Сряда, 19 Септември 2018
Сряда, 19 Септември 2018

Война или преговори: разведки и сенатори предупреждават Тръмп

Война или преговори: разведки и сенатори предупреждават Тръмп

Нарастващата истерия по темата Иран се създава в голяма степен от Израел и Саудитска Арабия в подкрепа на собствените им стремежи за регионално, политическо и военно надмощие

Серията от събития с конфронтационна насоченост през последната година и особено през последните месеци, очевидно е накарала не само ядрените физици, 15–те нобелови лауреати, да констатират, че часовникът показва "12 без 2 минути", както символично се отразява опасността от началото на ядрена война. Точно толкова "показваше" часовникът през 1953 г., когато Студената война бе в апогея си, и далеч от 1991 г. когато беше 12,43 часа.

В рамките само на няколко дни се появиха: призива на Бърни Сандърс и няколко сенатори до държавния секретар на САЩ Рекс Тилърсън за спешен "стратегически диалог" с Русия по договорите за разоръжаване; шансът за среща между лидерите на САЩ и Северна Корея, макар и с малък изглед за конкретен резултат; меморандума на ветераните от разузнавателната общност на САЩ до президента Тръмп за риска от война с Иран, която ще излезе извън рамките на региона Близък Изток; мнението на Михаил Горбачов за "необходим диалог", решението на СС на ООН и призива на американски сенатори за спиране войната в Йемен и позициите на различни международни организации по въпросите на сигурността.

Няма спор, че речта на президента Путин от 01 март т. г., в която посочи някои нови технологични решения на руско стратегическо въоръжение, оказа решаващо влияние, защото стана ясно, че балансът на силите се променя и е необходима нова система за сигурност или ще има една нова надпревара във въоръжаването, която с голяма вероятност би завършила с гореща война.

Основанието за бързите реакции на американските сенатори, разузнавачите–ветерани, политици и общественици в различни страни е в очерталите се тревожни тенденции, будещи основателни съмнения за подготовка на война:

▪ рязкото увеличаване на разходите за въоръжение през 2018 г.– 1,67 билиона долара и ускореното въоръжаване на страните в конфликтни региони;

▪ промените в ядрената стратегия на САЩ и подготовка на европейските страни за използване на ядрено оръжие;

▪ решението за изпращане допълнително на още една бригада на САЩ в Европа и военновъздушни сили;

▪ увеличаване на американското военноморско присъствие в Черно море;

▪ ответните мерки на Русия с разполагане на системите «Искандер М» в Калининград и Крим;

▪ задачата за проучване и оценка на инфраструктурните възможности на 5 източно–европейски страни, между които и Беларус, за прехвърляне на сухопътни сили на Изток;

▪ увеличаване с цели 2 млрд долара до 6,5 млрд долара през 2019 г. на разходите на САЩ за финансиране Европейска инициатива за сдържане;

▪ решението на правителството на САЩ за доставяне на противотанкови ракети за армията на Украйна и закона за реинтеграция на Добас, премахващ ангажиментите по Минските споразумения;

▪ идеята за ново малко НАТО с участието на Украйна, Грузия и Молдова;

▪ спешно приобщаване на Западните Балкани към ЕС и НАТО като тилов район на пояса от «фронтови държави» по определението на г–жа Нюланд – от Балтийските страни до България;

▪ подготовка на мащабни военни учения в Източна Европа, които нямат аналог в историята след края на войната;

▪ промяна на военната стратегия в Сирия с цел продължаване на войната, преминаване към пряко военно участие на външни сили и подготовка на нови прокси–групировки за сваляне на режима на Ассад и изтласкване на Иран и Русия;

▪ Активни мероприятия като първа фаза на хибридната война: изостряне на медийната реторика, закани на американски генерали, че изцяло ще унищожат Русия, поток от фалшиви новини, инсцениране на атентани като "отравянето" на руски дисидент в Лондон, предизвикване на напрежение в руско–българските отношения и т.н.

Писмото на сенаторите, призоваващи за спешен стратегически диалог с Русия, има за повод речта на Путин от 01 март т.г. Те обръщат внимание на това, че споменатите от руския президент оръжия не се обхващат от договорите СТАРТ /за съкращаване на стратегическите оръжия/ и ще дестабилизират обстановката, ако бъдат използвани. Според тях, Русия трябва да увеличи прозрачността по отношение своите тактически ядрени оръжия, поради което е необходимо започване на диалог, като удобно забравят за своята гигантска програма за модернизация на ядрения си арсенал. Първата реакция от Москва на председателя на Комисията по международни отношения Константин Косачев твърде прибързано маркира това като "сигнал за положителни промени в американската политика".

Първо би трябвало обаче да се отговори на въпроса, защо именно сега беше предприета тази стъпка от президента Путин. Възможни са три логични обяснения:

▪ Евентуална оценка за пряка заплаха за сигурността на Русия, при което е тактически полезно да се направят достояние на противниковата страна и международната общност новите технологични възможности на страната и да се отправи предупреждение за последствията;

▪ Показвайки на САЩ, че тяхната ПВО например вече става безполезна, фактически ги принуждава да се впуснат в огромни финансови разходи за технологично преориентиране и догонване на Русия, което би се отразило твърде негативно при очертаващите се финансови проблеми на САЩ и върху вътрешно–икономическата политиката на Тръмп. Т.е. повтаря се тактиката на САЩ от близкото минало срещу Русия в обратен ред.

▪ Да внуши на Европа, че се превръща в бойно поле с всички унищожителни последици за сметка на военна авантюра на задокенския й партньор и ерозира евроатлантическата връзка и да предизвика активиране на противниците на надпреварата във въоръжаването, което вече започва да се случва.

Най–вероятно, съчетанието от горните три обяснения, реално трябва да доведе до преговори по актуализиране на досегашните договори за разоръжаване, в които Русия смята, че ще има по–силни позиции.

Ветераните от разузнавателната общност на САЩ се обърнаха с меморандум към президента Тръмп, като го предупредиха за "неизбежните последствия от война срещу Иран", които ще са много по–лоши от тези след войната в Ирак и изразиха опасения че тайните служби и Агенцията за национална сигурност не разкриват цялата истина пред президента. /Впрочем, предупрежденията на тази организация на разузнавачите не бива да се поднценяват, защото досега винаги са внасяли голяма доза реализъм и най–вече– прогнозите им са се сбъдвали./ Те са убедени, че стъпките, предприемани от Израел и дори от Саудитска Арабия и които САЩ без възражение приемат, представляват много по–голям риск отколкото възможна конфронтация със Северна Корея. /Формулировката е от седмица преди новината за евентуална среща между американския и севернокорейския лидер./

Налице е една значителна антируска реторика в американските медии, която би могла да активира прехода от студена към гореща война с въвличане на въоръжените сили на САЩ в нея.

Разузнавачите–ветерани, макар и да споделят загрижеността относно намеренията на иранското правителство към съседите им, не вярват, че насоките на развитие на ситуацията в региона, за които в много от случаите вина имат самите САЩ, биха имали голямо влияние върху важни национални интереси на Вашингтон. Иран, който се държи отбранително спрямо заобикалящите го сунитски държави, не представлява някаква ексистенциална заплаха за САЩ.

Иран е регионална сила с 80 млн население, но във военно, икономическо и политическо отношение е много уязвим. Революционната гвардия е добре въоръжена и обучена, но голяма част от сухопътните й сили са съставени от милиции. Военновъздушните сили са само блед спомен от онова, което бяха по времето на шаха и са доста под нивото на противниците си от Залива и особено от Израел. Военноморските сили могат да оперират само в крайбрежни води, защото са съставени от по–малки кораби, предназначени за бреговна отбрана. Привидната заплаха от Иран е силно ограничена от неспособността да разшири своята сфера на действие върху морското и въздушното пространство на съседните страни.

Загрижеността, че може да се появи "шиитски мост", "дъга" или "полумесец" също е преувеличена, защото се игнорира реалността, че Ирак, Сирия и Ливан имат силна национална идентичност и смесено религиозно население. Вярно, че отчасти са повлияни от Иран, но не са марионетни държави. Има и етническо разделение– арабско и персийско. Преобладаващо шиитски Ирак няма как да играе по свирката на Иран особено във важни сфери като отношенията между Багдад и Вашингтони и не би се оставил да бъде въвлечен в конфликт между Техеран, Израел и Саудитска Арабия като ирански съюзник или прокси–изпълнител.

Разузнавачите–ветерани смятат, че сегашното споразумение по иранската ядрена програма, дори и да не е перфектно, е най–добрият отговор на проблема за евентуално разширяване на иранските амбиции. След 9 години, когато изтича срокът му, Иран ще остане със своите ограничени способности за действие в тази сфера.

Нарастващата истерия по темата Иран, според разузнавачите, се създава в голяма степен от Израел и Саудитска Арабия в подкрепа на собствените им стремежи за регионално, политическо и военно надмощие. Никакви жизнено важни интереси на САЩ не са поставени под риск и е крайно време да се направи крачка назад. "Да се изправим срещу една предполагаема иранска заплаха, която е минимална, би означавало да се разпали война, би увеличило нестабилността и вероятно би довело да срив на досегашния политически ред в целия Близък Изток.Това ще струва скъпо на САЩ", отбелязват авторите на меморандума.

Иран не стои добре във военно отношение, но неговата способност да се отбранява срещу американските военновъздушни и военноморски сили е значителна.

Освен това, Техеран може отново да бъде тласнат към мобилизиране на терористични ресурси в целия регион, което ще постави в опасност военни и дипломати на САЩ, приссътващи там, както и американски туристи и бизнесмени. Терористичните заплахи лесно могат да преминат от Близкия Изток към Европа и САЩ, а разходите за голям нов конфликт и последствията от него биха могли да доведат буквално до финансов крах. Друг важен момент е, че една война с Иран вероятно не би могла да бъде ограничена региона.

Обобщавайки всичко това, американските разузнавачи–ветерани подчертават, че съдейки по фактите и недоразуменията вътре и извън американската администрация, оставила се да бъде въвлечена от Израел и Саудитска Арабия в една враждебна политика, един такъв конфликт за съжаление става все по–вероятен. «Подобна картина преди 15 години се очертаваше и с Ирак и това трябва да ни служи като предупреждение», казват разузнавачите.

Меморандумът е подписан от бивш директор в Агенцията за национална сигурност на САЩ, директор "Анализи и прогнози", сенатори, старши анализатори от ЦРУ, експерти по Близкия Изток, експерти по антитероризъм, офицери от ВВС, офицери от мисии в Афганистан и Ирак, дипломати и др.

Източник: Симеон Николов, Epicenter.bg

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар