Четвъртък, 29 Юни 2017
Четвъртък, 29 Юни 2017
Вячеслав Стоянов: Животът е обидно кратък - живейте сега, не отлагайте!

Вячеслав Стоянов: Животът е обидно кратък - живейте сега, не отлагайте!

Хората по света са много добри и имат нужда от любов. Стават враждебни тогава, когато всичко започва да има цена и материална зависимост.

Вячеслав е роден в Алуща, Крим в семейството на рускиня и бесарабски българин. Израства в Крим, но преди да се премести в България през 1997 година, живее в Одеска област. Той е четвърто поколение българин от своето семейство, който се връща в нашата страна. Идва по своя воля, за да учи в Националната художествена академия.

Любовта му към велосипедите се заражда преди десет години, когато навършва Христовата възраст – 33 години. Вероятно това не е случайно, защото оттогава животът му се променя – навъртял е 100 000 километра и живее мечтата си на 2 гуми. Вячеслав е посетил 45 държави със своя велосипед и твърди, че никога не е късно да започнеш да караш колело.  Най-голямото му пътуване е обиколката на Черно и Средиземно море. За живота на две колела, приключенския поход от Аляска до Аржентина и пътуването като начин на съществуване, си говорим с Вячеслав.

Защо се нагърбихте с тази трудна и непосилна за мнозина задача - да посетите всяка една държава по време на прехода ви от Аляска до Аржентина?

Решихме го, заради своята загриженост към използването на земните ресурси. Хората са започнали да доминират над природата - всеки иска да има кола и пълен хладилник. Малко от нас се замислят за отпечатъка, който оставят след себе си. Свръхконсумацията на продукти оставя планини и дори острови от боклук, които увреждат еко системата на планетата ни. С Яна, моята съпруга, искаме да разберем как това се отразява на планетата ни.

Нагърбихме се със задачата да разберем как мислят различните народи по света и как това има влияние върху използването на земните ресурси. Това, което най-вече ни интересува, са добрите практики по отношение на рециклирането на консумативни продукти. Правим проучване, с което се надяваме да предизвикаме вниманието на обществото към проблема, за да можем да запазим невъзобновяемите природни ресурси за бъдещите поколения. Грижим се и за проекта си и се надяваме на все повече последователи.

Каква е вашата равносметка от това пътуване досега?

Все още е рано да се каже. Това, което видяхме досега, е много далеч от нашите представи за Америка. Медиите доста изкривяват нещата и представата ни за реалността. Никой не иска война или мръсотия в дома си. Хората по света са много добри и имат нужда от любов. Стават враждебни тогава, когато всичко започва да има цена и материална зависимост.

Работите ли, докато пътувате и изобщо как намирате финанси за своите пътешествия?

С Яна вече почти 20 месеца сме на път. Изминахме над 31 000 километра, а сме посетили едва четири държави – преминахме през 26 щата на САЩ, 6 провинции в Канада и 15 щата на Мексико. В момента сме в Гватемала. Много е трудно да финансираш подобно голямо пътуване. Работих две години, но парите стигнаха само за визи и самолетни билети. Търсихме спонсори почти 5 месеца, но без резултат. Много ни помогнаха приятели от „Стената“, магазин за екипировка. Получаваме и редовно пратки с енергийни барчета. Близките ни хора също ни финансираха.

Кацнахме в Аляска само с 1000 долара за почти тригодишно пътуване. Научихме се да оцеляваме с по 3 долара дневно. Берем гъби, плодове, ядливи растения и ядем прясно убити животни на пътя. Американците са изключително разхитителни по отношение на земните ресурси, изхвърлят и много годна храна. Понякога ни е трудно с Яна. Научихме се да готвим. Овладяхме магията на хляба. Отворихме и нашия пътуващ ресторант – “La Gordita Gitana” (от испански „Дебелата циганка“). Готвим за партита срещу дарения, продаваме пощенски картички и изнасяме презентации. Печеленето на пари малко ни бави, защото не винаги можем да продаваме мекички на улицата, тъй като сме чужденци. Сега се притесняваме да не изпуснем благоприятните сезони за преминаване на Южна Америка.

Къде не сте били досега, а много бихте искали?

Засега се движим по план. Не успяхме да посетим единствено Куба и Белиз. В кубинското посолство погледнаха много несериозно на опита ни да хванем воден стоп до Куба от Флорида и ни отказаха. Единственият начин да получим визи, беше срещу самолетен билет, но той не ни беше по джоба. В Белиз не влязохме отново по финансови причини – високата входна и изходна такса за преминаване.

Кое е най-красивото кътче на планетата?

България. Няма друго място, където да има четири сезона, прекрасни планини и бреговата линия на Черно море. Имаме си уникална азбука и език. Малко народи могат да се похвалят със същото.

Ако можехте да вземете едно единствено нещо със себе си по време на пътуване, какво би било то?

Колелата са достатъчно тежки вече!

Кой е най-големият културен шок, който сте изпитвали и коя е най-странната храна, която сте опитвали?

Посещението на чужди държави е много отговорно. Има много правила, към които се придържаме, но най-важно е да не забравяш откъде идваш и какво впечатление оставяш. Независимо какво се случва, трябва да запазиш спокойствие и да се държиш нормално – дори когато току-що са ти обяснили, че трябва да свършиш сутрешната си работа в личната баня без врата, на най-малката сестра в мексиканско семейство! Това се случи на третия ден от престоя ни там.

Отнасяме се с уважение към храната на местните народи – тя е като език, с който комуникираме. Все пак, видът на скакалци и какавиди ни идва малко в повече, но пък е много вкусно!

По какво се различават хората в Южна Америка от нас самите?

Всеки народ е различен не само по цвета на кожата, но и по културните ценности. За съжаление консуматорството унищожава всичко по пътя си. По това всички народи си приличат. Тъжно е да видиш древните племена, които пият огромни количества газирани напитки и деца, втренчени в малките дигитални екрани. Забравяме да комуникираме по естествен начин.

Срещнахме много български емигранти в Северна Америка, които се държат задружно, за да не забравят културата и идентичността си.

Има ли нещо, което българите не оценяват в своята страна?

Имаме прекрасна природа и плодородна почва. Държавата ни е разположена на най-добрата географска ширина, с най-хубавия климат. Няма много държави, които могат да се похвалят с вкусната си питейна вода.

Започваш да пътуваш на стоп. Колко страшно е всъщност и попадал ли си на странни шофьори?

Пътуването на стоп е като руска рулетка – никога не знаеш на кого ще попаднеш. Имах късмет при пътуванията ми на стоп из Европа. Мисля, че досега най-доброто ми такова пътуване е в България. Българин никога няма да остави човек на пътя – това ни е добрата черта, пред всички останали народи.

На две колела стига ли се по-далеч, отколкото на два крака?

Формула за бързина: един час с кола = един ден с колело = три дена пеша.

Вашите послания към нашите читатели?

Всеки има мечта, независимо каква е тя. Животът е обидно кратък - живейте сега, не отлагайте! И не забравяйте – ние имаме нужда от Природата, а не тя от нас.

Източник: www.uspelite.bg

Оставете коментар