Неделя, 17 Декември 2017
Неделя, 17 Декември 2017
Съдбата на Ангела Меркел е в ръцете на Щайнмайер

Съдбата на Ангела Меркел е в ръцете на Щайнмайер

Германският президент е изкусен политик и дипломат, познаващ, за разлика от много свои предшественици, берлинската политическа кухня като своя

След провала на предварителните консултации за съставянето на нова управляваща коалиция с участието на консерваторите, либералите и „зелените“ Ангела Меркел, която продължава да изпълнява функциите на канцлер, има само една възможност за създаване на правителство на мнозинството – със социалдемократите. Но лидерите на Германската социалдемократическа партия отказват да възобновят съществуващата преди изборите от 24 септември правителствена коалиция с консерваторите. Остават два варианта: или повторни избори, или правителство на малцинството. И в единия, и в другия случай ключова роля ще играе федералният президент. Този пост в настоящия момент се заема от бившия външен министър Франк-Валтер Щайнмайер.

 

Звездният час на германския президент

Германският държавен глава няма властови пълномощия в нормална политическа ситуация. Президентът е задължен да бъде надпартиен, да изпълнява основно церемониални функции, да подписва приетите от парламента закони, да обикаля света и да произнася речи. Желателно е да са умни и не много скучни. А също така той приема оставката и назначава канцлера и министрите, но това е чиста формалност. Преди това канцлерът се избира – по предложение на президента – с абсолютно мнозинство от Бундестага. През всичките 70 години, през които съществува Федералната република, това гласуване се е провеждало, след като представителите на партиите, спечелили най-много гласове на изборите, са постигали споразумение за съставяне на правителство с някой от предишните си съперници, което е осигурявало парламентарното мнозинство. Съответно и президентът е предлагал на Бундестага именно тази кандидатура за глава на правителството.

В германската Конституция е предвиден следният момент: федералният президент променя своята церемониална и представителна роля с политически съзидателна – когато кандидатът за канцлер е заплашен да не бъде избран от Бундестага. И този момент настъпи. За двата месеца, които изминаха след парламентарните избори, Ангела Меркел така и не успя да се споразумение с потенциалните си партньори за бъдеща управляваща коалиция. Следователно тя няма парламентарно мнозинство и няма шансове отново да бъде избрана за канцлер. В тази ситуация – уникална за ФРГ – именно президентът ще трябва да намери изход от политическата криза.

 

Как да се разпусне Бундестагът

Новите избори са най-предпочитаният вариант от гледна точка на представените в парламента партии. За целта, обаче, трябва да се разпусне току-що избраният 19-ти Бундестаг. Самите депутати нямат това право, това е право само на президентът. Но за да се възползва от него държавният глава, както това се изисква по Конституция, трябва да изчака неизбирането на канцлера с абсолютно мнозинство. Т.е. Щайнмайер трябва първоначално да предложи на депутатите кандидатурата на Меркел, която очаквано няма да получи повече от половината гласове по време на двата тура. Следва още един етап. В течение на две седмици депутатите имат възможност да намерят алтернативен кандидат за канцлер и да го изберат с абсолютно мнозинство на първия или втория тур. На третия е достатъчно обикновено мнозинство. И тогава в течение на 7 дни президентът трябва да реши: дали да назначи този кандидат за канцлер или да разпусне Бундестага.

Първият вариант би означавал идването на власт на правителство на малцинството, а вторият – предсрочни парламентарни избори. И двата крият сериозни политически рискове. Нито един от предшествениците на Щайнмайер не се е оказвал пред такъв избор. Към кой от двата варианта клони настоящият президент?

 

Вървете, канцлер Меркел, съставете правителство!

Мнозина в Германия очакваха отговора на този въпрос след посещението на Меркел в двореца Белвю, което се състоя на 20 ноември. Щайнмайер избра трети вариант. В кратко изявление след разговора с Меркел той доста остро критикува неспособността на представените в Бундестага партии да съставят кабинет. „Този, който по време на избори се стреми към политическа отговорност, не трябва да се учудва, когато тя се окаже в ръцете му“, подчерта държавният глава. Мандатът, получен от избирателите за съставяне на правителство, не трябва просто така да се вземе и да се върне и отново да се отиде на избори, смята Щайнмайер. Фактически Щайнмайер възобнови даденото по-рано поръчение на Меркел да състави работещо правителство. Той самият смята да съдейства за това. „В близките дни ще разговарям с председателите на партиите, участващи в предишните консултации, но и с лидерите на тези, в чиито програми има точки на съприкосновение, които не изключват създаването на коалиция“, обеща президентът. С влезлите за пръв път десни популисти от „Алтернатива за Германия“ нито президентът, нито останалите парламентарни партии не желаят да имат работа.

 

Щайнмайер и политическата кухня в Берлин

На 21 ноември Щайнмайер разговаря с лидерите на „зелените“ и либералите, а на 23 ноември смята да се срещне с председателя на ГСДП. Ако някой има шанс да убеди заинатилия се председател на социалдемократите Мартин Шулц или някой от другите партийни лидери, то това е именно президентът на ФРГ.

Щайнмайер е изкусен политик и дипломат, познаващ, за разлика от много свои предшественици, берлинската политическа кухня като своя. Той е ръководил администрацията на федералния канцлер, оглавявал е парламентарната група на социалдемократите, самият е бил кандидат за канцлер от ГСДП, а на поста министър на външните работи е придобил голям опит в търсенето на компромисни решения, например, по време на преговорите в „нормандски формат“. Ангела Меркел се съгласи с издигането на социалдемократа Щайнмайер за поста федерален президент през пролетта на тази година, най-вероятно, защото не успя да намери достоен консервативен кандидат. Сега берлинските журналисти наричат ирония ситуацията, при която именно от Щайнмайер, който по-рано е губел парламентарни избори от Меркел, зависи до голяма степен дали тя ще остане още четири години канцлер или не.

 

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар