Четвъртък, 14 Декември 2017
Четвъртък, 14 Декември 2017
Истинските амбиции на Китай са свързани със Запада

Истинските амбиции на Китай са свързани със Запада

Голямата игра на президента Си е закодирана във фразата „Един пояс и един път“ – в реконструкцията на сухопътните и морски пътища

Товарният влак, тръгнал в началото на януари от град Иу, в китайската провинция Чжъцзян, пътува 18 дни, прекоси 7 държави и пристигна в източните покрайнини на Лондон: над 12 000 км от началната до крайната гара, пише Филип Стивънс, наблюдател на „Файненшъл таймс“. Можем да спорим колко ефективен ще бъде създаваният от Китай нов Път на коприната. В този случай това не е чак толкова важно. Важни са геополитическите планове на КНР.

Да пропътуваш с влак от единия до другия край на Евразия е трудно. Налагаше се контейнерите да бъдат товарени наново в страните с различни стандарти на ж.п. линии, а накрая и за да преминат през тунела под Ламанша. Операторът настоява, че предимствата на неговия път са очевидни – по-евтино, отколкото по въздуха, по-бързо, отколкото по море. Но за момента неговата цел е композицията да пътува поне един път месечно. Подобни маршрути отскоро вече са в експлоатация между Китай и Хамбург, Китай и Мадрид, но Лондон – това е знакова дестинация.

Железницата, следваща древния Път на коприната през Средна Азия, Русия, Беларус и Полша, едва ли сериозно ще промени структурата на световната търговия. Важен психологически ефект: тези нови маршрути съкращават разстоянието между Азия и Европа, в което се и състои големият проект на китайския президент Си Цзинпин. Той се стреми да сближи богатите нации на Европа с Китай. Мнозина смятат, че ХХ век е бил атлантически. По същата логика XXI ще бъда тихоокеански.

През миналия век богатството и властта са били в ръцете на крайбрежните държави, разположени в Северния Атлантик – в САЩ и Западна Европа. Но напоследък центърът на властта се премества на Изток и Юг. Словосъчетанието „тихоокеански век“ отлично отразява възхода на Китай като световна държава. В действителност – само отчасти. Да, трудно можем да отречем, че Народно-освободителната армия строи бази на изкуствени острови в Южно-Китайско море и не е изключено, че Китай и САЩ могат да се сблъскат в този регион.

Но истинските амбиции на КНР са свързани със Запада, а не с Изтока. Голямата игра на президента Си е закодирана във фразата „Един пояс и един път“ – в реконструкцията на сухопътните и морски пътища, определили предшестващата епоха на глобализацията.

Гледайки в бъдещето, Китай си представя Евразия като ос на глобалната сила. Нека отгатнем, коя държава в КНР смятат за център на тази ос. Збигнев Бжежински до своята смърт през 2017 г. оставаше един от най-проницателните стратези на Вашингтон. Той отдавна беше осъзнал тежестта на „осевия суперконтинент“ Евразия.

„Държавата, която ще доминира в Евразия, написа той още през 1997 г., ще оказва решаващо влияние върху два от трите региона в света с най-висока производителност – Западна Европа и Източна Азия… Случващото се в Евразия ще има най-важното значение за глобалното лидерство и историческото наследство на САЩ“.

Лесно можем да разберем тревогите на Бжежински. Историческото разделение на Евразийския материк на две части на света – Европа и Азия – свързано повече с културата и традицията, отколкото с някакви физически граници.

На Евразия се падат над една трета от цялата земна повърхност и около 70% от населението на планетата. Именно тук се намират основните източници на енергия и други природни ресурси.

В проекта „Един пояс и един път“ наблюдателите различават множество разни цели – някои от които икономически, някои – стратегически. Например, китайската железница, пресичаща Бирма, позволява да се заобиколи стратегически тясното място – Малакски пролив.

Новото пристанище в Пакистан осигурява достъп до Индийския и Персийския залив. Гигантските инфраструктурни проекти в Централна Азия и Африка имат за цел да санират част от индустриалните мощности на Китай и да му осигурят достъп до минералните суровини в тези региони. Китай се нуждае от нови инвестиционни канали, за да разшири своето присъствие в Европа.

Някои от китайските проекти са успешни, други не. Неотдавнашният материал на Джеймс Киндж във „Файненшъл таймс“ показа, че опитите да се изнасят технологии свързани с високоскоростните железопътни съобщения за момента не са донесли на Китай значителни резултати. И не всички контакти Китай успява да обърне в своя полза.

В някакъв момент на Москва ще й писне да бъде младши партньор в руско-китайските отношения. Няма да бъде никак лесно и да се изтласка Индия, наблюдаваща ревниво изграждането на новите пътища в Евразия. Но това, което Китай планира да построи ще бъде по-голямо, отколкото произведението от неговите съставни части. „Един пояс и един път“ — маршрут за доминиране в Евразия. И в този смисъл боговете в момента гледат благосклонно на президента Си Цзинпин.

Войнстващият изолационизъм, който Белият дом на Доналд Тръмп смята за своя външна политика, оставя на Пекин огромно пространство за маневри. Тревогата на Бжежински се състоеше в това, че не разполагайки със стратегия за защита на собствените си интереси в Евразия, САЩ ще отстъпят този материк на други и в крайна сметка ще останат велика държава в едното полукълбо – своето собствено. Сметките от този род не интересуват днешната администрация, така че на Пекин страшно му е провървяло. Трябва да се замислим над фразата „евразийски век“ – тя може да се окаже по-точно описание на бъдещето, отколкото „тихоокеански“.

Източник: БГНЕС

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар