Вторник, 25 Септември 2018
Вторник, 25 Септември 2018

Експерти: Китай навлиза в Източна Европа и това е нашият шанс

Експерти: Китай навлиза в Източна Европа и това е нашият шанс

Китай има изключително дълга доларова позиция - 540 милиарда. 

Това, че се взе решение 40 да обслужват инициативата "Пътя на коприната" и да бъдат в огромната си част и предимно насочени към формата "16 + 1", означава, че Китай иска да заеме своите позиции в Източна Европа и ние трябва да използваме своя шанс. Те така или иначе ще дойдат. Просто не трябва да пречим на този процес, защото има какво да представим. Това каза за предаването "Неделя 150" по "Хоризонт" ректорът на УНСС професор Стати Статев.

На формата "16+1" се видя, че те са изключително добронамерени, но най-вече, че са много добре запознати със състоянието и структурата на нашата икономика. Самият факт, че китайски бизнесмен каза, че те от 2 години внимателно проучват проекта АЕЦ "Белене", независимо че ние от 2-3 месеца говорим, че бихме го размразили, показва, че наистина интересът не е куртоазен, и не е просто логистичен, посочи още експертът.

Според него трябва да се помисли за откриване на консулства, които да издават бизнес и туристически визи при съответна покана от наша страна и закупуване на пакет на място.

Нашата банкова система трябва да въведе системата Юнион пей, защото Мastercard и Visa не са особено популярни сред обикновените китайци, допълни той:

"Темата е много дълга, но Китай е взел решение да навлиза в Източна Европа и да я насища с инвестиции. Това е нашия шанс - да създадем максимално добри условия, за да можем максимално да се възползваме от тази ситуация".

Китай не идва само като производител, който иска да налага своите стоки в ЕС, а като инвеститор, който иска да се настани на тази територия, която за него все още е свободна, коментира ученият:

"Цялата идея на Пътя на коприната е да може и те да дойдат и да се настанят инвестиционното - да организират свои производства. Естествено, преди това ще трябва да решат и проблема проблемите с логистиката, но тук не става въпрос за пазари. Основната идея е те да се настанят инвестиционното, да започнат да произвеждат тук и да връщат обратно тази продукция в Китай. Статистически ясно е, че между 75 и 80% от контейнерите, които идват със стоки от Китай в Европа, се връщат празни. Тоест, тук съществува един изключително сериозен ресурс за запалване да може и ние да върнем нашите стоки там".

Трябва да помислим кои са потенциалните потоци на трудов ресурс към нашата страна и своевременно да ги отворим, изтъкна ученият, според когото на пазара на труда у нас просто няма достатъчно хора. Икономиката ни може да поеме инвестиции и има нужда от тях, за да заработи, категоричен е той.

"Приемането на еврото и влизането в Еврозоната вече се е превърнало във въпрос на престиж. Вече не е въпрос на икономически показатели, това е въпрос на политическо решение. Мисля, че България политически е доказала своята лоялност към ЕС, стабилност. Оттук нататък е несериозно, ако този процес се отлага

Бившият заместник-министър на икономиката Милен Керемедчиев коментира, че първите 6 месеца на годината и председателството на Европейския съвет са толкова важни за страната ни, колкото и тази среща:

"Фокусът на Китай се измества от Западна Европа към Източна и това е видимо даже и от дипломатическа гледна точка. Изтеглянето на формата "16 + 1" напред - само 7 месеца след срещата в Будапеща и няколко седмици преди срещата ЕС - Китай, показва конкретния интерес на на китайската страна.

За първи път Китай и България имаме еднакви политически пристрастия към региона, защото България използва тези шест месеца на Европредседателството да постави в центъра на говоренето в Европейския съюз темата Западни Балкани и развитието на региона. В момента имаме възможност - с това този формат 16 + 1 да насочим китайския интерес, който съвпада с нашия, за икономическо развитие - икономически и проекти, трансгранични проекти, инфраструктурни проекти които да подпомогнат вече и финансово района".

По думите на Керемедчиев има огромни възможности за привличане на китайски инвестиции в България, а със създаването на глобален център за подпомагане на търговията, страната ни навлиза в пъзела на китайските стратегически интереси.

"За разлика от Русия, която използва енергийните си ресурси и икономическите си лостове за създаване на определени механизми за влияние, Китай няма конкретни политически желания. Тук говорим наистина за икономическа експанзия и затваряне на цялостната карта на китайските инвестиции, защото до момента това беше едно бяло петно. След като Китай запълниха Африка с огромни инвестиции, ние сме последното парче от пъзела на основния китайски бизнес. Подчертавам дебело, чу тук не говорим за реална политическа намеса във вътрешните работи на ЕС. Това беше подчертано и от китайския премиер. Китай не желае да разделя Европейския съюз. ЕС е необходим на Китай в цялата своята цялост на предстоящата търговска война със Съединените Щати", каза още Керемедчиев.

По думите му досега китайските проекти в Източна Европа са били предимно инфраструктурни, което "е изцяло в интереса и на политиката на България, която провеждаше в последните 6 месеца за интеграция на Западните Балкани все повече в Европа".

"Това, че китайски пример е 4 дни в България е безпрецедентен дипломатически знак. Досега китайски премиер не е посещавал за повече от няколко часа България. Четири дни на дипломатически език означава много сериозно внимание към държавата ни", подчерта той.

Керемедчиев също е категоричен, че сме готови и за двете последни препятствия пред истинското пълноправно членство в ЕС - еврото и Шенген:

"Това вече е имиджов проблем, защото чуждестранните инвестиции в България започнаха своята възходяща градация след приемането в НАТО и преди приемането в ЕС, защото приемането в НАТО създаде спокойствие в инвеститорите за една предсказуемост и стабилност на политическата система в региона. Членството в Европейския съюз повиши отново доверието на инвеститорите. Но, от гледна точка инвеститорите, това че България изпълнява всички критерии за членство, но не ни приемат, дава негативен имиджов ефект".

Въпросът е 100% политически, категоричен е Керемедчиев, според когото ЕС никога не е бил толкова разединен заради национализми и популизъм.

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар