Четвъртък, 23 Ноември 2017
Четвъртък, 23 Ноември 2017
ДАНС - проваленият проект за българско ФБР

ДАНС - проваленият проект за българско ФБР

Политически лобита и страх на властта от истинска борба с корупцията съсипаха  агенцията още в зародиш

Българското ФБР - така през 2007 г. бе наречена новосъздадената Държавна агенция "Национална сигурност", ДАНС. Родено с хиляди мъки, скандали и подмолни политически игри, ФБР-BG стартира официално на 4 януари 2008 г. Тоест днес празнува своя осми рожден ден.

През юни 2007 г. премиерът на правителството на Тройната коалиция (БСП, НДСВ и ДПС) Сергей Станишев изненадва всички, като обяви създаването на агенция за национална сигурност, подчинена на Министерски съвет, която да се бори срещу корупцията по високите етажи на властта и организираната престъпност по европейски образец.

Според запознати мотивите на Станишев да предприеме тази стъпка са вихрещият се от месеци преди това скандал в правителството и ръководената от него БСП, известен като "Овчаров-Александров".

Става дума за шефа на градската организация на столетницата в София Румен Овчаров, министър на икономиката и енергетиката в правителството на Тройната коалиция, и за директора на Националната следствена служба Ангел Александров. Александров, следовател от кариерата, разследвал преди 10 ноември 1989 г. самия Ахмед Доган, е човек на ДПС.

Повод е арестът на шефа на софийската "Топлофикация" Валентин Димитров-Вальо Топлото за корупция и злоупотреби.

Тогава Александров внесе във Висшия съдебен съвет (ВСС) искане за дисциплинарно уволнение на следователката Татяна Шарланджиева, осигурила "чадър" над Топлото, и Красимир Георгиев, шефът на фирма "Фронтиер", обявен за близък на Румен Овчаров.

Шефът на следствието внесе във ВСС и доклад, според който със специални разузнавателни средства са засечени разговори на Шарланджиева, Корнели Нинова, бивш следовател, а през 2007 г. и заместник на Румен Овчаров, и Красимир Георгиев. През лятото на 2007 след скандала Румен Овчаров и Александров подадоха оставки.

Скандалът между двамата костваше и поста на скромния младеж Делян Пеевски, по онова време зам.министър в Министерството на бедствията и авариите. Той бе обвинен от шефа на "Булгартабак" Христо Лачев, че му е оказвал натиск да сключва договори с определени фирми, близки до ДПС.

Още тогава стана ясно, че скандалът "Овчаров-Александров" бе инспириран от противници в БСП на лидера Сергей Станишев, групирани около вътрешния министър Румен Петков.

Не случайно срещу Овчаров бяха пуснати компромати като "намиране на бележка от Вальо Топлото изпратена до Р. Овч." и други подобни.

Това принуди Станишев да се опита да извади от мегаминистерството МВР контраразузнаването-НСС и да намали властта на Петков, през който минаваше цялата информация.

Ментор на Сергей Станишев бе офицерът от Второ главно управление на ДС Петко Сертов, бивш служител в аналитичния отдел на ЦСБОП, назначен за негов съветник в Министерския съвет.

Стана ясно, че агенцията ще бъда сглобена от три мудни, неработещи и не особено популярни служби. От МВР щеше да бъде извадена Националната служба за сигурност-НСС (Контраразузнаването), от МО-ВКР (Военното контраразузнаване) и от Министерство на финансите – Агенцията за финансово разузнаване. Към тях беше прибавена службата "Защита на средствата за връзка"-МВР.

Самият Станишев, опитвайки се да измъкне тайната власт от ръцете на Румен Петков, едва ли е предполагал, че, като създава ДАНС, ще стане клиент на съда именно заради Агенцията. Делото срещу него за изчезнали секретни документи от ДАНС още не е приключило.

Идеята на лидера бе одобрена от ИБ на БСП и се даде зелена светлина на проекта.

Проектозаконът за Агенцията бе внесен в парламента от хора на Станишев – Михаил Миков и Ангел Найденов – през септември 2007 г, но от първоначалния му вариант останаха само дребни щрихи.

Основен двигател на промените в проекта стана депутатката от БСП Татяна Дончева, тогава зам.-председател на Вътрешната комисия в парламента. Тя оглави спецгрупата, която изработи закона за ДАНС, набъбнал от първоначалните 28 члена до цели 135.

По време на дебатите и приемането му бе оказана яростна съпротива от страна на МВР шефа Румен Петков, който организира открита кампания срещу създаването на ДАНС и изваждането на НСС от вътрешното ведомство.

Основните дебати се оформиха около няколко въпроса: назначаването на шефа на Агенцията и изискванията към него, статута на служителите й и правомощията им. В крайна сметка се прие вариантът председателят да се назначава с указ на президента по предложение на МС за срок от пет години, а двамата му заместници – от кабинета за същия срок по предложение на председателя на Агенцията. От опозицията заподозряха, че се създава нова Държавна сигурност.

Благодарение на лобитата около Дончева, Станишев и президента Първанов "добрите" в БСП победиха "лошите" на Петков и Агенцията бе създадена с начален старт на действие януари 2008 г.

Тройката обаче не предполагаше, че е създала Франкенщайн.

ДАНС получи правомощия да арестува и подслушва. Повечето от структурите й дублираха тези на МВР. В нея тихомълком бе създадена спецструктура подобна на отряда на баретите. Тя се наричаше отдел "ОСА" и служеше за задържане на хора.

В един момент Агенцията набъбна до 2500 служители. За справка: германското контраразузнаване наброява почти толкова служители, но с държава от 80 милиона население.

Оказа се, че заплатите са двойно по-високи от МВР и за назначение в ДАНС се търсеше "вуйчо владика".

Случайно или не депутатите забравиха да създадат комисия за контрол на Агенцията и тя си работеше без контрол почти година. Но това са подробности. Съвсем естествено за пръв шеф на ДАНС бе избран Петко Сертов. Вместо борба с корупцията по високите етажи на властта Агенцията започна с "пиене на кафе" с известни личности от подземния свят като Златко Баретата и братя Маргини.

Но ДАНС си свърши "перфектно" работата по скандала в МВР, избухнал през пролетта на 2008 г. след ареста на зам.-директора на ГДБОП Иван Иванов-Иван Рилски и обвиненията на бившия шеф на антимафиотите Ваньо Танов срещу Румен Петков, че е свързан с организираната престъпност и е разследван като обект на корупция с прозвището "Запалката" заради срещите му с братя Галеви.

Последва вадене на кирливи ризи и оставка на Петков, на главния секретар на МВР Валентин Петров и останалите началници в МВР.

Поводът бе доклад на Петко Сертов до вътрешната комисия, който потвърди, че Петков се е срещал с братя Галеви. Тоест Станишев отвърна на удара. И използва Агенцията за политическа поръчка. Скандалът в МВР доведе до "осветяването" на Алексей Петров като секретен сътрудник на министерството и се наложи той да бъде "скрит" като съветник на Петко Сертов.

Именно непрекъснатото вмешателство в работата на ДАНС от страна на политици прекърши в зародиш идеята за родното ФБР.

За осем години съществуване на ДАНС най-високото стъпало на корупцията по високите етажи на властта се оказа зам.-шефът на Държавната агенция за младежта и спорта (ДАМС) Иван Леков, арестуван показно от маскирани агенти на родното ФБР през септември 2008 г. Обвинен в корупция, Леков бе оправдан напълно от съда.

Показният арест на Иван Леков, зам.шеф на агенцията за младежта и спорта, от агенти на ДАНС.

Всъщност политическите лобита в БСП попречиха на Агенцията да си върши основната задача освен контрарузнаването – борбата с корупцията по високите етажи на властта.

Защото някои наистина ги бе страх да не би агентите на родното ФБР да вземат да си свършат работата.

Само осем месец след раждането й се оказа, че ДАНС се тресе от страшни вътрешни скандали. Поводът бе оперативното дело "Галерия" с подслушване на журналисти. Оказа се, че тя е разделена на "два отбора", които са се следили и разработвали помежду си.

От една страна са шефът на Агенцията Петко Сертов, добил известност през м. г., докато се скиташе немил-недраг из Гърция и го търсеше цялата държава, и Алексей Петров, а от друга – зам.-шефът й Иван Драшков, заради чието уволнение Ахмед Доган за малко не свали правителството на Тройната коалиция, Цветлин Йовчев, Владимир Писанчев и компания.

След скандалите с "Галерия" Драшков бе изгонен, а заедно с него си отидоха Йовчев, Писанчев и т. н. Оказа се, че Драшков през главата на шефа си пратил доклад до премиера Станишев под надслов : "Действията на лица и кръгове, оказващи деструктивно влияние върху функционирането на министерства и структури на държавната администрация", в който обвинява Татяна Дончева и други депутати в пряка политическа намеса в работата на ДАНС с цел дестабилизиране на службата.

През 2009 г. на власт дойде ГЕРБ и розовите дни за ДАНС свършиха. Под натиска на вицепремиера и вътрешен министър Цветан Цветанов Агенцията бе сведена до информационна служба без полицейски правомощия, чийто аналитични доклади никой не чете. Заплатите бяха орязани за сметка на МВР, а щатът – съкратен.

Логично Петко Сертов "подаде оставка" на 10 август 2009 г. Така се сложи начало на традицията нито един шеф на ДАНС до момента да не е изкарал пълен петгодишен мандат.

Той бе сменен от Цветлин Йовчев, което пък предизвика нови кадрови рокади – тръгнаха си всички хора на Сертов, от шефа на дирекция "Контраразузнаване" Рашко Заяков до началника на отдел "ОСА" Велин Хаджолов.

При напускането си последните двама дадоха обширни изявления в медиите като заявиха, че в ръководството на ДАНС има агенти на чужди служби (!!!!) и че то е корумпирано. Двойката млъкна след ареста на Алексей Петров в акция "Октопод". Така основният съветник в ДАНС се превърна за една нощ в бос на организираната престъпност. В какво си качество е съветвал тогава Петко Сертова остава пълна тайна.

Най-голямата щета, която се нанесе на ДАНС, е изцяло сваленото доверие на партньорските служби. Това заявава в парламента през ноември 2009 г. премиерът Бойко Борисов на дебат за Агенцията в Народното събрание.

По думите му това е много тежък удар за службата. Дипломати и ръководители на служби са заявявали, че от една година не работят с ДАНС или че няма да работят, ако не се направят съответните промени. "Много европейски ръководители ми задават въпроса, дали сме надежден пазител на европейските тайни и класифицирана информация", допълва още гневният Борисов, който заплашва да я закрие, защото генерирала само скандали.

Вторият началник на родното ФБР Йовчев изкара на стола на ул. "Черковна" едва две години и напусна през февруари 2011 г. заради скандала с подслушването на шефа на митниците Ваньо Танов, станал известен като "Ало, Ваньо". Според мнозина Йовчев си отиде като бушон, за да не гръмне вицепремиерът Цветанов.

На поста застана Константин Казаков, дотогава зам.-директор. Казаков изкара също две години на поста и подаде оставка след падането на кабинета на ГЕРБ и създаването на новото правителство на БСП, ДПС и Атака начело с Пламен Орешарски.

На 14 юни 2013 г. парламентът, само след 15-минутен дебат, избра за шеф на ДАНС депутатът от ДПС Делян Пеевски.

Номинацията на Пеевски беше представена от премиера Пламен Орешарски и бе защитена само от лидера на БСП Сергей Станишев.

В изказването си Станишев заяви, че вярва на Пеевски. "Поемайки тежкия кръст, ще поеме своята отговорност, защото България в момента се нуждае от стабилност", заяви лидерът на БСП, който вече е разговарял за отговорностите на поста с депутата от ДПС. Станишев припомни, че самият той го беше уволнил като заместник-министър по времето на Тройната коалиция, но че съдът го е оправдал по всички обвинения.

Пеевски беше избран със 114 гласа "за", десет "против" и един въздържал се.

Сградата на ДАНС на столичния бул. "Черни връх".

Изборът му взриви държавата и предизвика масови протести в страната, довели до оставката му три дни по-късно. Според официалната интернет страница на ДАНС в раздел "История на Агенцията" са описани всички шефове, но името на Делян Пеевски, управлявал три дни, липсва.

Следващият началник, Владимир Писанчев, изкара на поста също две години и си тръгна със скандал. Заради оставането му оставка подаде вътрешният министър Веселин Вучков, което принуди премиера Борисов да го смени. Писанчев стана известен само с това, че отиде да предупреди Ахмед Доган в сараите му за тайната сметка в Швейцария на неговия човек Христо Бисеров.

Преди това обаче мнозинството на БСП, ДПС и Атака промени закона за ДАНС и МВР и вкара ГДБОП в Агенцията. След идването на власт на кабинета "Борисов-2" се случи обратното. И ДАНС отново остана информационна служба, която пише безсмислени доклади, които никой не чете.

От влизането в сила на Закона за Национална служба "Сигурност" през декември 2007 г. до момента той е поправян 26 пъти за осем години, показва справка на Nbox. Като измененията са били всяка година, последно през август 2015 г. Както се казва коментарът е излишен.

А как се справи ДАНС с контразузнавателната си функция вижте атентата в Сарафово през юни 2012 г.

Стефан Ташев, Nbox

 

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар