петър Боснякович в Сърбия, който по това време бе зам.-председател на интервенционална рентгенология в Европа. Бил съм на много други места за по-кратко време, след което се завърнах в България, за да прилагам наученото тук. 

- Вие можете да работите, където пожелаете по света, защо сте в България?

- Смятам, че е доста по-приятно чувството да успееш да се докажеш в България. Да успееш по един неотъпкан път. Да създадеш тук едно нещо, което вече е създадено и работи като една добре смазана машина по света. Всяко едно отделение от европейските се е доказало и работи от години тези неща, а тук ние успяваме да го създаваме и обучаваме и по-млади колеги, за да имат българските пациенти по-голям достъп до тези интервенции. Уникално е да видиш, че това създадено нещо работи. 

- Това ли ви мотивира да бъдете лекар в страна, в която все по-често бият лекари? 

- Това може да бъде мотивация на всеки да иска да се докаже тук. Имал съм десетки предложения да остана в чужбина, в двата центъра, в които съм се обучавал, както и с много висока заплата в най-добрите клиники за ендоваксуларно лечение в САЩ. Лесно е да отидеш по отъпканата пътека. Слава богу, аз и екипът на "Иван Рилски" досега не сме имали подобни случаи с пациенти. Смятам, че трябва да се пазят нормални двустранните отношения между лекар и пациент, въпреки че има доста изнервени и афектирани пациенти. Но обществото ни е такова, че уважението към лекаря с годините се е загубило. 

- Защо? 

- Заради много случаи на неадекватни лекарски решения, но да чукна на дърво лекарите около мен нямат такава практика и аз вярвам, че всеки един лекар иска да помогне, а не да навреди. Не винаги се получава, разбира се.

- Номиниран сте за т.нар. "Медицински Оскар" за значими постижения. Как приемате това голямо признание в началото на професионалния си път?

- Поласкан съм доста и чувството е много приятно, освен че те оценяват колеги, с които работиш в България и знаят с какво се занимаваш, те оценяват и световни имена. 

- Има ли перспектива за развитие на един млад лекар в България и колко важни са парите?

- Смятам, че има. Както и е важна финансовата част, за да бъдат подкрепени младите медици и да бъдат мотивирани да се развиват тук. Много е лесно да отидем в западните отделения.В България представата на пациентите, дори на студентите за рентгенолога е, че това са лекари, които се занимават само с диагностика. Оказа се, че на Запад рентгенолозите се занимават с доста голяма част от терапевтичните процедури, както мозъчни, така и периферни. Дори това популяризиране би имало добър ефект върху младите лекари.

- Баща ви също е лекар. Традиция или мечта бе за вас лекарската професия? 

- Определено бях повлиян от баща ми (д-р Стефан Сираков - бивш шеф на РЗОК в Кърджали и бивш главен секретар на МЗ - бел.ред), от това, което всеки ден той разказваше след работа. Разказваше ми за случаите си, за удовлетворението, когато си успял да помогнеш. До шести курс в Медицинския университет смятах, че искам да съм неврохирург, но тогава присъствах на няколко форума в Европа, на които представиха модерните ендоваскуларни процедури и останах много изненадан, че те се правят от интервенционалните рентгелози. Тогава реших да се опитам да развивам интервенционалната рентгенология в България. А чувството да видиш усмивката на дете, чийто живот си спасил, е уникално.

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар