Четвъртък, 25 Май 2017
Четвъртък, 25 Май 2017
Той не питаше за Родос

Той не питаше за Родос

В памет на големия журналист и прекрасен човек Горан Готев. Текстът е публикуван във вестник Земя

Трудно ми е да възприема жестоката истина, че Горан Готев не е сред нас. Та той беше най-жизнерадостният приятел. Неизменно надвесен над пишещата машина или компютъра; вдигнеше ли глава за разговор с когото и да е, дружелюбно се усмихваше. Поне аз не помня някога да е бил зъл или навъсен. Лицето му бе озарено от светлина. Разговорите, които водеше, бяха ясни, смислени. Той бързо прелиташе от въпрос на въпрос, заливаше събеседника си с оригинални разсъждения, с вести, със спомени от близки и далечни години, предадени с чувство за хумор. Ето защо исках по-често да го виждам. При всяка среща се развеселявахме и ободрявахме.

Дни преди неговата кончина отново го посетих в дома му. Изразът му беше болезнен, трудно се движеше. Но като ме видя, начаса се оживи и сподели, че не спира да пише за в. „Земя“. В ъгъла беше натрупана грамада от вестници.

– Във всеки от тия броеве има мои публикации, но все не ми остава време да ги подредя.

И пак заговори за работа. Взе да се шегува, да се смее, като че ли нищо му няма.

Такъв ще го запомня – весел, усмихнат, постоянно зает. Всяка длъжност, която заемаше, като че отдавна е била предопределена тъкмо за него. А той бе на отговорни служби и в България, и в други страни. Бързо се приспособяваше към необичайни условия. В Египет и Алжир усвои арабски и френски език. В Югославия – сърбохърватски. В Румъния – румънски. В Русия – усъвършенства руския си език. Не се оплакваше от динамиката и тежестта на задълженията си. Може би се стараеше да следва девиза към атлетите в древна Елада – да не избират мястото, където трябва да се състезават: „Тук е Родос, тук скачай!“ Горан постъпваше точно така – година, две, десетилетия…

Бяхме в Съветския съюз. Провеждаха се поредните дни на българската култура. Горан внасяше оживление при всяка среща. Смехът му беше искрен, заразителен. Леда Милева, по това време председател на Съюза на преводачите, член на официалната делегация, внимателно го наблюдаваше и по едно време възкликна:

– Толкова съм живяла, но не съм срещала човек, който се смее така искрено и красиво като Горан Готев!

Журналистиката беше неговият живот. Има нещо показателно в професионалния му път. Ние сме връстници. Беше първенец на старозагорската гимназия. Среден на ръст, необичайно подвижен. В края на лятото на 1952 г. бяхме приети за студенти в Софийския университет. Учебната година започваше на 1 септември. Споделих, че предстои да се открие специалност журналистика, в която може би ще се прехвърля. Той се засмя и каза:

– Ще помисля дали да не заменя бъдещата си професия на учител по литература с журналистиката… Но защо да не пусна документи и за новата специалност?

След десетина дни списъкът на новоприетите студенти беше обявен. Името на Горан Готев беше изписано най-горе. И той започна да следва в първия випуск на Факултета по журналистика. Предпочетох да уча право, но непрекъснато общувахме, още повече че в курса на Горан бяха и колоритните ми земляци Георги Ведроденски – Мортус, Замфир Иванов – Фирко и други приятели. От тези първи рояци млади журналисти израснаха творци, без които е трудно да си представим ползотворната летопис на българските издания, на БТА, на радиото и телевизията, на художествената ни литература.

Горан Готев се върна в родния си град Стара Загора. Срещахме се от време на време. Изведнъж Горан изчезна. Чух, че вече е кореспондент на БТА в Кайро. В ония години най-голямата арабска държава бе във фокуса на вниманието. Действията на президента Гамал Абдел Насър бяха популярни и в нашите младежки среди.

В края на месец април 1981 г. ръководих правителствена делегация за откриването на българска стопанска изложба в Белград, по време на която с министър-председателя на Република Сърбия Иван Стамболич подписахме споразумения за милиарди долари. На изложбата връхлетя самият Горан Готев – вече наедрял, самоуверен, но все така усмихнат. Набързо взе да обяснява, че тук е от няколко години и ако е потребно, дори може да го ползваме като преводач от сърбохърватски език.

В ония години БТА изпращаше в Политбюро, Секретариата на ЦК на БКП и в Министерския съвет бюлетини за служебно ползване. В тях имаше кореспонденции и от пратеника на агенцията в Белград. Това бяха аналитични информации за процесите в съседната страна, написани на хубав български език. Радвах се, че моят приятел от студентските години заслужено е заел място сред най-опитните журналисти на БТА.

Академик Венко Марковски, мъченик от Титовите затвори и от зловещия остров Голи оток, също четеше бюлетини на БТА. При срещи с нашите общи приятели – академиците Ангел Балевски, Георги Джагаров, Панталей Зарев, дори веднъж и в присъствието на Тодор Живков, поетът споделяше възхищението си от Горан Готев. Ако днес тези информации се съберат, може да се състави книга от няколкостотин страници, в която ще се откроят обосновани прогнози за неминуем разпад на изкуствено създадената от Версайската система съседна държава, заредена с вътрешни междунационални противоречия.

Работата му беше трудна, опасна. Споделял ми е, че УДБ-а била постоянно по петите му. Дори бил извършен опит за покушение върху него. Очевидно добре организираната репресивна югославска служба е знаела или е подозирала, че българският кореспондент, който не оставя с въпросите си на мира министри и ръководни дейци при всяка пресконференция, работи и за българските специални органи.

През последните години темата за бившата Държавна сигурност стана злободневна. С прословутия Закон за досиетата се анатемосаха доблестни личности, работили за българския национален интерес. Прави чест на полковника от резерва Горан Готев, че публично протестира и заяви, че се гордее със своята дейност като разузнавач. В неговите кореспонденции от Египет и Алжир, от Белград и Букурещ, както и в книгите му се съдържат достатъчно факти, които свидетелстват за ползотворна дейност в полза на българската държава.

За престоя си в съседна Румъния написа интересна книга в съавторство със съпругата си Катя, неговата любима от студентските години. Между редовете може да се прозре бъдещата трагична участ на съпрузите Елена и Николае Чаушеску. Горан Готев е автор на прекрасното издание „На служба при диктаторите на ХХ век“, което се превърна в бестселър.

В началото на 80-те години Горан Готев бе утвърден, признат, известен журналист. Предложих му да стане началник на кабинета ми в Комитета за култура. Възложихме му да редактира и вестника на международното движение „Знаме на мира“ и на списанието „Куриер“ на ЮНЕСКО. Ако днес се отворят тези издания, ще се прочетат десетки талантливи негови публикации.

След успешната му работа в Комитета за култура го привлякохме в апарата на Министерския съвет. Той оглави групата съветници по въпросите на духовното и социалното развитие, в която работеха авторитетни учени, писатели, изявени специалисти. И на тая длъжност Горан Готев прояви качества на организиран и задълбочен деец, който умее да сплотява колеги и сподвижници. Неговата дарба да установява бързи контакти, да общува непринудено с различни характери внасяше ведро настроение в колектива; съдействаше да се ползват съветите на видни личности в науката, просветата, културата, здравеопазването, социалното осигуряване, съобщенията, спорта…

Горан Готев бе част от българската делегация на Световния конгрес по култура в Мексико през 1982 г., на почти всички генерални сесии на ЮНЕСКО и други прояви на световната организация за образование, наука и култура в Париж. Неговото присъствие не беше безлично и на срещите ми с ръководни дейци във ФРГ, Франция, Англия, САЩ, Канада, Норвегия, Мексико, Индия, Ангола, Никарагуа, в СССР и други социалистически страни. През пролетта на 1987 г. в Двореца на цивилизациите в Монреал в присъствието на губернаторката на Канада, на министри и други знаменити личности на огромната държава се откри голяма изложба на български тракийски съкровища. Тя продължи до късна есен и бе посетена от милиони граждани и гости на Канада и САЩ. Горан Готев прочете ефектно някакъв текст на френски език. Български емигрант се затича към него и го запита:

– Нали заедно учехме във френския колеж?

Горан се засмя и отвърна:

– Може би…

Той използваше всеки повод да взема интервюта от именити лица в посещаваните държави. Някои от тези беседи бяха публикувани, други сигурно са в архивите му. Няма да забравя с какъв интерес отговаряше на въпросите му губернаторът на щата Аляска. А президентът на латиноамериканска държава, след като даде обширно интервю, което Горан Готев записваше на едно овехтяло диктофонче, се усмихна и каза:

– Еxelenticemo cenyor Gotev, Usted es un gran periodista! (Уважаеми господин Готев, Вие сте един голям журналист!)

Споделям това, за да подчертая значението на професионалното умение и на натрупания опит в различни условия и при непредвидени обстоятелства. Съвсем заслужено много колеги на Горан Готев говорят за него като за един от най-вещите журналисти. Питал съм го не се ли отклони от професията, когато заедно работихме в Комитета за култура и в Министерския съвет.

– Беше ми интересно. Научавах нови неща, виждах различен свят. За мен това беше много полезно…

Горан Готев стана заместник главен редактор на в. „Работническо дело“. И на новата длъжност той работи със същото усърдие и всеотдайност. След дълбоката обществена промяна през есента на 1989 г. главният редактор на в. „Дума“ Стефан Продев го изпрати отново в Белград като кореспондент. Двамата по-рано си сътрудничеха и в Комитета за култура. Продев беше главен редактор на в. „Народна култура“, присъстваше на заседанията на Бюрото и Председателството на КК, участваше заедно с Готев и други специалисти в съставянето на проекти на важни документи и решения за развитието на динамичните духовни процеси.

От Белград Горан Готев публикува във в. „Дума“ статии и информации, които са извор на известия и размисли за разпада на бивша Югославия, за жестоките и кървави междунационални сблъсъци, чиито корени може да се дирят в политиката на Тито, на неговите последователи, както и в безумните действия на Слободан Милошевич.

В руската столица, отново като кореспондент на в. „Дума“, Горан Готев взе интервюта от Михаил Горбачов, Борис Елцин и от други политически дейци, за които историята ще отсъди, че са отговорни за разпадането на великата съветска държава и за ограбването на необятната страна.

Вече пенсионер, Готев постоянно пишеше за в. „Дума“. Ала негов втори дом стана влиятелното издание в. „Земя“. Като политически наблюдател, заместник главен редактор и главен редактор Горан Готев привлече за автори талантливи интелектуалци. Той има безспорни заслуги за развитието на вестника, който днес е полезно четиво не само за труженици в земеделието и кооперациите, а и за хора с леви убеждения и широки духовни интереси. Ето защо сегашните ръководители и читателите на „Земя“ определят Горан Готев като един от заслужилите строители на вестника и сочат за пример професионалното му майсторство.

Драго ми е да подчертая, че Горан Готев беше убеден патриот. Бореше се със слово и дело сънародниците ни да живеят добре, свободно, справедливо. Умееше да бъде сдържан, когато се налага; ценеше творците, които се съпротивляват на догми. Не харесваше ограничеността на политически сектанти и фанатици. Отстояваше българската кауза за Македония. Той допринесе да се изяснява същността на враждебната Титова политика спрямо нашата държава. Осъждаше зловредните действия на най-ярките представители на македонизма – Лазар Колишевски, Лазар Мойсов, Александър Гърличков, Киро Глигоров, на псевдоучени като Михайло Апостолски и други.

Показателни са публикациите на Горан Готев по актуални политически въпроси. Те изразяват неговото ясно и честно гледище срещу уродливи явления в прословутия български преход към див капитализъм и са интелектуален протест срещу посегателствата върху държавността, икономиката, националната ни духовност.

Тъгувам за приятеля Горан Готев. Липсват ми нашите срещи, възможността да споделяме мисли и тревоги, да се шегуваме. И заедно да отстояваме гражданската си позиция, социалистическото си верую…

Георги Йорданов

Текстът на дългогодишния държавен деец и ръководител на българската култура е част от подготвения за печат сборник „Срещи“ – книга втора от поредицата „Притаени мигове“

Източник: Вестник "Земя"

Оставете коментар