Понеделник, 26 Юни 2017
Понеделник, 26 Юни 2017
„Дигне ли се един народ за правдината си, мъчно се върви срещу него...“ Георги Караславов

„Дигне ли се един народ за правдината си, мъчно се върви срещу него...“ Георги Караславов

Акад. Георги Караславов е български писател, белетрист и драматург.

Няма българин, който да не е чувал името на писателя Георги Караславов, от чието рождение днес се навършват 113 години. Най-малкото, защото всеки от нас е изучавал в училище неговите романи „Татул” и „Снаха”. 

Роден е в с. Дебър през 1904 г., днес квартал на Първомай. Завършва педагогическото училище в Казанлък и учителства в родното си село, но за противодържавна дейност е уволнен.
Записва агрономство в Софийския университет, откъдето е изключен за организиране на студентска стачка. Продължава образованието си в Прага и за да се издържа, работи като строителен работник в предградието Споржилов. Завършва агрономство в Софийския университет. Участва в Септемврийското въстание през 1923 г. Започва да публикува още 15-годишен в сп. „К'во-да е". Работи в редакцията на вестник „Ведрина" на Антон Страшимиров, бил е редактор във вестниците „Поглед", „Ехо", „Жупел", „Фронт на трудовоборческите писатели в България". Някои от произведенията му са конфискувани от полицията, например сборниците разкази „Изчадия адови”, „На два фронта", повестта „Селкор". За нея Караславов е осъден и пратен в Софийския централен затвор.

Във Втората световна война се включва като доброволец. Герои на ранната му проза са бедните градски деца. Караславов разказва в текстовете си и за Септемврийското въстание, един от романите му е посветен на живота на строителните работници в Прага. Но най-успешен Караславов се оказва в селската тема.
Романът „Снаха" (1942 г.) е определен за най-висока точка в развитието на българската прогресивна проза преди 9 септември 1944 и получава „Лаврова клонка“ от цар Борис III за култура. 

Писателят се изявява и като драматург, като автор на много книги за деца и юноши - най-популярна е повестта „Ленко" (1957 г.), репортажи, пътеписи, очерци, фейлетони, статии. До 1949 г. е директор на Народния театър.

През 1958 г. Караславов става председател на Съюза на българските писатели.

В София Караславов е бил известен като много богат и строг човек. Според градската клюка, вкъщи той е бил мъж под чехъл. Затова навън компенсирал със строго поведение, но въпреки това помагал на много български писатели.
Лично дал заеми на Антон Дончев и Димитър Добревски, за да си достроят таваните, където живеели. Един ден дошли да си изплатят борчовете, а Караславов ги върнал с думите: "Стига бе, вие сте сиромаси хора".

Заради неговото меценатство в столицата се понесъл поредният слух – че е купил турското посолство на "Руски" за 300 000 лева. Управниците умували дали в София да няма дипломатически квартал и Радой Ралин разпространил сред колегите си клюката, че Караславов ще купи турската легация. Членовете на семейството влезли в тази „честота” и не отричали слуха. Синът на Андрей Гуляшки – Любомир, който бил зет на Георги Караславов, дори отишъл с девер си Слав да измерят сградата. Хора ги видели и слуховете пламнали още повече.
Един ден дъщерята на Караславов – Яна, се появила с тежка златна гривна. Запитана от колежка дали това е подарък от турците, тя отвърнала с „Да, нямаха дребни, та додадоха тази гривна".
Радой Ралин дори написал епиграма по тази история: „Девер и тъст/ направиха тръст/ и на другите туриха пръст”. 

Окачествен е заслужено приживе за теоретик на българската съвременна култура, както и ревностен радетел за съхраняване културната памет и творчеството на личности като Иван Вазов, Елин Пелин, М. Арнаудов, Г. Константинов, Д. Талев, Н.Хайтов и др.

Допринася през 1956 г. Старият град в Пловдив да бъде обявен за архитектурно-исторически резерват и съхраняване на възрожденския дух и хилядолетната му история. В старите възрожденски къщи са събрани творбите на големите пловдивски художници – негови връстници и приятели като Зл.Бояджиев, Ц.Лавренов, Борис Ангелушев, Георги Божилов-Слона и др.
Георги Караславов си отива на 76-годишна възраст през 1980 г.

Из текст на Камен Колев

Оставете коментар