Понеделник, 24 Април 2017
Понеделник, 24 Април 2017
Съвет за външна политика или кой принадлежи към CFR

Съвет за външна политика или кой принадлежи към CFR

CFR публикува списък на членовете си, но тези, които са в съвета, полагат клетва да мълчат по отношение на всички негови дейности.

,,Нестопанска и непартийна членска организация, посветена на задълбочаването на разбирането на американската външна политика и международни дела чрез размяната на идеи"... или поне така казват. Мнозина подозират, че Съветът заговорничи за създаването на свят, ръководен от едно-единствено правителство - единна световна общност.

Кой принадлежи на CFR, не е тайна, но защо го прави - това със сигурност е тайна. CFR публикува списък на членовете си, но тези, които са в съвета, полагат клетва да мълчат по отношение на всички негови дейности.

Съветът се ражда като следствие от срещи, провеждани по време на последните месеци и точно след Първата световна война. Природата на следвоенния свят е предметът на тези срещи, които са уредени от съветника на президента Удроу Уилсън полковник Едуард Мандел Хаус. От тези срещи изникват ,,четиринадесетте точки" на Уилсън. Точките призовават за свободна и открита търговия между страните.

Когато войната свършва, Уилсън, Хаус и други влиятелни хора, включително банкерите Бернар Барух и Пол Варбург, присъстват на мирната конференция в Париж. В хотел ,,Маджестик" в Париж на 30 май 1919г. е направен първият опит за наднационална организация - Института по външна политика. Разглеждан като първа стъпка към глобално управление, той е разделен на два клона: един с централа в Англия, който по-късно ще стане известен като Кралски институт за външна политика, и един - в Ню Йорк, наречен Съвет за външна политика (CFR).

CFR приема името на съществувала преди, но нямаща власт група, която се среща в нюйорски клуб от 1918г. Първият президент е Джон У. Дейвис, който е адвокат на Дж. П. Морган. Този нов Съвет за външна политика е основан на 21 юли 1921г. Правилата на организацията гласят, че всеки член, който обсъжда дейностите на CFR, ще бъде изгонен незабавно.

От края на Втората световна война досега CFR поддържа централа в Харолд Прат Хаус в Ню Йорк Сити, която е дарена на Съвета то ,,Стандарт Ойл" (по-известна днес като ,,Ексон") на семейство Рокфелер. Дейвид Рокфелер се присъединява към CFR преди Втората световна война и е избран за негов президент през 1950г.

Членството е само по покана и членовете са това, което често се нарича ,,не-източен властови елит". Според първоначалните правила CFR би трябвало да ограничи членовете си до 1600, но оценките днес са, че има над два пъти повече членове.

През 70-те години на ХХ век CFR престава да е изключително бяла, мъжка организация, позволявайки на малък брой жени и чернокожи също да се присъединят. Сред членовете на CFR са няколко американски държавни секретари, включително Илайхю Рут, Джон Фостър Дълес и Кришчън Хъртър.

Рут (1845-1937) е роден в Клинтън, Ню Йорк, син на професор по математика в Хамилтън Колидж. Завършва право в Нюйоркския университет през 1867г. и става виден юрист. След години на участие в местната републиканска политика, Рут е назначен за секретар по отбраната от президента Уилям Маккинли през 1899г. През годините си в кабинета на президента Рут реорганизира административната система на Министерството на войната, установява нови процедури за издигане, основава Военния колеж, разширява Уест Пойнт, открива училища за специалните видове войски, създава общ персонал и засилва контрола над Националната гвардия. Връща се към частната практика от 1904 до 1905г., когато става държавен секретар на президента Теодор Рузвелт. От 1909г. до 1915г. Рут е американски сенатор. Посвещава голяма част от живота си на каузата на международния арбитраж. Рут е първият президент на Фондацията за международен мир ,,Карнеги". Вярва, че международното право дава на човечеството най-добрия шанс да постигне световен мир.

Джон Фостър Дълес (1888-1959) е толкова властен човек във федералното правителство, че летището във Вашингтон, окръг Колумбия, е наречено на негово име. Част от некролога му в The New York Times гласи: ,,От шест години Джон Фостър Дълес доминираше както в изковаването, така и в осъществяването на американската външна политика. В областта на външната политика той е главен съветник на президента Айзенхауер, негов главен представител на Капитология и главен агент и преговарящ у дома и в чужбина. Г-н Дълес е изключително противоречив държавен секретар. Онези, които са следили кариерата му, рядко са безстрастни. Мненията са разделени, обикновено на страстни последователи и онези, които не го харесват или му нямат вяра. Определени неща обаче са неоспорими. Първо, той е чудесен в ролята си. Несъмнено е най-силната личност в кабинета на Айзенхауер и като такъв непрекъснато играе водеща роля във Вашингтон и често в съветите на западните съюзи. Второ, каквито и да са качествата му като творец на политика, малцина са равните нему като юрист. Никой не може да се равнява с него като сила на убеждаването в съветите в Белия дом. Изправяйки се пред сенатската комисия по външна политика, той понякога се натъква на критики и скептицизъм, но неизбежно получава своето. Трето, притежава необикновена жизненост. Поддържа лични контакти и се стреми да упражнява американското лидерство чрез непрекъснати пътувания до всички точки на света. Като секретар има прелетени общо 479 286 мили Извън САЩ."

Кришчън Арчибалд Хъртър (1895-1966) е роден във Франция от американски родители и се мести в Ню Йорк Сити по времето, когато тръгва на училище. Завършва Харвардския университет през 1915г., става аташе на Американското посолство в Берлин през 1916г. и през 1919г. става член на CFR. Губернатор е на Масачузетс, преди да се заеме с работата на Държавен секретар от 1959 до 1961г. Хъртър е известен като интернационалист, интересуващ се от подобряване на политическите и икономическите отношения с Европа. Съветът по международни дела в Бостън дава наградата ,,Кришчън А. Хъртър" за индивидуален принос към международните отношения.

Алън Дълес, брат на Джон Фостър, който по-късно служи като директор на Централното разузнаване и в комисията ,,Уорън", разследваща убийството на президента Кенеди, също е член. Роден през 1893г., Дълес е племенник на един държавен секретар и внук на друг. Семейството се надява, че Алън ще стане третият държавен секретар в рода, но независимо от много му постижения това така и не се случва. В семейството има трети държавен секретар, но това се оказва братът на Алън. Джон Фостър Дълес. Първата му работа в държавното управление е в американското посолство в Австро-Унгарската империя, но след като САЩ влизат в Първата световна война той е преместен в Берн, Швейцария. След войната подава оставка от Държавния департамент и отива да работи на Уол Стрийт. Дълес е висоу в неговата книга The Rockfeller Inheritance (,,Наследството на Рокфелер"): ,,Толкова внушително е членството в Съвета, че в някои среди се разглежда като ядрото на източния Истаблишмънт. Когато става дума за външна политика, става дума за източния Истаблишмънт. В действителност е трудно да се посочи една съществена политика на американските външни дела, която да е била установена след (администрацията на) Уилсън, да е диамтетрално противоположна на актуалното мислене на Съвета за външна политика."

След прилив на публични критики от консервативни автори бившият председател на CFR Дейвид Рокфелер е от инструментално значение на формирането на нова и подобна организация, известна като Трилатералната (Тристранна) комисия.

Има причини да се смята, че CFR създава ООН. Авторът Ралф Еперсън отбелязва, че първата американска делегация в ООН - когато централата й е в Сан Франциско - включва четиридесет и седем члена на CFR.

Сред членовете на CFR са Алан Грийнспан, конто е председател на Федералния резерв от времето на администрацията на Роналд Рейгън.

Твърди се, че днешното финансиране на CFR идва от големи корпорации като ,,Ксерокс", ,,Бристол-Майърс Суиб", ,,Дженерал Моторс", фондацията ,,Форд", фондацията ,,Андрю У. Мелън" и фонда на братята Рокфелер.

Издигана е теорията, че съвременните войни се контролират от банкерите и бизнесмените, а не от генералите и армиите. Членовете на CFR за пръв се заинтересуват от Виетнам през 1951г. - цяло десетилетие преди американското ангажиране  там. През същата година CFR създава работна група, за да анализира региона. Групата стига до заключението, че трябва да се препоръча британско-американската доминация в региона. Три години по-късно един от основателите на CFR, Джон Фостър Дълес, свиква конференция в Манила, на която се основава Съюзът на страните от Югоизточна Азия (SEATO). SEATO обвързва Британската империя, САЩ, Франция и Филипините със защитата на Индокитай - договор, който води до френските, а след това и американските дълги и кървави войни в региона. Според Джим Марс списъкът с членове на CFR през 60-те години, който включва Робърт Макнамара. Макджордж Бънди, генерал Максуел Тейлър и Хенри Кабът Лодж, е ,,кой кой е във Виетнамската ера". През 1969г. Ричард Никсън назначава като свой съветник по сигурността Хенри Кисинджър - член на CFR и на Трилатералната комисия.

Продължавайки с теорията, че съвременните войни са ръководени от хора, носещи бели якички, властите биха били доволни да направят колкото се може по-дълги и по-скъпи. Имайки предвид това, спомнете си, че генерал Дъглас Макартър (масон) е уволнен от президента Хари Труман, когато Макартър иска бързо и категорично да спечели Корейската война. Макартър е сменен от генерал Матю Б. Риджуей, по-късно член на CFR. Американските военни сили във Виетнам така и не получават разрешение да използват пълния си капацитет срещу врага, а вместо това са спънати от ,,правила на ангажирането", които гарантират дълга и костваща огромни муниции война без победител.

Според Дж. Едуард Грифин дори Студената война е машинация на тайните общества. Той пише: ,,Комунистическа Русия е финансирана и контролира от самото начало от вътрешния кръг на съвременните тайни общества на Америка"

Журналистите, които са членове на Съвета за външна политика, включат Робърт Макнийл. Джим Лерър и Дан Радър. И тримата са близо до Дейли Плаза в Далас на 22 ноември 1963г. по времето на убийството на президента Кенеди.ш шпионин през Втората световна война. Той контролира проникването в Абвера (агенцията за военно разузнаване на Хитлер) и последващото инкорпориране на много от агентите под прикритието в ЦРУ. Някои от тези талантливи хора от разузнаването с широки връзки имат голям принос за САЩ. Притежават собствени широки контакти, които  са важни за САЩ. Днес някои критици на ЦРУ вярват, че агенцията е пренебрегнала лошата страна на нацисткия разузнавателен персонал, защото се е нуждаела от онова, което нацистите са можели да осигурят. Възможно е да е така. Разузнаването не е сфера на светци.

През ноември 1942г. Дълес открива офис на OSS в Берн, Швейцария. Наречен е Агент 110 и в рапортите на OSS е наричан ,,г-н Бул". След Втората световна война Дълес практикува право. Първо отива на работа в ЦРУ през януари 1951г. Осем месеца по-късно е назначен за заместник-директор на агенцията. Като шеф на американското разузнаване Дълес нарежда на агентите си да вършат нелегални операции в цяла Южна Америка и в Близкия Изток. По време на службата му е разработен шпионският самолет U-2 и той е отговорен за прокопаването на Берлинския тунел. Заговорничи за убийството на Фидел Кастро - революционния водач на Куба, който е декларирал предаността си на комунистите. Според заместник-директора на централното разузнаване на Дълес Ричард Висел, спонсорираните от ЦРу опити за покушения срещу Кастро са толкова тайни, че само Дълес получава рапорти за тях. Уволнен е през 1961г. от президента Джон Ф. Кенеди след фиаското в Залива на прасетата и - иронично - по-късно става член на комисията ,,Уорън", разследваща убийството на президента. Според шефа на разузнаването на генерал Дуайт Д. Айзенхауер по време на Втората световна война генерал Кенет Стронт: ,,Алън Дълес несъмнено е най-великият американски професионален офицер от разузнаването по негово време".

Съветът за външна политика е толкова властен, че често диктува американската външна политика. Ако се вярва на един надуващ свирката, трудността идва, когато става дума за нашия демократичен процес.

Членът на CFR адмирал Честър Уорд казва: ,,CFR като такъв не пише платформите на двете политически партии и не избира съответните им кандидати за президент, нито пък контролира американската вътрешна и външна политика. Членовете на CFR обаче - като отделни хора, действащи в сътрудничество с други отделни членове на CFR - го правят."

Според Алвин Москоу в неговата книга The Rockfeller Inheritance (,,Наследството на Рокфелер"): ,,Толкова внушително е членството в Съвета, че в някои среди се разглежда като ядрото на източния Истаблишмънт. Когато става дума за външна политика, става дума за източния Истаблишмънт. В действителност е трудно да се посочи една съществена политика на американските външни дела, която да е била установена след (администрацията на) Уилсън, да е диамтетрално противоположна на актуалното мислене на Съвета за външна политика."

След прилив на публични критики от консервативни автори бившият председател на CFR Дейвид Рокфелер е от инструментално значение на формирането на нова и подобна организация, известна като Трилатералната (Тристранна) комисия.

Има причини да се смята, че CFR създава ООН. Авторът Ралф Еперсън отбелязва, че първата американска делегация в ООН - когато централата й е в Сан Франциско - включва четиридесет и седем члена на CFR.

Сред членовете на CFR са Алан Грийнспан, конто е председател на Федералния резерв от времето на администрацията на Роналд Рейгън.

Твърди се, че днешното финансиране на CFR идва от големи корпорации като ,,Ксерокс", ,,Бристол-Майърс Суиб", ,,Дженерал Моторс", фондацията ,,Форд", фондацията ,,Андрю У. Мелън" и фонда на братята Рокфелер.

Издигана е теорията, че съвременните войни се контролират от банкерите и бизнесмените, а не от генералите и армиите. Членовете на CFR за пръв се заинтересуват от Виетнам през 1951г. - цяло десетилетие преди американското ангажиране  там. През същата година CFR създава работна група, за да анализира региона. Групата стига до заключението, че трябва да се препоръча британско-американската доминация в региона. Три години по-късно един от основателите на CFR, Джон Фостър Дълес, свиква конференция в Манила, на която се основава Съюзът на страните от Югоизточна Азия (SEATO). SEATO обвързва Британската империя, САЩ, Франция и Филипините със защитата на Индокитай - договор, който води до френските, а след това и американските дълги и кървави войни в региона. Според Джим Марс списъкът с членове на CFR през 60-те години, който включва Робърт Макнамара. Макджордж Бънди, генерал Максуел Тейлър и Хенри Кабът Лодж, е ,,кой кой е във Виетнамската ера". През 1969г. Ричард Никсън назначава като свой съветник по сигурността Хенри Кисинджър - член на CFR и на Трилатералната комисия.

Продължавайки с теорията, че съвременните войни са ръководени от хора, носещи бели якички, властите биха били доволни да направят колкото се може по-дълги и по-скъпи. Имайки предвид това, спомнете си, че генерал Дъглас Макартър (масон) е уволнен от президента Хари Труман, когато Макартър иска бързо и категорично да спечели Корейската война. Макартър е сменен от генерал Матю Б. Риджуей, по-късно член на CFR. Американските военни сили във Виетнам така и не получават разрешение да използват пълния си капацитет срещу врага, а вместо това са спънати от ,,правила на ангажирането", които гарантират дълга и костваща огромни муниции война без победител.

Според Дж. Едуард Грифин дори Студената война е машинация на тайните общества. Той пише: ,,Комунистическа Русия е финансирана и контролира от самото начало от вътрешния кръг на съвременните тайни общества на Америка"

Журналистите, които са членове на Съвета за външна политика, включат Робърт Макнийл. Джим Лерър и Дан Радър. И тримата са близо до Дейли Плаза в Далас на 22 ноември 1963г. по времето на убийството на президента Кенеди.

Източник: 

Оставете коментар