Четвъртък, 23 Ноември 2017
Четвъртък, 23 Ноември 2017
55% от българите подкрепят членството в Европейския съюз

55% от българите подкрепят членството в Европейския съюз

Мнозинство от европейските граждани (57%) вярва, че членството в ЕС е нещо добро за държавата им

Делът на европейските граждани, които вярват, че страната им има полза от членството си в ЕС, е 64%, което представлява увеличение с четири процентни пункта спрямо 2016 г. Това става ясно от проучване на общественото мнение на Евробарометър за възгледите на гражданите относно Европейския съюз и Европейския парламент.

Проучването показва, че ясно мнозинство от европейските граждани (57%) вярва, че членството в ЕС е нещо добро за държавата им. Това равнище почти се връща до стойностите от 2007 г., преди финансовата и икономическа криза. Също така 47% от европейците смятат, че гласът им се зачита в ЕС, което е най-добрият резултат след изборите за Европейски парламент през 2009 г.

Проучването „Парламетър“ 2017 на Евробарометър е проведено сред 27 881 граждани в 28-те държави членки на ЕС. В България подкрепата за членството в ЕС е 55%, малко по-ниска от средното за ЕС, но също така с шест процентни пункта по-висока в сравнение с 2016 г. Фокусът на проучването на „Парламетър“ е върху обществените нагласи относно членството в ЕС и ползите от него, приоритетите, действията и мисията на Европейския парламент, както и дали гласът на гражданите се чува на европейско ниво.

Проучването потвърждава все по-благоприятното отношение на гражданите към ЕС, тенденция, наблюдавана в проучванията от 2016 г. насам. Председателят на Европейския парламент Антонио Таяни заяви: „Резултатът от проучването е много положителен и окуражаващ. Данните показват, че доверието в нашите институции и нашата работа продължава да нараства и че излизаме от кризата от последните години. Естествено, в някои области възгледите варират от една държава членка до друга. Това би трябвало допълнително да ни мотивира да задълбочим усилията си за справяне със страховете на хората. Европейците все по-често виждат ЕС като ключова фигура, когато става въпрос за справяне с големи предизвикателства и за защитата им от общи заплахи като тероризма, безработицата, бедността и социалното изключване.

За нас като Парламент на гражданите това означава, че трябва да постигаме резултати и че ще работим още по-усилено, за да отговорим на надеждите и очакванията на хората. Също така приемам данните от проучването като мандат за Европейския парламент да продължи да играе ключова роля при формирането на бъдещето на ЕС. Най-подходящото място за дебат за това какъв трябва да бъде ЕС, какви задачи трябва да изпълнява или какви правомощия трябва да има, е тук, в Европейския парламент“. Доверието на гражданите в Парламента се увеличава 33% от европейските граждани имат положителна нагласа към Европейския парламент, което е с 8 пункта повече от резултатите през 2016 г. За България делът на одобрение е 49%, като увеличението е с 11 пункта, а това е вторият най-добър резултат в ЕС след Ирландия.

Европейският парламент има неутрален имидж сред 42% от европейците (два процентни пункта по-ниско спрямо предишното проучване), а негативният имидж е спаднал със 7 пункта до 21%. За България резултатите са съответно 30% (–4 процентни пункта) и 12% (–9 процентни пункта). Повече от половината анкетирани (55%) заявяват интереса си към Европейските избори през 2019 г., а 47% считат, че Парламентът трябва да играе по-голяма роля в бъдеще.

Предишното проучване, проведено през март 2017 г., вече показа, че гражданите все повече осъзнават, че ЕС действа от тяхно име в области, които считат за важни. В допълнение на нарастващото признание за действията на ЕС в тези приоритетни сфери, интересът към ЕС остава висок и постоянно нараства в последните години достигайки до 57% през септември. Европейските граждани очакват, че ЕС ще ги защитава от определени заплахи. Основните рискове, при които европейците желаят намесата на ЕС, са тероризъм (58%), безработица (43%), бедност и социално изключване (42%) и неконтролирана миграция (35%).

По-малко от една четвърт от хората посочват изменението на климата (23%), религиозния радикализъм (23%), организираната престъпност (22%), въоръжените конфликти (21%), политическия екстремизъм (20%), разпространението на инфекциозни заболявания (10%), кибератаките, социалния дъмпинг и заплахите за неприкосновеността на личните данни (9% всяка).

Основните приоритетни области, в които българите искат повече действия от страна на ЕС, отговарят на тези в Съюза: борбата с тероризма (61%), бедността и социалното изключване (40%) и неконтролирана миграция (38%). След тях идват проблемът с безработица (33%), религиозният радикализъм (26%), организираната престъпност (24%), въоръжените конфликти (23%), социалният дъмпинг (21%).

Най-малко намеса от ЕС българите желаят при защитата от кибератаки (11%), разпространението на инфекциозни заболявания (10%), заплахите за неприкосновеността на личните данни (8% всяка). Европейските граждани очакват Съюзът да осигури защита на основните им права (44%), правото на свободно придвижване, работа и образование в ЕС (36%), на труд (34%), на адекватни пенсии (34%) и на стабилна икономика (33%). В частност, те очакват ЕС да защитава човешките права (56%), свободата на словото (34%) и равноправието между мъже и жени (32%). Хората очакват ЕП да подкрепи действия срещу бедността и социалното изключване (41%), тероризма (също 41%) и безработицата сред младите хора (31%).

 

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар