Събота, 18 Януари 2020

ndt banner2

Събота, 18 Януари 2020
Специалисти предупреждават: Влажното време активира змиите

Специалисти предупреждават: Влажното време активира змиите

В градовете се срещат безопасни представители на влечугите, въпреки това хората трябва да са внимателни при разходки в паркове и зелени площи

Случаят с момиченцето, ухапано от змия в центъра на Пловдив, се превърна в истинска медийна сензация, но оказва се появата на влечуги в градове по това време на годината е обичайно. Влажното време и продължителните валежи изкарват студенокръвните животинки от леговищата им и те пропълзяват в зелени и обрасли площи в градовете. Змиите се активизират, макар повечето от видовете у нас да не са отровни, специалисти препоръчват да бъдем внимателни при разходки в паркове и градинки.

Влечугите, които може да се срещнат в градовете, не са отровни и агресивни, въпреки това е добре да се проверяват зелени площи, на които играят деца. В случай, че видим змия в града и имаме нужда от помощ, можем да се обърнем към Гражданска защита и те съответно да се свържат с експерт. Змията е много мобилна и ако сме я видели в двора си, примерно, по-скоро няма да я срещнем отново там. Затова специалистите проверяват райони с голям периметър в търсене на влечугото.

Змиите в гъстонаселените райони най-често са представители на водните видове и не могат да навредят на човек дори при ухапване. Мястото само ще почервенее и ще сърби, като след ужилване от насекомо, но експертите съветват за всеки случай да се направи консултация с лекар, най-добре токсиколог. Възможно е ухапаният да е свръхчувствителен към секрета на змията и да се получат други неприятни реакции. Най-добре е антиотровата да се използва до първия час, когато това се налага. Приемането на серум след 6-8 часа в повечето случаи може да се окаже вредно, а преди слагането му е задължително провеждането на антиалергичен тест на пациента.
Според зоолози и експерти по влечугите е по-вероятно инциденти с ухапвания от змии да станат, когато хората „си търсят сами белята“, опитват се да хванат, убият, пипнат или ритнат влечугото. Тези животни атакуват, само ако се чувстват застрашени, но невинно човешко действие или акт по невнимание може да се възприеме от тях като заплаха. Така че трябва да се внимава.

В София най-често може да се види обикновената водна змия, която не е отровна и опасна. Такава е нападнала и момиченцето в Пловдив. В столичния Южен парк пък се среща и медянка, която също не е отровна, но при опит за улавяне съска и хапе. Особеното при този вид е, че по гърба си има неправилни тъмни петна, наподобяващи слабо зигзаговидната окраска на усойницата, заради това неопитни хора я бъркат с нея и неоправдано я смятат за опасна. В градски паркове може да бъде забелязан и смокът-мишкар. Този вид не е отровен, но хапе силно, когато е заплашен.

В последните дни сигналите за намерени змии в големите градове у нас са зачестили, като най-много влечуги са намерени в София, Пловдив, Бургас и около Велико Търново. Пожарникари и екипи на Гражданска защита са се отзовавали на сигнали за змии, пропълзели в коли, канали и по площади. Влечугите често се крият в кухини на автомобили, а стартирането на мотора ги плаши и прави агресивни, затова се препоръчва хората да бъдат особено внимателни, когато спират около тревисти площи или в планински райони.

Кои са отровните змии у нас?

В България има около 17 вида змии, а отровните сред тях са два -  пепелянката и усойницата. При ухапване изходът може да бъде и летален, но не винаги. Пепелянката предпочита по-открити, каменисти и припечни обитания, обрасли с висока тревна растителност. Усойницата пък се среща изключително в планинските региони.

Усойниците се срещат по високи места, над 1000 метра, често се изтягат върху хвойнови дръвчета или в пчелини. Има ги по високите части на Рила, Родопите, Стара планина, твърдят, че в Пирин се срещат по-рядко. Ще ги разпознаете по характерните змийски шарки и кухия зъб, през който изстрелват отровата си.

Пепелянките са с по-едри и по-ясно откроени шарки, които ги правят видими отдалеч, ако са върху камък, но скрити в къпинаците.  Ще ги познаете и по цепнатия език, който показват често-често – с него долавят всякакви промени и предават информация до органа на обонянието, който ги насочва.

Опасни, макар и не отровни, са смоковете. Те са от светло до тъмно сиви, може да имат оранжева глава, дълги са понякога над 1 метър. Те не хапят, хранят се с полски мишки, стрелкат се между тревите и при всички положения ви „забелязват”, всъщност долавят вибрациите от стъпки и шумове, преди вие да ги видите. Не нападат, ако не се почувстват застрашени, могат обаче да ви изплашат, защото влизат в бунгала, хотелски стаи с френски прозорци и други подобни места. Често се връзват на възел - несъмнено неприятна гледка. Именно особено изразената им сила е опасна за човека, защото като се увият около него могат да го задушат, да му счупят крак или ръка.

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар

baner

 FB banner