Четвъртък, 13 Декември 2018
Четвъртък, 13 Декември 2018

"Айфелова кула" от смилянски боб

"Айфелова кула" от смилянски боб

Смилян посрещна с фасулена чорба хилядите гости на феста, който се проведе за 13-и път

"Айфеловата кула" от бобени зърна бе сред експонатите на изложба, представена на Празника на смилянския фасул. Родопското село Смилян посрещна с трапеза с бобена чорба хилядите гости на празника, провеждащ се за 13-и път. Туристи и ценители на деликатесния боб от цялата страна вкусиха от блюдата с бобена чорба в ресторанта на местната кооперация. Домакините бяха приготвили над 2 500 порции. Смилянският фасул като поминък и част от туристическата реклама на селото е във фокуса на ежегодно провеждащия се в края на ноември празник.

Началото на бобената фиеста по традиция беше дадено със залп от "фасулено топче" на смилянския Боримечка - Митко Кокаларов. Фолклорна музика и скечове на родопски диалект допълниха празничната атмосфера в "столицата на фасула". Гостите на феста се включиха в реденето на бобени зърна на паното, с което Смилян ще кандидатства за книгата на Гинес. Изображението от смилянски фасул се изработва в продължение на години, а списъкът на съавторите на претендиращата за рекорд творба вече надхвърля 13 100 души.

В тазгодишния конкурс за пана от рекордно големите бобени зърна се включиха над 50 деца от различни възрастови категории. Паметникът "Шипка", пейзажи, цветя, накити, лебеди, приказни и пасторални сюжети, изобразени със смилянски фасулчета бяха показани в изложбата на конкурса за пано.

С първи награди бяха отличени "Маша и Мечок в царството на фасула" на 6-годишния Сашо Чекракчиев, "Селски мегдан" с автор Ралица Рупцова и "Колизеумът" на Мартин Асенов. Победител в конкурса за фасулен производител на годината стана Силвия Тютюнарова. Кулинарна изложба на блюда от боб събра ценителите на гастрономически изделия от деликатесния сорт. Две първи награди в кулинарния конкурс бяха присъдени на пълнен с фасул агнешки бут, приготвен от Захаринка Пашова и на ястието "Бобено изкушение" на Малинка Гавазова.

Местните хора от горното поречие на Арда

отглеждат смилянския фасул от времето на турското робство. Той вирее на височина от 820 до 875 метра надморска височина, иска зимата да е мека, а лятото хладно, защото при над 33 градуса цветчетата му окапват. Има два познати сорта – едър и дребен смилянски боб. Цветът на едрия е бял, но също така може да е пъстър до светловиолетов. Дребният е предимно светлокафяв с тъмни ивици.

Фасулът цъфни през юни в червени и бели цветове и хората знаят, че червеното е знак, че плодът ще е шарен и виолетов, а белите венчелистчета подсказват за белия боб. Шушулките се прибират през октомври и тъй като точно през този месец започват първите слани, хората покриват редовете с найлони, за да запазят реколтата.

За първи път празникът е организиран през ноември 2003 г. с цел да се популяризира традиционният начин на отглеждане на знаковия за селото едър фасул (фасульовица), придобил известност с наименованието „смилянски фасул“. Към днешна дата запазеното наименование и регистрираният географски произход обхващат 3 разновидности на едрия салатен фасул и 3 на дребния фасул. За да се гарантира качеството на продукта с това наименование и да се пребори нелоялната конкуренция на пазара, произведеният в този район фасул се продава със специални етикети, на които е запазеният знак, изработен от проф. Серезлиев.

Фасулът се отглежда по традиционен начин, който се е запазил от стотици години насам. Всички етапи на обработка се правят на ръка, а почвата се наторява само с оборска тор. Както са установили местните фермери, фасулът не понася химикали. Затова и продукцията в Коритото рядко надвишава 30 тона. Като се отдели необходимото за храна на местните хора, остават неголеми количества, които се изчерпват още до началото на пролетта.

"Заради голямото търсене на екологично чистата храна хората двойно увеличиха площите с фасул, за сметка на картофопроизводството, което си отива, защото на нашите разпокъсани площи себестойността му е много висока и не сме конкурентноспособни на пазара. Имаме 500 членове, основно от Арденското корито", казва Сафидин Чикуртев, който бе три мандата кмет на Смилян, а от 20 години е председател на Кредитната кооперация в селото.

Ето и рецептата за една специфична гозба от смилянски фасул:

Трáхна от Смилянски фасул

Необходими продукти за 4-5 порции:
Смилянски фасул – по 250 г от едрия и дребния фасул
300 – 400 г телешко или овче месо
400 г едро смляна или замразена царевица
150 – 200 мл олио

Начин на приготвяне:

Към смилянския фасул се добавя малко вода, колкото да го покрие и се оставя да поври 15 - 20 минути. Водата се изхвърля, фасулът се измива. Добавя се месото, нарязано на дребно и се залива с вода. Оставя се да ври докато бобът омекне. След това се добавят царевицата и олиото и се вари до готовност. Разбърква се регулярно, за да не загори царевицата. Към края на варенето се добавя сол на вкус.

 

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар