Петък, 24 Февруари 2017
Петък, 24 Февруари 2017
Аз съм несъвършена

Аз съм несъвършена

И не е страшно, даже е забавно

Аз съм несъвършена.

Затова:

не мога да се справя с всяка ситуация;

не мога да излекувам всички болки (особено собствените си);

не мога да прощавам винаги, понякога имам нужда от време за ярост и време да ме няма, пък после – ще видим;

не забравям лесно; помня дълго, когато по гърба ми пулсират рани;

нито пък мога на всеки да дам по парченце от себе си;

да не говорим, че не мога (а и, напоследък все по-често, не искам) винаги да съм усмихната – в това да съм несъвършена влиза и привилегията понякога да съм начумерена и лоша;

не мога винаги да съм с изгладени дрехи;

не мога всеки ден да съм красива и очарователна;

не мога всеки ден да заобикалям локвите, нямам време просто, затова понякога избирам да са ми мръсни обувките;

не успявам да измия всички чинии веднага след поредното парти;

да си изчистя къщата;

не мога всеки ден да светя, защото не работя Слънце, а и някак повече ми допада мощта на Луната, все пак съм жена и съм нейна сестра.

А, да не забравя:

не мога да бъда приятел на всекиго, защото не пасвам на всекиго,

не мога да деля душата си със случайни хора, затова и не мога да обичам случайни хора;

и, да сме наясно, не мога, не искам и няма да задоволявам всички очаквания.

Аз съм несъвършена. Осъзнах това наскоро и се успокоих. Спрях да виждам в огледалото супер жена, прибрах препаратите за чистене в по-дълбокото чекмедже и извадих на видно място обувките за танци. Тръгнах на балет, нищо че никога през живота си не съм обувала палци. Загърбих жестоките очаквания към себе си, които методично ме убиваха и започнах да усещам пеперуди в стомаха си. Една стъпка напред, после още една…, и още една…

Несъвършенството се оказа усещане за полет, а не присъда. Дори, когато отнякъде се прокрадне старият стремеж за перфектност, (защото няма как отведнъж супер жената в мен да стане капризна принцеса), то е за малко. И не е страшно, даже е забавно. Гледам я в огледалото тази всичкоможеща жена, милвам я по лицето, целувам я, усмихвам й се, утешавам я. Тя е съвършена, но тъжна.

Аз съм несъвършена и точно затова мога да бъда щастлива!

Сашка Александрова

Източник: myvelikoturnovo.com

 

Оставете коментар