Сряда, 21 Февруари 2018
Сряда, 21 Февруари 2018
Десислава Николова: Рано или късно ще се наложи прекрояване на административно-териториалната карта на страната

Десислава Николова: Рано или късно ще се наложи прекрояване на административно-териториалната карта на страната

Икономическата карта на България показва една концентрация на силните икономически центрове на юг от Стара планина

Виждаме едно преливане от икономически център в икономически център на юг от Балкана, казва икономистът от ИПИ Десислава Николова в анализ за БГНЕС. Една жива икономическа ос се оформя от София до Бургас по линията София-Пазарджик-Стара Загора-Бургас, която с всяка следваща година увеличава своята тежест в националното стопанство. Там са разположени най-големите икономически центрове, както от гледна точка на територия, така и от гледна точка на произведена продукция. На север по-скоро говорим за острови на икономическа активност около Козлодуй, Плевен, Габрово и Севлиево. Единственото изключение е една малко по-голяма агломерация от икономически центрове около Варна, която включва също така Търговище, Шумен и прилежащите им периферии.

Едно от обясненията за изоставането на Северна от Южна България трябва да се търси по линия на свързаността. През последните години имаше бурно инфраструктурно развитие в Южна България за сметка на Северна, която към момента остава без магистрала и без връзка през Стара планина с южната част от страната. Осигуряването на добра пътна инфраструктура е от изключително значение за повишаването на икономическия растеж в Северна България. Тези връзки трябва да минат както от Изток на Запад, така и от Север на Юг.

Другата посока, в която трябва да се мисли, е децентрализацията. Говорим обаче за реална фискална децентрализация на местните власти. Те трябва да задържат по-голяма част от преките данъци, които се плащат на тяхна територия. Тези средства трябва да бъдат използвани като собствен ресурс за инвестиции в регионално развитие. Днес дори и най-богатите общини, включително Столична община, изпитват огромен недостиг на средства, за да могат да подобряват пътищата, социалната и градската среда. Това важи без изключение за всички територии, за всички и икономически силни, и икономически слаби общини. Създава се огромен стимул, ако местната власт събира повече ресурс от инвеститорите, съответно тогава тя ще работи и за привличането им. В момента инвеститорите са по-скоро тежест за местната икономика. Т.е. ако един инвеститор избере съответната община за инвестицията си, той ще очаква пътна свързаност, да му се прекара електричество. Всичко това е един допълнителен разход, тежест за местния бюджет, който той не може да поеме.

В момента има един огромен фокус върху европейските фондове, защото за разлика от инвеститорите, това са едни лесни пари, които не вървят ръка за ръка с допълнителни разходи, а вливат ресурс в местната власт и бюджет. Пазарът се развива и дори без намесата на правителството се оформят икономически живите зони благодарение на инвестициите. Те са ключът към развитието на една територия.

От икономическата карта на България се набива на очи, че най-вероятно рано или късно ще се наложи едно прекрояване на административно-териториалната карта с оглед на това, че има общини, които са с много малко население и не отговарят на критериите за община. Същото важи и за областите, и за районите. Административната карта трябва да следва икономическата. Тя трябва да следва икономическите и социалните процеси на територията. В противен случай се получават много сериозни дисбаланси и съответно това вреди на политиките за регионално развитие.

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар