Сряда, 19 Септември 2018
Сряда, 19 Септември 2018

Преди 73 г. Народният съд издава хиляди смъртни присъди на елита на България

Преди 73 г. Народният съд издава хиляди смъртни присъди на елита на България

Близо 30 000 души са арестувани, като над 10 000 от тях са подсъдими

На 1 февруари 1945 г. Народният съд издава над 140 смъртни присъди, с които избива политическия, военен и интелектуален елит на България. Днес почитаме жертвите.

Събитията от този период на историята ни, в който само за няколко месеца са осъдени и екзекутирани хиляди хора.

На днешната дата преди 73 години смъртни присъди получават 8 царски съветници, 22-ма министри от правителствата след 1941 година, 67 народни представители и 47 генерали и висши офицери. Присъдите не подлежат на обжалване и са изпълнени веднага - още същия ден. 

Така нареченият Народен съд е извънреден съдебен орган, създаден след окупацията на Царство България от Червената армия и преврата на 9 септември 1944 г. от властта на Отечествения фронт. Органът, създаден в нарушение на действащата по това време Търновска конституция, функционира от декември 1944 г. до април 1945 г.

На 17 септември 1944 г. министър-председателят Кимон Георгиев обявява програмата на правителството, която включва и „Народен съд над виновниците за издевателствата над борците за народните свободи и над мирното население в България”. 

Близо 30 000 души са арестувани, като над 10 000 от тях са подсъдими.

За да водят делата са създадени 13 върховни съдебни състава и 125 обикновени. Първи върховен състав поема бившите министри, регенти и царски съветници, а Втори върховен състав – депутатите от 25-то Народно събрание (1940-1944).

В същото време Георги Димитров, който тогава ръководи Международния отдел на ЦК на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики), свежда директиви в специални телеграми от Москва. В тях той пише до висшите ръководители в партията в София Трайчо Костов и Вълко Червенков:

 

„Никой не трябва да бъде оправдан! И никакви съображения за хуманност и милосърдие не трябва да играят каквато и да е роля“.

 

Главните подсъдими са тримата регенти на малолетния тогава цар Симеон II - принц Кирил Преславски Сакскобургготски, Богдан Филов и ген. Никола Михов. Разпитът и следствието срещу тях и няколко генерали от армията са проведени в Народния комисариат на вътрешните работи (НКВД) в Москва, но те са върнати в София малко преди началото на делото.

По-голямата част от главните съдебни процеси се провеждат в Съдебната палата, но и в аулата на Софийския университет. Властта взема мерки в учебното заведение да не се допускат външни лица, включително и близките на подсъдимите. В същото време са организирани групи от ремсисти, които скандират пред отпред "Смърт на народните врагове!”. 

Народеният съд издава общо 9550 присъди в 135 съдебни процеса, като сред осъдените са не само политици и военни, а и писатели, художници, журналисти. На 3 юли 1945 г. главният народен обвинител Георги Петров докладва, че са произнесени 2618 смъртни, 1226 доживотни тъмнични, 8 – 20-годишни, 946 – 15-годишни, 687 – 10-годишни и 3741 по-кратки присъди. Много от осъдените на затвор умират непосредствено след съда от побой и изтезания.

Конфискувани са над 200 предприятия и огромен брой недвижими имоти и вещи. Изселени са 4325 семейства на близки на осъдени, като броят на членовете им възлиза на близо 12 000 души.

По ирония на съдбата, осъден, макар и не на смърт, е и спасителят на българските евреи Димитър Пешев - неговата присъда е 15 години затвор „за фашистка дейност и антисемизъм“.

Посмъртно е осъден и известният художник, карикатурист и фейлетонист Райко Алексиев, който в края на 1944 г. е арестуван, подложен на изтезания и в крайна сметка пребит до смърт. Присъдата е за "антисъветска" пропаганда заради карикатурите му на руския комунистически лидер Йосиф Сталин.

Константин Муравиев е единственият оцелял министър-председател на България отпреди 9 септември 1944 г.

За сравнение - на Нюрнбергския процес в Германия са осъдени 19 души, от които на смърт едва 12.

 

Спомените на Царица Йоанна: Екзекутори с автомати

„На осъдените, преди да ги убият, бе отнета последната надежда да видят отново близките си, тъй като семействата бяха депортирани и това бе причината, поради която поисках да ги видя един по един преди екзекуцията", пише царица Йоанна Българска - съпруга на цар Борис III и майка на Симеон Сакскобургготски, в мемоарите си, издадени през 1964 г.

"Ескортът беше подреден в двора на Съдебната палата от входа към ул. „Алабинска”. По този път се простираше конвой от шест камиона, към които бяха отправени жертвите. Беше дадена заповед да се удря и убива всеки, който протестираше, повишавайки глас. Един млад депутат, Иван Батембергски, извика: „Помощ”, но веднага му бе счупен черепа с приклад.

Друг, министърът Тодор Кожухаров, инвалид от войната и блестящ писател, вървеше, опирайки се на бастун; изведнъж извика: „Не трябва да плачем за нас, а за България”. И запя националния химн „Шуми Марица”. Бе убит с удар от револвер. Тримата регенти Кирил, Филов и Михов бяха изведени последни заедно с двама тежко болни осъдени. Качиха ги на един полупразен камион...", пише още царица Йоанна, която през 1964 г. е принудена да напусне страната със семейството си.

"...В гробищата на София бяха паднали няколко бомби, отваряйки много широки ровове. Осъдените бяха накарани да слязат на малки групи в близост до тези „вече готови” ями. Някой, не виждайки строен наказателния взвод, попита дали ще трябва да чакат на това място и с този ужасен северен вятър. Бе отговорено набързо, че ще бъдат убити един по един. Наистина, двама екзекутори бяха готови с автомати в ръце... Върху телата на жертвите бяха изсипани камиони със сгурия. Надяваха се така да отклонят вниманието и народните поклонения", разказва още царица Йоанна.

 

Отмяната на присъдите

Чак през 1996 г. Върховният съд отмени присъдите с мотив - множество  процесуални нарушения.

През 1998 г. Конституционният съд прие, че Народният съд „не е съдът, съществуващ и действащ към онзи момент като част от правосъдната система на държавата, а е един извънреден съд с определени по време правомощия... От гледна точка на сега действащата Конституция така издадените присъди не могат да се окачествят като съдебни актове“.

През 2000 г. 38-то Народно събрание прие Закон за обявяване комунистическия режим в България за престъпен, в който беше записано, че присъдите на Народния съд са едно от престъпленията.

През 2010 г. 41-то Народно събрание прие промяна в Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, внесена от СДС, с която бяха  реабилитирани осъдените участници в комисиите за разследване на убийствата на 22 000 полски офицери и интелектуалци в Катин и Виница, разстреляни от НКВД по заповед на Сталин през 1939 г.

През 2011 г. правителството на Бойко Борисов обяви датата 1 февруари за Ден на почит към жертвите на комунистическия режим. Това стана по предложение на президентите Желю Желев и Петър Стоянов. На този ден много граждани се събират пред параклиса и мемориалната стена до НДК.

В началото на тази година от Министерството на образованието съобщиха, че понятия като комунизъм, репресивен апарат, Народен съд, терор, атентат, съветизация, експроприация, безпартиен режим и трудововъзпитателни общежития ще бъдат въведени в новата учебна програма по история и цивилизации за 10 клас, която влиза в сила за учебната 2019/2020 г.

 

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар