Четвъртък, 19 Април 2018
Четвъртък, 19 Април 2018
„По дяволите твоята отрова, аптекарю!”

„По дяволите твоята отрова, аптекарю!”

Откъс от поемата „Балада за Ромео и Жулиета” на родения на Благовещение Неповторим Христо Фотев

23

Да тръгнеме по светлите пътеки

на деветстотин шестдесет и трета...

Аз съм Ромео от рода Монтеки!

Наистина ли ти си Жулиета?

И тебе ли те лъгаха?

Прости ми

и не плачи! Да тръгнеме веднага!

Повтаряй ми - крещи ми свойто име

и ми подай забравената шпага!

24

Крещи ми свойто име - не забравяй,

че ти си Жулиета! Излъжи ме,

че птицата в градината е славей...

Ромеевите жестове върни ми

и словото Ромеево... Не спирай!

Не падай ти на сцената огромна!

Ти милосърдно текста ми суфлирай!

Аз ще си спомня! Всичко ще си спомня!

25

Ти текста ми суфлирай! Аз с такава

невероятна сила ще играя,

че в своята игра ще те забравя

и ще забравя автора - накрая

ще се усмихна аз в нощта сурова,

ще се изправя върху тротоара...

По дяволите твоята отрова,

аптекарю!

26

О, колко нощи с тяло уморено

и въпреки умората си - нежна -

ти хвърляше палтото си зелено

като поляна по земята снежна...

Или в дъжда по стълбите гранитни,

с бетонени и дървени извивки,

посрещната от много любопитни

и много унизяващи усмивки...

Ти падаше от въздуха по-бяла,

по-тежка от разпятия върху ми!

А после се усмихваше - видяла

уплахата в очите ми безумни...

Подаваше ми на косите гъсти

червеното и черното горене -

люлееше ме с трескавите пръсти

на любовта си,пазена от мене!

© Христо Фотев

Източник: AFISH.BG

 

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар