Събота, 17 Ноември 2018
Събота, 17 Ноември 2018

Да имаме очи за чуждото нещастие

Да имаме очи за чуждото нещастие

Инженер Веселин Чипев е почетен консул на Молдова в България. Учредител е и е председател на "Българо-молдовската търговско-промишлена камара" - сдружение с нестопанска цел и в обществена полза. 

Награден е от министър-председателя на Молдова Павел Филип за големите му заслуги в дипломацията с Орден I степен на правителството на Молдова. 

Удостоен е и с почетното звание "Доктор хонорис кауза" от Европейското висше училище по икономика и мениджмънт в Пловдив, чийто център за кариерно развитие осъществява множество практики и стажове в реална среда в бизнес структурите на инж. Чипев. Те включват фирми в хотелския бизнес, в производството и в мениджмънта.

Г-н Чипев, какво Ви накара да подкрепите каузата на сдружението  "Деца с онкохематологични заболявания"?

- Понякога се случва нещо да докосне душите ни, когато най-малко очакваме. Това беше чувството, което ме връхлетя, докато гледах репортаж за десетгодишната Мадлен на едно семейно събиране. Баща съм, и мога да си представя какво означава за едно малко момиче да се раздели с любимите си кукли, които е събирало с години. За него това е съкровище, несъизмеримо и с най-голямото състояние, натрупано от някой възрастен. Въпреки това детето беше готово да се раздели с тях, за да помогне на други деца, които страдат от най-страшните болести на нашето съвремие. 

Мислите ли, че българите умеят да бъдат добри и състрадателни към чуждото нещастие?

- Забелязал съм, че обикновените хора са по-склонни да помагат, дори с малкото, което притежават. Повечето бизнесмени, улисани в амбициозните си проекти и безкрайните ангажименти, свързани с тях, сякаш сме склонни да не забелязваме, че има хора, които наистина се нуждаят от помощ. А в случая става дума за деца, които страдат от много тежки заболявания, променящи изцяло живота им. Това е изключителен стрес не само за тях, но и за родителите им, които също се нуждаят от съпричастност в такива моменти. Това е причината да не мога да остана безучастен и да подкрепя каузата  на сдружението.

Какво друго смятате, че забравяме в напрегнатото си всекидневие?

- Когато осъзнавам нечовешкото изпитание, на което са подложени децата с тежки заболявания, ми се иска да се вглеждаме по-често в нашите. Да имаме повече време за тях, да ги изслушваме, да ги разбираме и да ги обичаме. Но не като ги засипваме със скъпи подаръци - дежурното извинение на вечно заетите родители, превръщайки ги в обикновени консуматори. Защото ако Мадлен не беше възпитана от любещи родители, едва ли би имала очи за чуждото нещастие.

Сдружение с кауза

Столичният център за социална рехабилитация и интеграция на деца с онкохематологични заболявания, намиращ се в непосредствена близост до Клиниката по детска клинична хематология и онкология към болница  "Царица Йоанна - ИСУЛ", отваря врати на 15 февруари 2013 година. Но преди това идеята за създаването му обединява четири майки -  Маргарита Борисова, Петя Александрова, Симона Караиванова и Теодора Арменкова, които са преминали през голямото изпитание да се сблъскат със страданието на собствените си деца и да осъзнаят каузата си.  През 2010-а те създават сдружението "Деца с онкохематологични заболявания", чиято цел е да работи с малките пациенти и техните семейства за подобряване на социалната им адаптация по време на лечението и за преодоляване на емоционалните последствия от болестта. Иначе казано - да им осигурят помощта, която самите те не са получили.

Започват с две стаи, изцяло на доброволни начала.  Днес центърът разполага със стая за игри за най-малките, с кабинет за психологическа терапия, с творческа работилница и компютърна зала с библиотека. Услугите в заведението се предоставят абсолютно безплатно.

Вече четири години децата с онкохематологични заболявяния в България имат възможността да се потопят в невероятната атмосфера на летните лагери. Организаторите споделят, че децата, които са от цяла България, очакват това събитие цяла година. Въпреки  че повечето се познават и контактуват помежду си, лагерите са единственото място, където се събират всички заедно. Досега домакини на летните приключения са били Девин, Банско, Ловеч и Рибарица.

През 2013-а сдружението за пръв път получава покана за участие на деца с приключило лечение в Световните "Игри за победители" в Москва, организирани от руския благотворителен фонд "Подари живот". Мотото на събитието "След историята на болестта започва историята на победите" е достатъчно красноречиво. Любопитно е, че участниците се стичат на софийското летище от цялата страна, но буквално за минути се превръщат в отбор. От Москва се връщат сплотени и обичащи се.

Тази година ще се запомни с рекорния брой на участниците -  над 520,  от 15 държави. Както и с факта, че средствата за пътуването и екипите им са осигурени от ултрамаратонеца Красимир Георгиев, който тича благотворително на пътека в продължение на 36 часа в столичния Сити център.

От самото си създаване сдружението има една голяма цел - изграждането на първия в България възстановителен център за подкрепа на деца с онкохематологични заболявания и на техните семейства, в който те ще имат възможност да изминат пътя до цялостното им оздравяване. След безкрайни пречки и чиновническо бездушие, които за съжаление придружават и най-благородните каузи  у нас, на 27 март 2018-а бе подписан договор за европейско финансиране  по Мярка 7.2.  от "Програма за развитие на селските райони". Финансирането по тази програма  ще спомогне за реализацията на проекта. Центърът ще разполага със седем еднофамилни къщи, административна сграда със зали за занимания и столова,  басейн и място за усамотение.

Източник: banker.bg

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар