Неделя, 17 Декември 2017
Неделя, 17 Декември 2017
Едва 2% от българските ученици се справят с трудни задачи

Едва 2% от българските ученици се справят с трудни задачи

Българските ученици на 15 и 16 години, участвали в иновативен модул за решаване на проблеми в сътрудничество

Учениците в Сингапур имат най-високи резултати в иновативен модул на PISA 2015. Българчетата имат резултат под средно ниво.

Българските ученици на 15 и 16 години, участвали в иновативния модул за решаване на проблеми в сътрудничество, който е част от международното изследване PISA 2015, са постигнали среден резултат от 444 точки, а индивидуалният резултат варира от 316 до 570 точки.

Това съобщи Светла Петрова - началник на отдела "Анализи и международни изследвания" в Центъра за оценяване в предучилищното и училищното образование към МОН.

В иновативния модул са участвали 51 държави  и региони с общо над половин милион ученици.

Този модул се прави за първи път в световен мащаб и отговаря на въпроса: Могат ли учениците да участват в дейности за решаване на проблеми съвместно с един или повече партньори, като споделят знания и умения за постигане на определен резултат. Акцентът в изследването е способността за мислене.

"Компетентностите, оценявани в този модул, не се формират по конкретен учебен предмет, а са част от обучението в училище по всички учебни предмети, в извънкласните дейности, част са и от социалния опит на учениците", обясни Петрова.

Според данните 49% от българските ученици (при 28% в ОИСР) могат да се справят само с най-лесните задачи за решаване на проблеми, при които трябва да се следва план за решаване на ясен и несложен проблем, подпомагани обаче от своите партньори в екипа.

Отново 49% от нашите ученици (при 64% в ОИСР) се справят със средно трудните задачи от иновативния модул, при които е необходимо високо ниво на сътрудничество между екипа и се разпределят роли в него.

Само 2% от българските ученици (при 8% в ОИСР) успяват да се справят с най-трудните задачи, които изискват решаването на сложен проблем и е необходимо високо ниво на сътрудничество.

Изследването показва, че във всички държави и региони момичетата се справят по-добре от момчетата при решаването на иновативния модул за сътрудничество. В държавите от ОИСР момичетата имат среден резултат с 29 точки по-висок от този на момчетата, а в България разликата е 32 точки.

За общите резултати от PISA 2015 отново има такава разлика в резултатите между българските момичета и момчета, като при четенето тя е 48 точки, при природните науки - 16 точки, а при математиката - 2 точки.

Данните показват, че българските момичета, участвали в модула, имат по-голяма готовност за сътрудничество, както и по-високо ценят отношенията си с роднини, връстници и приятели, отколкото момчетата. Но момчетата ни проявяват по-голяма готовност да работят в екип в сравнение с момичетата, коментира Светла Петрова.

"Компетентностите, оценявани в този модул, не се формират по конкретен учебен предмет, а са част от обучението в училище по всички учебни предмети, в извънкласните дейности, част са и от социалния опит на учениците", обясни Петрова.

Най-висок среден резултат от иновативния модул са учениците от Сингапур /561 т./, следвани от учениците от Япония (552 т., като това се двете държави, които са безапелационни първенци в модула за решаване на проблеми в сътрудничество.

Сред държавите и регионите с резултат от над 530 точки са Хонконг - Китай, Корея, Канада, Естония, Финландия, Макао-Китай, Нова Зеландия и Австралия.

България е сред 25 държави, които са с постижения по модула под средното на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), а на последно място в класацията е Тунис с 382 точки, съобщи Петрова.

Тя коментира, че държавите с висок резултат на основните модули на PISA - четене, математика и природни науки, постигат висок резултат и на модула за решаване на проблеми в сътрудничество. Това означава, че образователните системи, които успяват да адаптират учебните си програми и преподавателските си методи към развиване на умения за мислене и за решаване на проблеми, и акцентират върху обучението с проекти и чрез изледователския подход, показват високи резултати във всички области на PISA, обобщи Петрова.

Решаването на проблеми в сътрудничество трябва да бъде застъпено в учебните програми, като това ще подобри уменията им за съвместна работа, правят извод екипите на МОН.

 

В края на 2016 г. МОН представи резултатите от PISA 2015 в основната му част - за природни науки, математика и четене, в което са участвали 72 държави. Тогава то показа, че близо 40% от учениците са функционално неграмотни.

 

Оставете коментар