Понеделник, 16 Юли 2018
Понеделник, 16 Юли 2018

„Те пият, а тънат сърцата им в рани, и пеят, тъй както през сълзи се пей…”

„Те пият, а тънат сърцата им в рани, и пеят, тъй както през сълзи се пей…”

Днес целият свят изказва своята съпричастност към жертвите на арменския геноцид (1915-1923) с надеждата, че раните на този народ-мъченик са зарасли и нови няма да бъдат отваряни     

Арменци

Изгнаници клети, отломка нищожна

от винаги храбър народ мъченик,

дечица на майка робиня тревожна

и жертви на подвиг чутовно велик -

далеч от родина, в край чужди събрани,

изпити и бледни, в порутен бордей,

те пият, а тънат сърцата им в рани,

и пеят, тъй както през сълзи се пей.

Те пият... В пиянство щат лесно забрави

предишни неволи и днешни беди,

в кипящото вино щат спомен удави,

заспа ще дух болен в разбити гърди;

глава ще натегне, от нея тогава

изчезна ще майчин страдалчески лик

и няма да чуват, в пияна забрава,

за помощ синовна всегдашния клик.

Кат гонено стадо от някой звяр гладен,

разпръснати ей ги навсякъде веч -

тиранин беснеещ, кръвник безпощаден,

върху им издигна за всякога меч;

оставили в кърви нещастна родина,

оставили в пламък и бащин си кът,

немили-недраги в далека чужбина,

един - в механата! - открит им е път.

Те пеят.. И дива е тяхната песен,

че рани разяждат ранени сърца,

че злоба ги дави в кипежа си бесен

и сълзи изстисква на бледни лица...

Че злъчка препълня сърца угнетени,

че огън в главите разсъдък суши,

че молния свети в очи накървени,

че мъст, мъст кръвнишка жадуват души.

А зимната буря им сякаш приглася,

бучи и завива страхотно в нощта

и вихром подема, издига, разнася

бунтовната песен широко в света.

И все по-зловещо небето тъмнее,

и все по се мръщи студената нощ,

и все по-горещо дружината пее,

и буря приглася с нечувана мощ...

Те пият и пеят... Отломка нищожна

от винаги храбър народ мъченик,

дечица на майка робиня тревожна

и жертви на подвиг чутовно велик -

далеч от родина, и боси, и голи,

в край чужди събрани, в порутен бордей,

те пият - пиянство забравя неволи,

и пеят, тъй както през сълзи се пей.

© Пейо Яворов

Източник: AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)

  • АНТИИЗКУСТВОТО КАТО ИЗБИВАНЕ НА КОМПЛЕКСИ

    "Защо се хвърлят толкова пари за нещо, което никой нито разбира, нито някога ще разбере. За нещо, което след коктейла на откриването вече никой не помни – но самият коктейл се помни. Защо никой от тези куратори не си сложи една такава инсталация в хола, а с парите от нея си купува стари майстори. Защо се обърна гръб на такива като онзи скулптор, който боядисваше ксерокопия на рисунки от Виена, за да може тези, които не могат една линия да направят, не могат един виенски пейзаж да боядисат да тънат в телевизионна и медий-на слава…", пита писателят

  • Министерство на културата връчи престижните отличия „Златен век“

    Министър Боил Банов връчи авторитетните отличия на творци и артисти от различни области на изкуствата за техния принос в развитието на българската култура и духовност по повод 24 май

  • Как да не е Щастливец Алеко, като му се падна Вежди за скулптор?

    "Стигнеш ли жълтите павета в София, значи по криви пътища си свърнал", пише писателят Христо Стоянов

Оставете коментар