Не за 30-те евро, а за държавата ни е обидно  Копирано от https://www.24chasa.bg/mnenia/article/5838321 © www.24chasa.bg

Не за 30-те евро, а за държавата ни е обидно Копирано от https://www.24chasa.bg/mnenia/article/5838321 © www.24chasa.bg

Павел Артемиевич Верешчагин, легендарният митничар от “Бялото слънце на пустинята”, би го коментирал с думите “на мен за държавата ми е обидно”.

Нарушено е усещането за справедливост и хората с право се дразнят Една от основните функции на държавата е да поддържа усещането за справедливост у всичките си граждани.
 
Именно това усещане беше не нарушено, а направо разнебитено с информацията за отпускането на стипендии на ромски гимназисти с успех над 3,50.
 
Знаейки равнището на българското образование, особено в училищата с деца от малцинствата, си представям какво значи въпросното 3,50. То българчетата с подобен успех сигурно трудно ще си напишат името без грешка, какво остава за циганчетата. И затова съм абсолютно сигурен, че на никого от протестиращите срещу решението не му е толкова за 30-те евро стипендия, стимул, подкуп - както искате, го наречете. Павел Артемиевич Верешчагин, легендарният митничар от “Бялото слънце на пустинята”, би го коментирал с думите “на мен за държавата ми е обидно”.  
 
30-те евро стипендия за ромските гимназисти са недвусмислено признание от страна на българското правителство, че не може да се справи с ромския проблем. Разбира се, все ще се намерят умници, които да възразят, че такъв проблем няма. Или че се решава успешно. Няма, ама има и не само, че не е решен, ами и се задълбочава с всяка година. Достатъчно е да се опитате да се разходите без придружител из пловдивския квартал “Столипиново” и ще разберете. Държавата през последните 27 години е абдикирала почти напълно от решаването на този проблем, прехвърляйки топката на разни ромски неправителствени организации, обикновено финансирани от чужбина. Аз бих намерил някаква логика в обявяването на подобно решение за материално несправедливо стимулиране на определен етнос, ако ставаше въпрос за деца от I до IV клас, както и ако не беше обявено три седмици преди президентските избори.
 
Между другото, изключително сходна ситуация може да наблюдаваме в българския футбол. Там батакът е уникален, националите ги пердашат по-безмилостно, отколкото Кличко напердаши Кобрата, ЦСКА-тата се броят на пръсти, Гонзо бие “Левски”, вместо да бие с “Левски”, а най-известният чуждестранен треньор у нас си тръгва от “Герена” след шест поредни победи и първо място. И всеки нормален фен се възмущава какви заплати вземат тези футболисти, по какви заведения ходят, какви коли карат и какви жени... возят в тези коли, да го кажем така.
 
А всъщност проблемът е изместен с 10-15 години. Проблемът е заложен при децата и юношите, защото във футбола да учиш един играч, който е минал 22-те години, е напълно безсмислено, при него вече на практика всичко е изпуснато. Така е и с гимназистите от ромски произход. Нито тези стипендии ще им помогнат, нито ако нямат никакви стипендии. Ако един ученик е стигнал до гимназия, едва ли 30 евро ще го стимулират да продължи да учи Особено пък ако успехът му е над въпросните 3,50. Защото така хем практическият резултат ще е равен на нула, хем у хората, които не са част от ромския етнос, отново ще се създаде усещане за несправедливост. А това усещане за несправедливост обяснява страшно много неща, случващи се на територията от 111 000 кв. км, която някои наричат държава.
 
Всъщност и протестите на граждани от неромски произход срещу странните стипендии са нагледно доказателство за провала на държавата в опитите за установяване на справедливост. Ако всички възможни кампании, декади на ромското включване и прочее инициативи, в рамките на които бяха похарчени десетки милиони, ако не и повече, левове и евро, бяха успешни, нито щеше да има нужда от спорните стипендии, нито при отпускането им щеше да има протести.
 
Българинът се научи през тези години, че фондация много често е мръсна дума, особено когато става въпрос за отпускане на пари от чужбина за труднопроверими като краен резултат инициативи. Аз бих се съгласил, че това със стипендиите би проработило, ако на следващата година получилият ги си покаже бележника и там успехът му е поне 4,50, а така обикновените хора са сигурни - нито някой от стипендиантите ще стане по-образован, нито парите ще бъдат похарчени по предназначение. По-скоро ще бъдат обвързани с определен номер в изборната бюлетина. Все пак 6 ноември е другата неделя.
 
Автор: Едуард Папазян
Копирано от "24 часа"

 
NBOX.BG

Оставете коментар