Сряда, 18 Октомври 2017
Сряда, 18 Октомври 2017
Десислава Димитрова: Българските музиканти ще продължават да бъдат световни

Десислава Димитрова: Българските музиканти ще продължават да бъдат световни

Дългият път от Русе към София, през Белгия, Германия, та чак и към филмовата музика в Лондон

„Българските музиканти ще продължават да бъдат световни“. Това заяви музикантът Десислава Димитрова в интервю за БГНЕС .

Дългият път от Русе към София, през Белгия, Германия, та чак и към филмовата музика в Лондон. Една изповед на флейтистката Десислава Димитрова.

По време на кратко завръщане в България Десислава стъпи на една сцена с хората, които са я изградили като музикант, а именно нейните преподаватели проф. Георги Спасов от България и проф. Доландер от Белгия. „Чувството да свиря на една сцена с моите преподаватели – хората, които ме формираха като музикант, хората които възпитаха в мен това постоянство и дисциплина, е просто неописуемо. За мен е изключителна чест“, призна тя и продължи: „Исках да уча в Германия, но не успях да премина изпита, съответно не успях да спечеля място, тъй като изпитът е изключително труден и е пред жури. За мой огромен късмет професор Доландер бе в журито и ме покани да отида да уча при него в Белгия. Впоследствие останах да живея в Ахен, който е един изключително старинен и хубав град на границата с Белгия и Холандия. Това бе прекрасна предпоставка за пътуване и гастролиране до прекрасни места, тъй като всичко е добре локализирано“, сподели тя.

В същото време тя признава, че винаги се е чувствала привлечена от Лондон. „Всеизвестно е, че той е абсолютен културен център, не само европейски, но и световен. Оказа се, че имам огромен брой колеги и приятели там. По покана на една приятелка заминах да преподавам при нея и започнахме да свирим филмова музика в оркестър, който тя е установила. Да свириш филмова музика в Лондон е невероятно, защото имаш чувството, че си на точното място и виждаш как хората копнеят да чуят това, което свириш. Всички произведения са изключително добре познати и е много добър пример за съчетаване на полезното с приятното, тъй като цялото това страдание, което го има в оркестрината на операта или на сцената със симфоничния оркестър, във филмовата музика го няма. Всичко е много олекотено. Тя създава прекрасна предпоставка за масивно звучене , което е част от оркестрацията и виждането на композиторите. За мен тя е преди всичко удоволствие“, споделя Десислава.

На въпроса дали е лесно да се наложиш като музикант в Лондон Димитрова заяви: „Естествено, че не е лесно, но не бих казала, че е непостижимо. Трудно е заради пазара. Той е огромен. Има изключително много музиканти, изключително много хора имат потребност и нужда от музика. И заради това според мен е лесно да намериш своето място.“

Десислава е родом от Русе. Занимава се с музика от ранна детска възраст. Свири на пиано от малка. В музикалното училище в Русе вече свири флейта. По покана на проф. Георги Спасов се мести в софийското музикално училище „Любомир Пипков“. По-късно завършва при него и бакалавър в музикалната академия „Проф. Панчо Владигеров“. След което заминава за Белгия, където следва магистратура при проф. Доландер, откъдето е и контакта й с него. Завръща се в Русе, защото печели щатно място в Русенската опера, което й дава възможност да пътува по цял свят и да натрупа голям опит.

„Като музикант, който е гастролирал и видял чужди култури, срещнал чуждестранни музиканти, смятам, че българското образование е на изключително високо ниво и че българските музиканти са изключително талантливи. Заради самата система на образование мисля, че ние сме се налагали и ще продължаваме да се налагаме. Тази дисциплина и тези високи изисквания, които винаги сме имали тук в България, и в училище, и в Академията, са нещо, което не виждам навън. Според мен българските музиканти ще продължават да бъдат световни“, категорична е тя.

„Като се връщам назад в годините се сещам за момента, в който започнах да свиря на пиано. Бях запленена от един мой много близък приятел, който в момента е световен пианист. Обожавахме да свирим заедно и започнахме да ходим на уроци. Оттам и любовта към класическата музика. С течение на годините това се промени. Свирила съм джаз музика, популярна музика, а в момента и филмова музика. Но смятам, че само класическата музика може да бъде основа за овладяване и развиване на други музикални жанрове.“

„Добрата музика е преди всичко усещане, експресивност. Тя е всяко едно чувство, изразено чрез инструмента. И както един значим за мен човек каза: „Най-големите музиканти изразяват себе си чрез инструмента.

“ За конкретна посока оттук нататък е трудно да се говори, тъй като Лондон е огромно място и създава много и различни възможности. Много бих се радвала да свиря повече камерна музика. Да правя повече записи. Филмовата музика така или иначе остава за мен нещото, което е най-забавно в цялата история. Преподаването е много важно за мен, защото е наистина привилегия и удоволствие да формираш нови музикални деца. Гордост“, описва тя с една дума тази своя привилегия.

„Бих искала да се обърна към всички млади хора, към всички, които се занимават и тепърва прохождат в музикалното изкуство. Нека да бъдат постоянни, нека да бъдат изключително упорити, нека да не спират, нека не съжаляват, когато останалите играят, а те трябва да стоят вкъщи и да упражняват, нека да слушат старите записи и старите майстори. Нека не се опитват и не се надяват. Нека просто да свирят.“ С тези думи музикантката завърши и заключи: „Може би музиката е най-романтичното изкуство.“


Медия

Оставете коментар