Петък, 20 Октомври 2017
Петък, 20 Октомври 2017
История за сърце и крадла спечели националния конкурс за любовна лирика „Горчиво вино“ (2017)

История за сърце и крадла спечели националния конкурс за любовна лирика „Горчиво вино“ (2017)

Предлагат стиховете на Евтим Евтимов да влязат в учебните програми

На официална церемония в Петрич се състоя награждаването в Четвъртия национален конкурс за любовна лирика „Горчиво вино“ (2017). Конкурсът е в памет на големия български поет Евтим Евтимов, анонимен е и дава еднакъв шанс както на доказани автори, така и на неизвестни талантливи поети от цялата страна да се сдобият с популярност. За участие в конкурса тази година бяха получени 369 стихотворения. След разкриване на анонимността бе установено, че свои творби са изпратили и популярни поети. „Но стиховете тежат сами за себе си в условията на анонимност, без да има повлияване от познати имена“ – заяви литературният критик и издател Пламен Тотев, председател на журито, в което са и поетесата Катя Кирянова и Вангелия Тренева, секретар на НЧ „Братя Миладинови - 1914”.

С така примамливата първа награда (издаване на книга) бе удостоен юристът Красимир Костадинов (1981) от Русе за стихотворението „История за сърце и крадла, с убийство и възкресение“. Втора награда получи Любка Славова (1972) от Пловдив, преподавател по информатика, за стихотворението „На сутринта“. Трета награда бе присъдена на композитора и поет Иван Кръстев (1967) от Варна за стихотворението „Остани“.

Бяха раздадени и няколко специални поощрителни награди.

На церемонията победителят в конкурса - Красимир Костадинов, подписа договор за издаване на негова книга с любови стихове, която трябва да стане факт до следващото, пето издание на конкурса „Горчиво вино“ през 2018 г. Именно с осигуряването на подобна награда поетичната надпревара в Петрич се превръща в най-популярния и привличащ много участници литературен конкурс. Той има вече своите открития, като например талантливата Петя Стефанова от Тетевен, победител в първото му издание, която направи и запомнящ се дебют с книгата си „Среднощна приказка“.

От друга страна, конкурсът съхранява паметта и за обичания майстор на любовната лирика Евтим Евтимов, чиито шедьоври знае всеки българин. Те трябва да влязат и в учебните програми, смятат литературните изследователи, защото са едни от най-комуникативните и стигащи до сърцата творби в българската поезия. Именно стиховете на Евтим Евтимов могат да бъдат средството, с което младите хора да бъдат спечелени за поезията, да обикнат литературата и да се научат да ценят духовното в нашия ставащ все по-материален свят.
Гост на церемонията в Петрич беше синът на поета – Венко Евтимов.

Ето наградените стихотворения:

История за сърце и крадла, с убийство и възкресение

Не можех да повярвам, но се случи. Изведнъж.
Лицето ѝ разстреля ме с невидима прецизност.
Усетих спазъм, падайки сред цъфналата ръж
в косите ѝ, завихрени в симфония капризна.

Очите ми се рееха из синьото небе...
И – странно, – но не чувствах нито болка, нито нищо.
И в шепота на вятъра лежах си, раздробен
на квантови частици и тотално доразнищен.

А после тя надвеси се над мене мълчешком
и вкара пръст в утробата на прясната ми рана.
В сърцето ми натисна сякаш някакъв бутон
и то се отдели от мен и в нея си остана...

Възкръснах от целувката за сбогом и не знам
кого да питам как така без него да живея...
Надлъж-нашир в света си скитам без сърце и сам.
Навярно и завинаги ще търся само нея...

Красимир Костадинов

На сутринта

Невъзможна любов. Продължава нататък,
откровено го хапе и кафено мълчи.
До кафето – цигара. И ненужен остатък
от изгарящи чувства в него тъжно дими.

...Тя назад не погледна. Сложи роклята синя,
после – токчета тънки. Тракна входна врата.
А след нея остана океан от пустини,
някак с пясък удавил тази мъжка душа...

Той в тавана се взира и цигарата пуши.
Със дима й полита в изгорялата нощ.
Във кафето горчиво ярък спомен се гуши.
Неотменно приижда самотата със мощ.

Невъзможна любов. Само фасът остана.
(Купидон е наказан и изпратен при друг.)
Той – отмива кафето със сапунена пяна.
Тя – отдавна е вкъщи, при своя съпруг.

Любка Славова

Остани

Остани като капка над пясъка,
като вест отдалече донесена,
като чаша със вино на масата
и любов понесена, есенна...

В моя ден, в моя свят остани,
след съня да изплуваме двама,
като птици заплетени в танц,
под звуци на звездно пиано.

Като зов, като болка и гняв,
като скрита в сърцето надежда,
като малка, двуцветна дъга,
от която небето поглежда...

Вятър, шум от димящи листа,
диря, огън и пукащи клони...
Няма смисъл да тръгваш натам,
където никой не ще те запомни.

Ще направя от теб светлина,
без да искам нещо в замяна.
Очите ми гледат чрез твойта душа
и завинаги в теб ще останат...

Иван Кръстев

източник: AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар