Четвъртък, 16 Август 2018
Четвъртък, 16 Август 2018

Източноевропейците и страхът от новия хаос

Източноевропейците и страхът от новия хаос

25 години след края на Студената война в Европа възниква нов, дълбок разлом: източноевропейците се сплотяват срещу либерализма на Запада и търсят спасение в консервативните, християнските и националните ценности

 

Призрак броди из (Източна и Средна) Европа: призракът на консерватизма.

Заради кавгите си за бежанците ЕС е изправен пред разпад. Отново влезе в обращение неприличният термин „ядрена Европа”. Не на последно място, защото държавите извън „ядрото”, новите еврочленки от Средна и Източна Европа, постепенно установяват, че имат помежду си много повече допирни точки, отколкото със „стара Европа”.

Ние срещу другите

Да, всички те не желаят никакви бежанци. Не желаят и квоти за бежанци. Макар че в тези страни почти не припарва бежанец. Да, в тези страни национализмът отново бодро марширува по улиците, а всевъзможни популисти печелят все по-голяма подкрепа със скудоумните си приказки срещу всичко чуждо и за необходимостта от „здрава ръка”. И, да: след близо половин век атеистични режими, навсякъде в Източна и Средна Европа нараства влиянието на религията, а успоредно с него се надига и мътната вълна на почвеничеството, ксенофобията, хомофобията… От всичко изброено дотук лесно се дестилират централните идеи на консерватизма: никакви промени, силна държавност със силен лидер начело, вяра и традиции, „ние” срещу „другите”.

Консерватизмът веднъж вече беше излязъл на мода в този регион - след разпадането на Източния блок през 1989 година. Но тогава този консерватизъм се мислеше единствено като обратното на държавните комунистически партии, които на хартия се водеха „прогресивни” и „леви”. И в резултат възникна парадоксална ситуация: тогавашните „консерватори” в Източна и Средна Европа се бореха за промени, дори за революционни промени, а комунистическите партии се опитваха да запазят удобното за тях статукво. Така в целия регион се забърка някаква - от западна гледна точка - абсурдна каша от политически идеи и никой вече не знаеше къде е „ляво” и къде - „дясно”, кое е „консервативно” и кое - „либерално”, кой е за пазар и кой - за държавна регулация, какво означава „комунизъм” и какво - „антикомунизъм”, какво искат русофилите и какво - русофобите. Когато тази идейна каша най-сетне прекипя, пред очите ни започна да възниква един вече автентичен източно- и средноевропейски консерватизъм.

Автентичен, защото черпи енергиите си от смътните, но силни страхове на хората в целия регион. И не са само бежанците и тероризмът - глобализацията, еврокризата, агресивните гримаси на Русия и мъчителните спазми на правовата държава в собствените им страни пораждат у източно- и средноевропейците горещи копнежи за стабилност, за обозрими (и добре охранявани) граници, за простички, традиционни ценности. Този консерватизъм намира корените на своята идентичност в някогашния антикомунизъм, а в повечето страни от региона новите консерватори изповядват и агресивен антилиберализъм.

Новото разделение

Този автентичен консерватизъм бързо съзря и своя автентичен факлоносец: унгарският премиер Виктор Орбан, който открай време агресивно налага консервативните, християнските и националните ценности. Новото полско правителство също дойде на власт, хващайки в платната си идентичен (и все по-популярен) ценностен вятър. За разлика от Унгария и Полша, в други страни от региона новият консерватизъм не е антиевропейски, дори напротив - както виждаме в Румъния, в България, в Хърватия и в балтийските държави. В Словакия и в Чехия пък новите консерватори номинално се водят дори социалдемократи. Навсякъде обаче те с рвение обслужват страховете на хората от новата хаотичност и несигурност.

Така, 25 години след края на Студената война в Европа възниква нов, дълбок разлом. Вече си противостоят не капитализъм и комунизъм, не толкова Изток и Запад, а консервативните и либералните нагласи. В днешните кризисни времена Евросъюзът сякаш не забелязва този главоломно разширяващ се разлом. Но ако ЕС оцелее, следващите десетилетия ще преминат именно под знака на това ново разделение.

Александър Андреев, DW

 

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар