Вторник, 17 Октомври 2017
Вторник, 17 Октомври 2017
И се питам ... кой уби моя роден край?!

И се питам ... кой уби моя роден край?!

Това телевизионно лицемерие ме оставя безмълвна

Панорама. Петък вечер. Водещия се мазни на поредните "гости"... А може и да са такива. От Космоса. Те ако живееха в тази държава щяха да се чувстват като нас ...
Вместо това, същите сеят плява и искат да жънат светло бъдеще. Аз не разбирам. Баба ми, обаче твърди, че така не ставало ... За да пожънеш нещо, трябва да посееш живот, а не плява или смърт. А те сеят само от последните две ... Друго си нямат или не могат, или не искат, или не знаят ... ... или ние не можем да ги накараме.
Следва откъс от филм за Северозапада. Гробна тишина. После черно-бели кадри от младостта на баба ми. Мелодията е позната, носталгичана. Един луд върти сопа. Полугол, бос, по дънки. Пътища с дупки. Тесни. От 60те години на миналия век. Познати до болка. Порутени къщи. Възрастни, изоставени от всички хора. Мисля си, баба ми е късметлийка. После местен земеделец оре нивата до пътя. Запустяла ж.п. линия (не е обещаната скоростна), а е истинската, северозпадната ... двама старци приведени върху релсите се чудят ще чуят ли влака ... идващия ...
Режисьора каза, че там разбрал потресаващата истина, че и онези хора там, в Северозапада носели души! Невероятно откритие! Мила дама от екипа споделя колко са бедни там хората. Но работели, да му се не види! И гордост си имали ... Аз пък не и вярвам!
Диктора споменава, че там, в онази прекрасна земя, северозападната, хората били забравени отдавна от всички. И от държавата и от политиците, и от управляващите, и от Бога дори ...
Но и те били ги забравили!
Оглеждам се. Иде ми да се разсмея, но нещо ме пробожда ...
Това телевизионно лицемерие ме оставя безмълвна. Гласът на водещия е като на погребение. Завършва с дежурната доза служебен оптимизъм. Научил се е ... така е на хранилката. А аз отчаяно търся спасение.
Търся спасение ...
И се питам ... кой уби моя роден край?!
Ще ги накаже ли Господ някога, че аз все не успявам ...
а Бога ми, опитвам ли, опитвам ...

Росица Кирова

Оставете коментар