Понеделник, 26 Юни 2017
Понеделник, 26 Юни 2017
"Кръстникът" или Нино Рота и способността да облечеш един филм в музика

"Кръстникът" или Нино Рота и способността да облечеш един филм в музика

38 години без Нино Рота

Роден е в семейство на музиканти, което живее в Милано, Нино Рота, роден като Джовани Рота Риналди, още в детството изпъква със своите заложби: неговата първа оратория „Свети Йоан Кръстител”е завършена на 11-годишна възраст и изпълнена в Милано и Париж още през 1923 г.

Лиричната му комедия в три действия по Ханс Кристиан Андерсен е композирана, когато е едва на 13 години, и е публикувана през 1926 г. Учи в Миланската консерватория, завършва Римската консерватория и заминава за две години (1930 – 1932) в САЩ, подтикнат не от кого да е, а от Артуро Тосканини. Там печели стипендия във Филаделфийския институт „Къртис”.

Връща се в родината и получава академична степен по литература от Миланския университет през 1937 г. Това е фактология. Фактология, зад която обаче стои музикалната дреха, в която са облечени десетки филми. Не какви да е и не кого да е и не с кои да е. Нино Рота пише музика за филмите на Федерико Фелини, Лукино Висконти, Франко Дзефирели, Франсис Форд Копола.

Да, мелодията от „Кръстникът” и песента „Говори ми тихо” е негова.

Мелодията на „Ромео и Жулиета”, която зазвучава в ушите ни всеки път, когато се влюбим, е негова. И всичките филми на Фелини – от „Белият шейх” до „Репетиция за оркестър” са озвучени незабравимо от Нино Рота.

През 1975 г. той получи мечтаната от всички статуетка „Оскар” за музиката си към „Кръстникът”. Но това не е единствената награда за одухотворяването на филмовите ленти – в колекцията му има и „Златен глобус”, и „Грами”, и БАФТА. Но най-голямата награда е в обичта на неговите слушатели, в незабравата, на която са обречени мелодиите му, в това, че негови музикални шедьоври продължават да се изпълняват в цял свят. Последното, което чухме на живо в НДК на 27 март, беше неговия Концерт за струнен оркестър в изпълнение на „Виртуозите на Миланската скала”.

Музиката е езикът, който всички разбираме без преводач. Достатъчно е да имаме сетива, когато мелодята ни говори тихо, в синхрон със сърдечния ни ритъм.

Източник: AFISH.BG

 

Оставете коментар