Петък, 24 Февруари 2017
Петък, 24 Февруари 2017
Георги Пашкулев: Congratulations, Mr. President

Георги Пашкулев: Congratulations, Mr. President

... президентът реши да каже едно голямо "Довиждане" на политическия разум. И взе да учи Тръмп

 

В писмо, подписано от 17 европейски политици, отиващият си български президент Росен Плевнелиев призова идващия американски Доналд Тръмп да се откаже от подобряване на отношенията между САЩ и Русия. Тръмп е предупреден да не премахва санкциите срещу Русия и да не прави "голяма сделка" с Москва за Украйна: "Последиците от подобна сделка ще подкопаят доверието в Америка на съюзниците й в Европа и света", твърдят авторите.

Ние, българите, трябва да си гледаме в нашата паница, и да слушаме какви бисери рони държавният ни глава. Очевидно с изтичането на мандата му, Плевнелиев е решил да стане съвсем световноизвестен. Всъщност, откакто заема поста неговото влечение към Голямата земя отвъд океана е маниакално. Докато обясняваше на българите за неземните красоти на нашата родина, гордо зад него се извисяваше връх от Скалистите планини. Вероятно поради тази негова "колорадска връзка" се появи и един от първите му прякори сред народа. Стремежът към международна известност непрекъснато не оставя на мира Плевнелиев. Чия беше идеята, така и остана неясно, но държавният ни глава "снесе" 200-килограмово яйце във Ватикана. Подаръкът за папа Бенедикт XVI беше изкусно позлатен.

Съмненията покрай Скалистите планини, че Плевнелиев не е "на ти" с географията, се затвърдиха и с бляскавата му изява при посещението на президента на Чехия Вацлав Клаус. "Господарят на пръстена" посрещна госта си със забележителни думи: "Уважаеми господин президент, уважаеми дами и господа от Полша...". Доколкото свежата грешка не събуди усмивки в "полските" гости, Плевнелиев "се поправи": "Дами и господа от Чехословакия..., от Чехия. Извинявайте, извинявайте, още веднъж извинявайте". Явно държавният глава на България е забравил старата популярна максима "Извинение чепици не лъска". Но пък стана ясно, че в съзнанието си Плевнелиев е прикрит привърженик на тоталитарния режим отпреди 11 ноември, който заклеймява на път и под път - че нали именно тогава имаше Чехословакия. Само дето президентът се държа като главен герой от един виц. Внук казва на дядо си: "Гледай, хубав мач е. Играят Чехия и Словакия". А дядото пита: "Срещу кого?".

Споменът за "Чехословакия" си е нещо мило, но пък Русия... На 3 март 2012 г. държавният глава почете възрожденци, революционери, опълченци, само не и "чужденците", борили се за свободата на България. Всъщност избирателната памет на Плевнелиев не му позволи да се сети, че войната, сложила край на турското робство, се нарича Руско-турска освободителна война. Само че на господаря на "Дондуков" 2 вероятно още тогава в главата са му се въртели някакви "хибридни" оценки за ролята на Москва.

"Нехибридно" през 2013 г. Плевнелиев реши да засити политическия си апетит с участие в традиционната за мюсюлманите вечеря-ифтар, която беше в края на Байрама в пловдивски хотел. Там беше и тогавашният вицепремиер на Турция и сегашен правосъден министър Бекир Боздаг. За да бъде всичко "наред", на събитието не бяха допуснати български журналисти. Та обществеността трябваше да се запознава със случилото се край софрата от информации в комшийската преса. И... ами Плевнелиев благодарил на Боздаг, че Анкара осигурила втора родина на българските турци, прокудени от режима на Живков, които след "голямата екскурзия" се установиха в Турция. И "като отличник" президентът обещал да работи за връщане на част от вакъфските имоти. Да се чуди човек кой плаща заплатата на президента, по-скоро кой му осигурява широката нога, на която живее?

Всъщност неговата разкрачена стойка между Москва и Анкара използва за гарнитура и Апостола на свободата Васил Левски. Поради което от своята "висока камбанария" президентът изрече светлата фраза: "Нека винаги помним и следваме Апостола на свободата, който искаше да се освободим сами, а не някой друг да идва да ни освобождава, защото "който ни освободи, той ще ни пороби"... Така оксиморонстващият ни президент даде ясна представа за външната политика на България: „По-добре поробител, отколкото освободител!". А защо тогава толкова аплодираме освободителите ни от комунизма - ЕС, САЩ, НАТО? Да разбираме ли, че сме затънали в тежко иго, от което няма измъкване?

Сварен неподготвен от изненадващата победа на Доналд Тръмп за Овалния кабинет, Плевнелиев излезе от равновесие. Все още доволен от пресните "успехи" на България на световната сцена - като провала на кандидатурата на Ирина Бокова за генерален секретар на ООН, като опразването на комисарския пост на България в ЕК, президентът реши да каже едно голямо "Довиждане" на политическия разум. И взе да учи Тръмп. Всъщност без да знае какво точно ще направи стопанинът на "Пенсилвания авеню" 1600 по отношение на Кремъл. Макар че в Туитър Тръмп сподели следното:"Поддържането на добри отношения с Русия е нещо хубаво. Само глупави хора биха помислили, че е нещо лошо!" . Вероятно, впечатлен от позицията на Плевнелиев, Тръмп би му отговорил през Туитър:"Congratulations, Mr. President!"?

С края на мандата на Плевнелиев остава без отговор един голям въпрос: какъв президент беше той през целия си мандат? Макар че още през 2011 г. тогавашният и все още премиер Бойко Борисов категорично отсече: "И магаре да бях сложил и то щеше да бъде избрано!”, формулирайки избора на Плевнелиев. Остава да виси въпросът дали става дума за разновидност на българския вариант на гръмогласно изразяващото настроенията си трудолюбиво животно, или за хибридно творение на антируски-проамерикански-квазибългарски-късогледи-джобомислещи фактори?

Георги Пашкулев, заместник-главен редактор на Агенция БГНЕС.

 

Оставете коментар