Сряда, 19 Септември 2018
Сряда, 19 Септември 2018

Случаите с трудова експлоатация на българи в чужбина са безобразие

Случаите с трудова експлоатация на българи в чужбина са безобразие

Модерно робство има и у нас

Последните случаи на българи, работещи при ужасни условия в Европа, са безобразие.

Това заяви в предаването "Тази събота" по БТВ омбудсманът Мая Манолова. Тя реагира на конкретен случай на българи в Германия, на които е отказана медицинска помощ след трудови злополуки. „Би следвало институциите незабавно да се самосезират. Инспекцията по труда да направи връзка с инспекцията в Германия и този работодател да бъде наказан там с цялата строгост на закона. Българските граждани имат право и очакват подкрепа от държавата, независимо дали са в България, или в чужбина, така че трябва да я получат. Апелирам към Инспекцията да действа незабавно“, каза Манолова.

За съжаление, картинката у нас не е по-различна, отбеляза тя. И даде пример с месарски цех, където работното време е 10 – 12 часа, не се плаща извънреден труд, заплатите са мизерни, а хората не могат да ползват отпуски и болнични – условия близки до робството. „Независимо дали ще го наречете съвременно робство, или трудова експлоатация, става дума за нарушаване на трудовите права и трудовото законодателство и смятам, че институциите просто трябва да си отворят очите за този проблем, който е реалност днес в България“, разкри Манолова.

Тя обърна внимание, че фразата „трудова експлоатация“ е изчезнала от говоренето на политиците, институциите, експертите. „Като юрист ще кажа, че тя е изчезнала и от законодателството, от текстовете на законите, от нормативните актове. Може би защото звучи нелицеприятно, може би не е достатъчно изискано, но това не прави действителността по-изискана и по-лъскава, напротив“, заяви тя.

Манолова отговори на обвиненията, че е предизвикала правен хаос, който довел до блокаж на прехвърлянето на фирми с опита си да защити работниците от работодателите, които не плащат заплати. „Нека изясним същността на промените в търговския закон за заплатите на работниците. Те се съдържат в това всеки работодател, който не си е платил на работниците, да няма възможност да прехвърли фирмата на социално слаб гражданин, което е масовата практика в България. Това е истинско безобразие, на което трябваше да бъде сложена точка. Първо, не е вярно, че е блокиран търговският оборот. Справката може да бъде направена в Търговския регистър, в Агенцията по вписванията и да се види, че работодателите със съответните документи доказват, че са си платили задълженията към работниците и сделката по прехвърляне на предприятие или дялове се извършва. Второ, тези текстове, които бяха приети от Парламента, не са текстовете, които аз внесох и които настоявах да бъдат обсъдени. Там бях предложила облекчена процедура. И трето, тези промени бяха направени междувременно, окончателно приети от Парламента преди две седмици и вчера станаха факт чрез обнародването и влизането в сила на закона, така че такъв проблем не съществува“, категорична беше тя.

Тя отрече, че промените в търговския закон за заплатите на работниците са противоконституционни. Манолова подчерта, че с влезлите в сила вчера поправки се дава възможност на работници, които не са си получили заплатите през последните три години, да ги получат от Фонда за гарантиране на вземания при фалит на предприятия. Те имат тримесечен срок – до 16 май, да подадат заявления през териториалното поделение на НОИ до Фонда за заплати, които им се дължат след 1 февруари 2015 г. Нека го направят, призова тя.

Друг фронт, на който се бори Манолова, е двойният стандарт при детските храни у нас и в Западна Европа. Тя посочи, че не само има разлика в съдържанието, но и цените са по-високи, което показва, че „обяснението, че в у нас се предлагат храни с по-евтини съставки, защото покупателната способност е по-ниска и храните са по-евтини на пазара не издържа“. По думите разликата не се обяснява дори с различните данъчни ставки в отделните страни. „Кампанията, която водим, е за европейско законодателство, което да забрани предлагането на продукти с различни съставки в Източна Европа в сравнение със западноевропейските държави. За да се случи това, е необходимо да бъде изработена европейска директива, която ясно да регламентира това изискване към производителите, за да бъдат защитени потребителите в общия европейски пазар. Ние не сме второ качество потребители. Настояваме да има и единен европейски орган за контрол, защото тук отново става дума за много мощна икономическа съпротива“, каза Манолова. Тя добави, че темата ще бъде поставена по време на българското европредседателство.

 

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар