Събота, 16 Декември 2017
Събота, 16 Декември 2017
Жени не могат да гледат! Остави ги тия панаири, дего ги правят сега. То затуй се вика Мъжки водици!

Жени не могат да гледат! Остави ги тия панаири, дего ги правят сега. То затуй се вика Мъжки водици!

Откъс от "Стопанката на Господ" от Розмари Де Мео

На сутринта, на 6-и почват Мъжки Водици. Сутринта мъжете слизат на реката. Всеки е облечен в чиста бяла риза.

– А жени могат ли да отидат?

– В никой случай!

– А да гледат могат, нали?

– Не могат! Остави ги тия панаири, дего ги правят сега. То затуй се вика Мъжки водици. Само мъже са там, само мъжка сила трябва да има. Женско око не трябва да пресича тая сила, да не я разбърка. Мъжете слизат на реката в мълчание. Редят се и влизат във водата за мъжко мълчано хоро. Никой не обелва дума. Влизат до гърдите. До дъх, му се вика. Тогаз най-старият хвърля кръста.

– Че нали не е християнски обичая, за какво е тоя кръст?

– Кръстът на Водици, Райно, е друг знак. Стар знак. Казват, че и за други народи е било тъй – на живота дървото, му викаме. И се хвърля във водата, за да направи водата жива. И мъжете взимат сила от тая жива вода. В нея умиват и греховете си. Ако има мъжки отрочета до седем години и те се окъпват в студената вода, да растат здрави и силни.

– А водата не е ли много студена?

– Лед! Съвсем замръзнала е понякога, че се налага да се разбива ледът. Ама колкото е по-ледена водата, толкоз по-здрава ще е годината.

– А не се ли сгряват с нещо преди това?

– Гледах по телевизора веднъж едни момчетии на Водици. Пият, пеят, викат, а отстрани народът ги снима. И в реката тъй влязоха, пияни. Гледам и байряк бяха развяли. Срам! На Мъжки водици трябва нищичко да не са яли и пили, чисти да влязат в живата вода. Да им секне дъхът, че нов да им дойде, мъжки! И да го измълчат тоя студ, да го издаянят без дума да рекат. Е туй са те, истински мъже, в живата вода мълчано хоро да изиграят.

– А с кръста какво става?

– Кръстът минава през всеки и всеки го целува. Накрая остава у най-младия, той да го пази през годината. После пак мълчешком се разотиват. А на реката след тях не припарва никой. Чак до другата сутрин.

Из "Стопанката на Господ"

Оставете коментар