Сряда, 16 Август 2017
Сряда, 16 Август 2017
Между Вашингтон и Пхенян няма механизми, които да не позволяват кризите да излизат от контрол

Между Вашингтон и Пхенян няма механизми, които да не позволяват кризите да излизат от контрол

«Имаме някои специални и аналогови начини за комуникация със Северна Корея, но нямаме нищо, което да се е доказало и да може да издържи на натиска на кризи», казва главният съветник на бившия президент Барак Обама по неразпространението на ядрени оръжия Джон Улфстал

През десетилетията Вашингтон и Москва установиха механизми, които да не позволяват кризите да излизат от контрол — от горещи линии до сателити и инспекции по въздуха, които дават възможност на разполагащите с ядрени оръжия противници взаимно да проследяват разгръщането на военните си сили.

Подобни обезопасителни мрежи не съществуват между Вашингтон и Пхенян. Това тревожи експерти, които казват, че инцидент, погрешно изказване или неправилно тълкуване на действията на едната страна от другата може да прерасне в същински конфликт дори никоя от страните да не иска война.

Напрежението между двете страни забележително се покачва през последните няколко дни, след като Северна Корея предупреди Вашингтон, че ще му даде «суров урок» след действията на ООН срещу нея, а президентът на САЩ Доналд Тръмп на свой ред предупреди, че всякакви заплахи от Пхенян към Съединените щати ще бъдат посрещнати с «огън и ярост». Неочакваните коментари на Тръмп накараха Северна Корея да отвърне, като каза, че обмисля планове за ракетен удар срещу американската тихоокеанска територия Гуам.

Експерти казаха, че има ограничени канали, по които двете страни могат да се опитат да си разменят предложения за намаляване на напрежението заради севернокорейските програми за ракети и ядрени оръжия.

«Имаме някои специални и аналогови начини за комуникация със Северна Корея, но нямаме нищо, което да се е доказало и да може да издържи на натиска на кризи», каза главният съветник на бившия президент Барак Обама по неразпространението на ядрени оръжия Джон Улфстал.

Двете страни нямат дипломатически отношения и посолства в своите столици. Те поддържат връзка чрез мисиите си в ООН, посолствата в Пекин и срещи между военни служители в Панминчжон — място на милитаризираната граница, разделяща Корейския полуостров, където беше подписано примирието, сложило край на сраженията в Корейската война през 1950-1953 г.

Вашингтон също така праща съобщения чрез пхенянския съюзник и съсед Китай или чрез Швеция, която защитава интересите на САЩ в Пхенян.

Имаше гореща линия, свързваща Сеул и Пхенян, но севернокорейският лидер Ким Чен-ун прекъсна канала през 2013 г. и отказа да го възстанови, каза бившият висш съветник на Белия дом Гари Самор, който сега работи в Центъра «Белфър» за наука и международни въпроси към Харвардския университет.

«Не можете да управлявате тази криза с туитове и публични изявления», каза президентът на организацията за контрол върху въоръженията Фонд «Плаушеърс» Джоузеф Сиринсионе, имайки предвид склонността на Тръмп да използва Туитър, за да прави политически заявления.

Години бяха нужни на Вашингтон и Москва да установят горещи линии и да разработят протоколи, чрез които техните президенти и висши служители да могат да удостоверят, че човекът, с когото са във връзка, е този, за когото се представя, поради липсата на доверие, каза Улфстал.

«Предизвикателството . . . беше първо как да се установи пряк контакт — между президентите, между армиите, а после как да се гарантира, че те ще са надеждни, безопасни и сигурни в случай на конфликт», каза той.

«Как те да проверят самоличността на хората? Това е нещо, което ни отне десетилетия дълъг и тежък труд.»

Тези протоколи все още се използват и може би стават по-важни в епоха на кибервойна. Вашингтон и Москва също така установяват по-нови канали.

Например те използват «канал за предотвратяване на конфликт» в Сирия, където провеждат военни операции, за да гарантират, че няма да влязат в конфликт.

Въпреки това през Студената война имаше инциденти, които доведоха Вашингтон и Москва до ръба на война главно заради грешки в системата за ранно предупреждение, каза Лизбет Гролънд от организацията за контрол върху въоръженията Съюз на загрижените учени.

«При един случай в Съветския съюз получили предупреждение, че е в ход нападение. Всичко изглеждало реално, но човекът, който бил на място там, решил да не се подчини на заповедите и да не уведоми началника си», заяви тя.

«А това било добро решение, защото нямало нападение. Техният сателит видял отражение от облаците.»

Източник: БТА

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар