Вторник, 22 Август 2017
Вторник, 22 Август 2017
Въпросителни в дясно с отрицателна перспектива

Въпросителни в дясно с отрицателна перспектива

Отговорът, който предизборно трябва да даде „Да, България“  е какво ще е отношението им към ГЕРБ и трябва да е ясен, защото точно той разби Реформаторския блок, пише Евгени Петров в сайта vevesti.bg

Въпрос, който публично и ясно задавам от няколко дни и на който никой в т.нар. автентично  (предпочитам „биографично“) дясно няма смелост и достойнство да отговори е:

„Защо само в рамките на 2-3 месеца Христо Иванов, съмишленик и другар в борбата на Радан Кънев направи своя партия и защо цялата Протестна мрежа и медиите, подкрепяни от „Америка за България“ зарязаха ДСБ и Радан,  (а преди това и РБ) и се пренесоха в „Да, България“?

Къде са ценностите? Къде е моралът? Къде са заветните цели? В какво вярвахте само до преди няколко месеца?

Защо, ако целите са едни и същи, (борба с корупцията, реформа в съдебната система и т.н.) трябва да се строят два успоредни пътя, за да бъдат достигнати? И не е ли това поредното разцепление в дясно, след разцеплението на самия РБ така, както преди това и Синята коалиция? И както стана още преди това в СДС?

Защо, ако идеята е да се тръгне по нов път не кажете ясно и открито, че старият е бил грешен? Че Радан Кънев се провали? Или не го казвате, защото ще признаете, че по тази логика цялата ви политика на остра конфронтация срещу ГЕРБ е била погрешна?

Защо не видях никой от ДСБ на учредяването на ДАБГ (Движение Да, България), защо не чета и едно изречение по повод учредяването на новата партия на стената на Радан Кънев? Или на Атанас Атанасов?

Къде са доцентите и професорите- стратези на предишната дясна конструкция, или ще я изоставим като паметника пред НДК?

Три години и близо 300 000 избиратели на РБ съвсем не са малък повод за тези въпроси. Не подценявайте проблема, защото около 35% от тях си дадоха гласа именно за РБ като коалиция, а не за една или друга партия. И аз бях един от тях.

Паралелно с призивите да се даде време на новата партия „Да, България“, се появиха и критични анализи и само наивник би очаквал 100 дни спокойствие при 80 дни до изборите.

Но критични нотки се прокраднаха както в редове на културолога Ивайло Дичев, от дясно, така и на възможната партньорка Татяна Дончева, от център-лявото. Гробното мълчание, което вика повече от мегафон, иде от ДСБ.

Да си спомним – как беше преди 3 години?

Който не е с Реформаторския блок е против демокрацията. Сега вие не сте с РБ.

Който е против Радан Кънев и ДСБ е против демокрацията. Сега вие сте с Радан и ДСБ.

Който е против Христо Иванов и „Да, България“ е…? Пак от лошите и не-демократите, а всяка, дори плаха критична нотка срещу още нерегистрираната партия се приема като удар в гърба на демокрацията, а  „провинилите се“ са или герберски тролове, или хибридни медии забравяйки, че пресата е коректив не само на управлението, но и на собственото си опиянение.

И най-важното – вие, които скачате от проект на проект като цветарки по масите, точно вие нямате отговор на въпроса какво става, ако червенокафявата мафия отново дойде на власт. И нямате отговор как да я спрете.

Като десен човек силно искам да вярвам, че „Да, България“ ще се превърне в оня коректив на най-голямата партия – ГЕРБ – както наивно вярвах, че преди 2-3 години това можеше да бъде Реформаторският блок. Защото при това разпределение на силите в българската политика дясното видимо ще има необходимост както от коалиция, за да управлява, така и от вътрешнокоалиционен коректив.

За момента покрай емоциите около учредяването на новата партия нейната заявка да бъде фактор в парламента никой не задава неизбежния въпрос – ще има ли коалиция с ГЕРБ? А както споменахме, изборите са само след около 80 дни…И какъв ще бъде отговорът, защото това е важно, за да не влезем в спиралата на „избори до дупка“? Точно в момента, в който икономиката дръпна.

Ако обединението около Христо Иванов е мислещо и демократично – да, или ако не коалиция, поне някакво сътрудничество. Ако е изградено на принципа на най-малкото общо кратно – омразата срещу Борисов – не. ДАБГ има първото си изпитание – да влезе в НС.  И му го пожелавам, защото иначе ГЕРБ ще остане сам срещу лявото и корпоративно мнозинство.

Но разрушителните сили, дали ще дойдат от крайнолявата безпардонност, или от автентичнодясната самовлбеност е все тая.

Мислите ли, че на вълнолома му пука за посоката на вълните?

Но ако сега се повтори 2013-а година с пълния провал на останалото дясно извън ГЕРБ, или то под някаква партийна форма се дотътри до 15 или 20 кресла в парламента, пред него ще изникнат далеч не леки въпроси. А избирателите искат да ги знаят още от сега. За да не стане като преди.

Аз лично съм скептичен. Но може да е от възрастта.

Текст: Евгени Петров, www.vevesti.bg

Оставете коментар