Четвъртък, 22 Февруари 2018
Четвъртък, 22 Февруари 2018
Българските бизнес клиенти отново са в групата с много лоша дисциплина на плащанията

Българските бизнес клиенти отново са в групата с много лоша дисциплина на плащанията

27% от фактурите, издадени към фирми-контрагенти се плащат със закъснение или изобщо не се погасяват 

Това става ясно от представените във вторник данни от десетото поред проучване "Навици на плащане в Европа" 2017 г., изготвено от колекторската компания EOS съвместно с независимия институт за пазарни проучвания Kantar TNS.

Навременните плащания в Европа в момента са на ниво от 78% от всички издадени фактури. След положителното като цяло развитие на показателя през последните десет години, навиците на плащане през последните три години по-скоро стагнират, като не отчитат значително подобрение.

В България тенденцията е сходна – 74% от издадените фактури се погасяват в уговорения срок (при средно 76% за Източна Европа и 72% за България през 2016 г.), 22% се плащат със закъснение (при 23% година по-рано), а 4% се отписват поради невъзможността да бъдат събрани изобщо (показателят не отчита промяна спрямо 2016 г.)

Другите страни със сходен дял нередовни плащания са Гърция (28%), Русия (27%), Румъния (27%) и Хърватска (27%).

Закъснението, с което бизнесът у нас се разплаща е средно 23 дни след падежа на фактурата (при 21 дни за Източна Европа). Гражданите са по-дисциплинирани от бизнеса в това отношение – средно 24% от фактурите се плащат със закъснение или остават неплатени (при 23% за Източна Европа), а средното закъснение е 15 дни след падежа.

Забавените плащания от клиенти засягат финансовото здраве на компаниите: основните негативни последици от тях са намаляване на печалбите (56%), по-високи разходи за лихви (46%) и липса на ликвидност (44%).

През 2017 г. повече компании твърдят, че усещат тези последици в сравнение с година по-рано. Тези проблеми в крайна сметка могат да доведат и до крайно негативни резултати – 24% от фирмите в България твърдят, че се чувстват застрашени от фалит поради просрочени вземания на фона на средно 17% в Европа и Източна Европа.

В същото време компаниите предприемат и редица мерки вследствие на проблемите, произлизащи от просрочията, които се отразяват и на потребителите – 27% от анкетираните ограничават инвестициите, близо една четвърт от компаниите (23%) съкращават служители или не наемат нови, а 22% увеличават цените за произвежданите от тях стоки и услуги, за да компенсират негативните ефекти, коментират от EOS.

Като цяло се оказва също, че колекторските агенции възстановяват обратно 9% от годишния оборот на българския бизнес. Компаниите намират решение на проблемите, произтичащи от забавени и отписани вземания в партньорството със специализирани агенции за управление на дългове, като в България 42% от фирмите ползват услугите на външен експерт, докато в Европа показателят е 41%.

 “Тези средства се връщат обратно в икономиката, тъй като компаниите ги използват за погасяване на собствени дългове (56%) и създаване на нови работни места (45%) или за различни видове инвестиции – в разрастване на пазарния дял (41%), научна и развойна дейност (34%) или инвестиране на финансовия пазар (30%), показва анализът на EOS.

Източник: investor.bg

 

 

Оставете коментар