Вторник, 21 Ноември 2017
Вторник, 21 Ноември 2017
Всичко за майка ми (не по Педро Алмодовар, а по Маргарита Петкова)

Всичко за майка ми (не по Педро Алмодовар, а по Маргарита Петкова)

Диагноза: мозъчен менингиом

Тя ми е майка. Тя ме е родила. Тя се е смяла и е плакала, заради мен. Тя се е радвала (по-малко) и е страдала (повече), заради мен. Тя се е грижила за мен (и продължава да го прави). Тя ме е обичала през целия ми живот (колкото и да съм трудна за обичане). И продължава да го прави (аз не мога да се променя, все така е трудно). Тя ми е майка. Аз не съм това, което си е представяла, когато съм изврещяла за пръв път. Никое дете не е това, което майките си представят, но аз съм пълно разминаване. Тя ми е майка и е била винаги до мен. Сигурно понякога е предпочитала да не е, обаче е стояла. Тя ми е майка. Тя ме е родила. А можеше да роди Мария Кюри или мечтата си за дъщеря. Би предпочела второто, защото е забравила коя е Мария Кюри. Не е забравила всички глупости, грешки, инати, навивания на пръста, невъзможности да ме вкара в идеалната си матрица, преглътнала ги е и продължава да ги преглъща. Тя ми е майка. Тя ме е родила. Тя ми е дала живот и аз го живея, благодарение на нея, нищо, че тя не разбира изборите ми. Аз я обичам. Такава, каквато е. Благодарение на нея съм това, което съм. Тя ми е майка. Тя е по-силна от мен. Не обичам да плача. Обичам нея. Точно тази моя майка.

И - менингиомът е доброкачествен. Доколкото това е добро.

Маргарита Петкова

 

Оставете коментар