Вторник, 21 Ноември 2017
Вторник, 21 Ноември 2017
Цар, генерал и агент „Румянцев“ в престъпна афера за чисто минало (Втора част)

Цар, генерал и агент „Румянцев“ в престъпна афера за чисто минало (Втора част)

Работното дело на Атанас Тилев изчезва заради доносите му за Сакскобургготски?

В първа част на разследването фалиралият банкер Атанас Тилев се оказва единственият агент на бившите комунистически служби, признат за такъв с две категорични решения на Темида.

Защо досието на „Руменцев“ е прочистено?

Faktor.bg разговаря независимо един от друг с двама познавачи на родното задкулисие и работата на ДС и КГБ – офицерите от Първо главно управление Марин Маринов, който е работил и в Отдел V, и Красимир Райдовски - разузнавач и шеф на пресцентъра на кабинета на Жан Виденов. Марин Маринов е и човекът, помогнал за издигането на Бриго Аспарухов – предложил го е лично на президента Желю Желев за шеф на НРС. Те са категорични, че истината относно плановете и намеренията на ДС към  Симеон Сакскобургготски и евентуалната му съпричастност към КГБ са унищожени с изчезването на работното дело на агент „Румянцев“. 

Всъщност този скандален случай, разиграл се през 1993 г., остава едно от най-позорните петна за специалните ни служби. И до днес няма осъдени, въпреки строгите санкции на закона. Аферата с досието на агент „Румянцев“ е заплетена между личностните отношения на фалиралия банкер Атанас Тилев, бившия шеф на разузнаването Бриго Аспарухов и Царя.

Финландска схема

„Атанас Тилев  съвсем не е светлият образ на преуспелия емигрант, а класически продукт на ДС и КГБ. В биографията и възходящата му кариера няма нищо случайно. Баща му е червен земеделец, който след 9-ти септември 1944 години е обвинител от Стара Загора в така наречените народни съдилища, срещу враговете – „фашисти” и „буржоазия”. Тилев естествено се ползва с протекциите на „наше момче” и още като войник е вербуван от РУМНО за агент с псевдоним „Зингер”. В студентските си години е нещатен сътрудник към ЦК на БКП. Използван е като преводач по време на гостуването на „братски“ на БКП делегации по време та почивките им в станцията на ЦК на БКП на „Златни пясъци“ - днешната „Ривиера”. 

Пръстът на съдбата, който в онзи период се движи от ДС, го посочва за преводач и на гостуващия у нас финландски външен министър Каколайнен . Запознава се с дъщеря му и дружбата им, и перспективата за брак стават повод да бъде вербуван и от ПГУ.  В първия регистрационен картон в служба КА на ПГУ на ДС Тилев е записан  с автентичните си имена и рождена дата.  По-късно е предаден на отдел V и тогава е легендиран като Тимев. Така младият доносник е изстрелян в европейска орбита - заминава като търговско аташе във Финландия, а по-късно започва работа в мощна фирма, произвеждаща съоръжения за разработка на рудници. Разузнавателните му мисии продължават зад граница, а с помощта на КГБ съветското министерство на рудодобива закупува машини от „Тампела“ с посредничество на българския агент. По това време в СССР се произвеждат същите добивни съоръжения и няма логика да купуват подобни, но на по-скъпа цена. С помощта на КГБ „Румянцев” се издига и до вицепрезидент на „Тампела”, а бурната му кариера е просто част от мероприятието на ДС-КГБ“, категоричен е Красимир Райдовски.

Твърде вероятно е една от целите на операцията да е бил именно българският монарх в изгнание. Няма как службите да са нямали отношение към тази личност. Тилев „подава” ръка на Симеон Сакскобургготски и помага за назначаването му като съветник в „Тампела”, но реално това е формалният повод човекът на ДС да има пряк контакт с царя, да го разработва, да донася за него на службите и да го контролира. И той реално го прави.

„След завръщането си в България бизнесменът Тилев много бързо попада под ударите на закона и става клиент на следствието и прокуратурата за финансови злоупотреби (виж доклада за банките на Николай Добрев, б.р.). Не го спасява дори и „жестът“ към СДС - да им подари за 1 лв. БЗК само часове преди да фалира.  Наложена му е забрана да напуска страната, но въпреки това се измъква от закона с помощта на стария приятел ген. Бриго Аспарухов, който през лятото на 1996 г. е все още шеф на националното разузнаване“, твърди пред Faktor.bg Красимир Райдовски.

Той е категоричен, че Аспарухов се обажда през август същата годин лично по телефона на тогавашния вътрешен министър Николай Добрев, моли го да свали запрещението над Тилев, като се мотивира, че е негов секретен сътрудник и му се налага спешно да пътува в чужбина.

„Шефът на разузнаването лично придружава бизнес-съдружника си до ВИП-а на летище София, а когато Тилев попълва граничния си лист, който се изискваше по стария пропускателен режим, Аспарухов го прибира в джоба си. Така екзекуторът на БЗК напуска държавната граница под чадъра на службите“, посочва Райдовски.

Тилев сам пада в капана си

През 2000 година Атанас Тилев завежда за клевета дело срещу бившия премиер Жан Виденов. Тогава адвокатът на Виденов иска достъп до делото на Тилев в ДС, а в съдебна зала става ясно от писмо на Богомоли Бонев и ген. Димо Гяуров, че през 1993 година то е унищожено, въпреки, че от 1991 г. действа постановление на МС №61, което квалифицира като престъпление унищожаването на всякакви документи на ДС с гриф „Строго секретно“. От там тръгва разплитането на аферата за агент „Румянцев“. Тилев сам пада в капана, но завлича със себе си и Аспарухов. Сигнал за престъплението  подава първи бившият шеф на НСС ген. Атанас Атанасов.

„Изпратих Докладна записка до главния прокурор Никола Филчев, в която се съдържаха данни за извършено длъжностно престъпление от общ характер. Става дума за унищожаването на делото на „Румянцев“,  извършено от ген.  Аспарухов““, казва пред Faktor.bg Атанас Атанасов.

Прокуратурата се самосезира, започва разследване. 

„Оказва се, че шефът на НРС Аспарухов рискува свободата си и авторитета на разузнаването, за да спаси своя приятел и работодател Тилев и то в нарушение на закона. Престъплението е доказано, факт са протоколът за унищожаването на делото и предложението за това. В този протокол предвидливо се споменава само агент „Румянцев“, но не и кое лице реално стои зад псевдонима.  Освен това протоколът е документ с невярно съдържание, с който се удостоверява, че материалите са физически унищожени. Свидетелите, съпричастни към това казват, че подписите са техни, но не са полагани от тях. Те са поставени от трето лице - С. Т. покойник, но със знанието на Аспарухов и по негово разпореждане. С. Т.  е известен в службите именно като спец по фалшифициране на документи. Интересен е и фактът, че никой реално не е присъствал на унищожаването на делото. Тоест става дума за две престъпления – унищожаване на делото на агент „Румянцев“, което обхваща пет тома и над 1300 страници, и изготвянето и представянето на документ с невярно съдържание. Аспарухов твърди, че делото не е унищожено, но не казва кому е било нужно тогава изготвяне на предложение за унищожаване. Факт е, че делото го няма и до днес. Измислена е и мотивацията за унищожение“, казва Райдовски.

Именно заради изчезналите архивни документи срещу генерала има изготвен обвинителен акт през 2001 година (виж ТУК прикачения файл, б.р.), но тогава Аспарухов влиза в Народното събрание като депутат от БСП и процесът е стопиран.

„Вместо главният прокурор да поиска да бъде свален депутатският имунитет на Бриго Аспарухов, той пуска писмо до съда, с което изисква делото. От деловодството му го пращат и после делото изчезна“, спомня си днес Атанас Атанасов. Имало е натиск към Борис Велчев да образува дело срещу  Филчев за това „покровителство“, но и той замита с бездействие скандала. Така вече 16 години търсенето на отговорност от Аспарухов е във „фризера“.

Скандалните зависимости между Атанас Тилев – агент „Румянцев“ и Бриго Аспарухов датират още от зората на демокрацията. Те стават обект на друг скандал още през 1992 г., който е вече позабравен.

„Двамата, без знанието на никой в държавата, пътуват до Мадрид и установяват среща със Симеон. Каква е била целта на разговорите им - остава тайна. Президентът Желев, който реално е работодателят на шефа на разузнаването, научи от медиите къде е ходил Аспарухов. Първоначално беше ядосан, но скандалът бе покрит бързо, защото генералът използваше определени слабости на покойния президент“, разказва пред Faktor.bg полковник Марин Маринов, един от шефовете на свръх секретния Отдел 5 в ПГУ, подготвящ нелегали. Маринов е и офицерът, ръководел Ахмед Доган като кандидат нелегал.

„Аспарухов не е знаел първоначално за съпричстността на Тилев към ДС и КГБ, но като става шеф попада на материалите, преценил ги е добре и се залепва към Тилев и Царя, и осребрява добре тази връзка. Тогава агент "Румянцев" беше банкер в България с много възможности. Бриго подписва документ за унищожение на делото, но то реално не се унищожава, а оригиналите се изнасят. Знам го лично от шефа на комисията и така генералът поднася вероятно автентичните доклади и разработки на Тилев и Царя. Така се печели доверие.

С един куршум генералът отстрелва два заека

Ако тези документи бяха запазени, сега можеше да се проследи и анализира до колко само Тилев е слухтял и донасял за монарха, и доколко Симеон любезно е информирал, досещайки се къде ще отиде информацията му и кой ще се ползва от нея. Хората могат да си отговорят защо банкерът допусна Бриго до бизнеса и парите си, но и от къде идва необяснимо топлата връзка между монарха изгнаник и един комунистически партиен секретар, служител на разузнаването“, поставя риторичния въпрос Марин Маринов. Той е убеден, че в изчезналите материали от делото на агент „Румянцев“ е имало интересни данни за контактите, които ПГУ е установило със Симеон. Те са много по-важни от разработката „Паразити“, на която е било обект царското семейство.

„Заради изчезналото досие на Атанас Тилев сега не можем да покажем какви са били реално връзките му с ДС, каква работа е вършел, включително и с някои братски служби. Така е прикрита и евентуалната връзка на Царя със службите, на която Тилев е бил трансмисия. Не е изключено стратегическата цел на унищожените документи да е била именно заличаване на следите, които водят към Симеон, а тактическата да се скрие близкият приятел и работодател. И до ден днешен Бриго остава най-верният прислужник на Тилев, той стои в офисите му и управлява фирмите му от групировката „Дару“. От друга страна пък Симеон като премиер искаше да направи Аспарухов свой съветник по проблемите на сигурността. Поведението на прокуратурата по това престъпление също навява на определени съмнения, че е съпричастна към прикриване на евентуални връзки на Симеон със службите“, коментира Райдовски. 

Според него интересен факт за анализиране е, че до 1976 г. съветските служби се интересуват за работата на ДС с българския монарх в изгнание, а след това изведнъж престават. Защо – пита разузнавачът и излага своята версия: „Царят е имал топли отношения с Русия и със СССР, и винаги е бил по-скоро социалдемократ. Получавал е стипендия по настояване на СССР, така се говори. Абсолютно сигурно е, че ДС е охранявала семейството на Симеон, когато емигрира от България, от Варна до Александрия. Говорил съм със служителя, който е бил с тях неотлъчно, беше ми близък. Сега научавам, че през 1992 г. покойният президент Желев е искал проверка за връзките на Царя със службите, но след като знам, че тогава Аспарухов е бил шеф на разузнаването не мога да повярвам, че е изготвил какъвто и да е документ, уличаващ Негово величество“, казва с ирония Райдовски.

„Ако някой иска да узнае цялата истина за бившия цар, е необходимо да бъде прочетена и специфичната информация, която има във всички архиви на отделите на бившата ДС, на всички служби, които са работели по него. Напълно възможно е Царят да е имал контакт с руснаците и нашите, но трябва да се изчетат много материали. Истина е, че службите отдавна отглеждаха пилето, ухажвали са го многократно. Живков му купи кола, имаше и някакви помощи. Известен е и последният ухажор преди да се върне Симеон в България, както и кукловодите му. Тези хора, олицетворяващи се с някакво генералско движение, направиха така, че и до днес да не се разбере под чия заповед бяха изнесени милиардите на България, как бивши служители на ДС се оказаха милиардери“, казва Марин Маринов.

Красимир Райдовски пък е категоричен, че генерал Аспарухов съвсем не е действал от патриотични подбуди, а винаги е разпъвал чадър над агент "Румянцев", защото е бил в тесни финансови отношения с него – управлявал е холдинга му срещу тлъста сума, съдружник е в застрахователно дружество „Витоша”, където акционер е и Симеон, както и във фирма, с която се опитват да източат Рилския манастир, без да се посвенят, че посягат на Света обител. 

„Това са факти, а не клюки и ги пише в обвинителния акт срещу Тилев по делото за БЗК (виж документите за фалита на БЗК - ДокI,ДокIIДокIII  б.р.). По тези обвинения банкерът никога не бе оправдан от съда. Делото бе прекратено, защото изтече давностният му срак по вина на съдия Мирослава Тодорова“, казва  Райдовски.

От разкритията на двамата бивши  разузнавачи се осветява и защо през 2015 г. Атанас Тилев започна съдебна битка, искайки да докаже, че не е „Румянцев“.

Какви цели е гонил банкерът чрез Темида?

Преди всичко Тилев е разчитал на това, че всичко за него е унищожено. Освен това в масивите на ДС не съществува името Тилев, защото някой си Тимев е легендиран като „Румянцев“. Тоест - Тилев не е Румянцев? Доказването на тази формула през съда перфектно обслужва интересите на и на още двама души - на ген. Аспарухов, който не е унищожил незаконно делото на близкия си приятел, а  на някакъв  безпереспективен сътрудник. Това трябва да е повод съдебното преследване срещу него да бъде прекратено. Щом Румянцев не е Тилев,  отпадат и версията и съмненията, че основната част от унищожените материали по делото са били доноси за Симеон Сакскобурготски, както и че той е знаел за кого работи Тилев и какви услуги върши.

Затова пък загубената съдебна битка от Атанас Тилев днес се връща като бумеранг към приятеля му Бриго Аспарухов. За извършеното от генерала престъпление давността съвсем не е изтекла, а прокуратурата може да възбуди отново обвинението, с което може да хвърли светлина и как едно знаково дело е изчезнало от държавното обвинение. Въпросът е КОЙ в България иска прилагането на законите?

Източник: faktor.bg

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар