Неделя, 19 Ноември 2017
Неделя, 19 Ноември 2017
Агент „Румянцев“ не успя да „изпере“ чрез съда миналото на Царя, ген. Аспарухов и своето

Агент „Румянцев“ не успя да „изпере“ чрез съда миналото на Царя, ген. Аспарухов и своето

С две съдебни решения Темида потвърди, че банкерът Атанас Тилев е бил секретен агент на ДС

Фалиралият банкер Атанас Тилев претърпя наскоро и тежък съдебен провал. В продължение на три години той се опитваше да получи справедливост от Темида и да докаже, че няма нищо общо с митичния агент „Румянцев“, а името му неоснователно се свързва с псевдонима на чекиста,  работил  години наред усърдно под надзора на ДС и КГБ. Наскоро Темида сложи окончателно точка на спора и съмненията.

С две поредни съдебни решения на Софийски административен съд и на Върховния административен съд (ВАС) бе постановено, че Атанас Тилев е несъмнено агент „Румянцев“. Всъщност и двете дела са своеобразен прецедент за съдебната ни система, както и за работата на комисията на Евтим Костадинов, разкриваща сътрудниците на тайните комунистически служби.

Сагата започва през лятото на 2015 година. Собственикът на фалиралата по времето на Жан Виденов Банка за земеделски кредит Атанас Тилев завежда в Софийски административен  съд дело срещу Комисията по досиетата и нейния председател Евтим Костадинов, защото с няколко свои решения са го обявили за агент на ДС, с псевдоним „Румянцев“. В исковата си молба Тилев твърди, че не е бил нещатен служител и не е получавал възнаграждения за никаква дейност, свързана със структурите на ПГУ на ДС, както и на други структури на ДС. Отрича да е полагал подписи под документи на тези структури, както и че никога не е контактувал с посочените в Решенията оперативни работници П. и Б. Тилев моли съда да отмени решенията на Комисията по досиетата като недействителни. А през годините той е проверяван като член на Надзорния съвет на БЗК, като длъжник на няколко банки, като собственик и съдружник в големи компании като „Дару кар“ и др., и винаги е оповестяван като „Румянцев“. Тилев е бил дори 

на „двойна езда“,

разкрит е включително и като агент на военното разузнаване, действал с агентурен псевдоним „Зингер“. Скандалът можеше да бъде наистина страхотен, ако Комисията, ръководена от Евтим Костадинов е допуснала грандиозната грешка. 

Атанас Тилев наистина е вярвал, че чрез съда може да изпере името си и да замете връзките си с ДС и КГБ, но да изчисти и съмнения, които витаят около контактите му със Симеон Сакскобургготски и ген. Бриго Аспарухов. Основание за тази дръзка авантюра му дават два много важни факта. На 26 юни 1993 година, с протокол № 4606 на НРС е унищожено чрез смилане Дело №8351 на агент „Румянцев“. То съдържа пет тома с над 1300 листа секретни материали. Становището на службата е, че е отпаднало използването на секретния сътрудник, той не е перспективен, поради което да бъде заличен от апарата, а материалите от досието му унищожени. И те наистина са унищожени още същия ден, като зад цялата незаконна конспирация стои тогавашният шеф на НРС и близък приятел на Тилев – ген. Бриго Аспарухов. Фалиралият банкер наистина е вярвал, че всичко за Румянцев е старателно прочистено още преди 24 години. Освен това той е имал и

 втора сериозна „застраховка“

В регистрационния картон срещу агент „Румянцев“ стои името на лицето Ангел Жечев Тимев, а не на Атанас Жеков Тилев. В годините на демокрация тази дребна подробност остана законспирирана и е  известна на много ограничен кръг лица. Фактологично погледнато фалиралият бивш търговец на BMV в България и неуспешен производител на родните автомобили Роувър е имал основание да претендира, че съвсем друго лице, със сходни с неговите имена е „Румянцев“, а Комисията по досиетата наистина го е опозорила. Освен това в заповедта за унищожаване на работното дело се споменава само името на агента – „Румянцев“, но не и името на физическото лице, което стои зад него.

Кой все пак е мистичният банкер?

Атанас Тилев е роден през 1944 г. в Стара Загора. Завършва Немската гимназия в Ловеч, ковачница на кадри на външното разузнаване на Държавна сигурност, а през 1969 г. и Висшия икономически институт „Карл Маркс” (днес УНСС, бер. ред.).

В началото на 70-те години заминава за чужбина, където се жени за Кукка Мария, дъщеря на тогавашният министър на външните работи на Финландия д-р Ахти Карялайнен и виден политик от Центристката партия.

Във Финландия Тилев го устройват във фирма „Тампела”, която търгува с метали и земекопни машини с тогавашния Съветския съюз. По това време пътят му се пресича и със Симеон Сакскобургготски, който е привлечен като консултант на фирмата. 

В зората на демокрацията, след свалянето на режима на Живков в България той се завръща като бизнесменът емигрант Атанас Тилев. Създава групировката „Дару“, придобива мажоритарния пакет на акциите във фалиралата по-късно Банка за земеделски кредит (БЗК).

Съдебна сага за чисто минало

В продължение на три години екипът на Евтим Костадинов и адвокатите им полагат неимоверни усилия, за да докажат пред две съдебни инстанции, че не са злоупотребили с дадените им от закона права и не са набедили за агент невинен гражданин.

Оказва се, че въпреки старателното прочистване на материалите за агент „Румянцев“ в архивите са останали достатъчно автентични документи, а „чистачите“, действащите по заповед на ген. Аспарухов, съвсем не са успели да заметат агентурното минало на Тилев.

Цялата мистификация с „Румянцев“ е сътворена през далечната 1972 г. Със строго секретна заповед, подписана от ген. лейтенант Д. Кьосев е привлечен като нещатен оперативен работник към свръх секретния отдел V към ПГУ на ДС Ангел Жечев Тимев, с псевдоним „Румянцев“ (виж документите в първия прикачен файл). Всъщност това е отделът за подготовка на нелегали, към който по-късно е зачислен и Меди Доганов -  почетен председател на ДПС. В заповедта обаче изрично е посочено, че става дума за „легенда“, тоест Атанас Жеков Тилев е легендиран в масивите на ДС  като Ангел Жечев Тимев, който официално се води  вербуван. В секретния отдел V практиката е била такава - легендираното лице е запазвало само първите букви от истинските си имена. На „Румянцев“ е определено и месечно възнаграждение от 50 лв.

Въпреки незаконно унищожените работно и лично дело, Комисията по досиетата успява  да изрови и предостави на съда 

11 преписки,

обхващащи периода от 1972 година до 1989 година, в които името на „Румянцев“ протича активно. В съответните разработки са описани факти и събития, които напълно съвпадат с биографията и живота на Атанас Жеков Тилев, а дори в някои от тях и името му се споменава директно, а не легиндираното. Така например в един от рапортите в Дело за оперативно наблюдение (ДОН) „Любопитния“, капитан Венко Цинцаров обяснява, че Атанас Жеков Тилев е бил женен за дъщерята на външния министър на Финдландия  Карялайнен и е агент на ПГУ. Освен това същият е представител на финландската фирма „Тампела“, българин с икономическо образование и двойно гражданство. В друг рапорт капитан Венко Цицаров докладва за получената информация от свой агент, който разказва за приятелството с Атанас Тилев и финландското му семейство.

Като доказателство по делото е използван и петгодишният план на Отдел V на ПГУ. В него се установява, че специален агент „Румянцев“ се намира във Финландия, като е планувано да напусне работа в посолството и да постъпи в концерна "Тампела", а след това да бъде изведен в техен клон в ГФР – Кьолн. Повтарят се непрекъснато и вече известните факти за семейното обкръжение на агента, като се набляга, че влиянието на фамилията на съпругата му трябва да бъде използвано от службите. Акцентира се, че „Румянцев“ трябва да получи финландско гражданство, за да бъде изведен в Германия, а след това да открие собствена фирма, която да се използва за база. Обсъжда се и възможността неговата фирма да открие клонове в Турция, Кипър и Гърция. Пак в същия план на отдела за нелегали се посочва, че спецагент „Румянцев“ ще бъде законспириран, защото тъстът му има положително отношение към СССР и може да стане президент на Финландия.  С нелегала „Румянцев“ са били проведени пет лични срещи през 1976 г., на които е получена интересна информация и сведения за три лица. ДС отчита, че поради особената обстановка със семейството на агента от съветска страна е било препоръчано да бъде преустановен оперативният контакт с него, като това се е случило на последната среща през декември 1976. г. Реално нареждането идва директно от КГБ, което също е имало отношение към Тилев – „Румнцев“. На няколко места в разработките се посочва ясно, че КГБ има интерес и отношение към Атанас Жеков Тилев.

В заповед от друго Дело на ПГУ на агент „Румянцев“ се поставя задача да събира информация и наводки за лица представляващи интерес за отдела, а също така да създаде предпоставки за работа с фирми  само  от капиталистическите страни, като перспективни са тези от Канада и Испания. Пак в същото дело се отчита, че „Румянцев“ е предал на ДС много полезна информация от политически характер. Поставени са му и нови задачи: събиране на документални наводки, среща с водещите офицери в България, преподготовка и проверовачни мероприятия. През декември началникът на Отдел V на ПГУ полковник Божинов докладва, че с „Румянцев“са провели 4 срещи. В концерна, в който работи се е устроил стабилно. Предавал е регулярно информации за политическата обстановка както и по дейността на китайски представители. Предал е проекти на новопроизведено оръжие, които ДС прехвърля на РУМНО за оценка и отношение.

От декември 1976 ДС посочва, че спира работа с „Румянцев“ по настояване на КГБ. Но шефът на отдела за нелегали докладва в рапорт, че контактът не е прекъснат, но са спрели да му поставят конкретни задачи. Въпреки това отчитат, че „Румянцев“ съдейства за устройването на агента „Славчо“ в чужда страна.

Комисията по досиетата успява да предостави на съда и друго важно доказателство – направени са щателни справки в регистрите на всичките български 264 общини, но никъде в Националната база данни „Население“ не е открито съществуването на лицето Ангел Жечев Тимев – всъщност легендираният от ДС носител на псевдонима „Румянцев“ никога не е съществувал реално физически.

Въз основа на тези автентични документи съдия Маргарита Йорданова от Софийският административен съд констатира, че в материалите, в които се описва оперативната дейност на „Румянцев“ касаят жалбоподателя Тилев, които са едно и също лице. Съдът намира като неоснователно възражението на жалбоподателя, че липсват документи, които сочат по безспорен начин, че Тилев е „Румянцев“. „Напротив, при анализа на доказателствената съвкупност за този съд не остава съмнение относно идентичността на двете лица. Налице са много писмени документи, саморъчно написани от жалбоподателя, представляващи сведения за чужди граждани, както и за бившата му съпруга М. К.“ При тази ситуацията за Комисията по досиетата не е съществувала друга възможност освен да обяви принадлежността на Тилев към ДС. Въз основа на това САС отхвърля изцяло като неоснователна жалбата на Атанас Тилев. Той обжалва решението им, но само преди няколко месеца и ВАС остави в сила Решение №488 от 24 януари тази година на Административен съд София. Съдебният състав: Галина Христова, Пламен Петрунов и Юлия Раева са категорични, че присъдата е окончателна и не подлежи на обжалване (виж във втори прикачен файл съдебните решения).

„За нас проблемът е приключен, ще се въздържа от коментари. Успяхме да докажем, че сме действали законосъобразно“, казва пред Faktor.bg Евтим Костадинов.

От предоставените на Темида нови документи за връзките на Атанас Тилев с ДС и КГБ става кристално ясно, че той съвсем не е бил безличен и незначителен агент, без принос за работата на службите, каквато е мотивацията за унищожаване на работното му дело през 1993 година. 

Автор: Стойко Стоянов

Източник: faktor.bg

 

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар