Петък, 22 Март 2019
Петък, 22 Март 2019
Егото на овластения селски тарикат

Егото на овластения селски тарикат

Директорка е подложена на четиригодишен кметски тормоз.

Като слушаш разказа на видинчанката Юлияна Димитрова просто не ти се вярва. Историята й е своеобразен рекорд по упоритост и може би нагледен пример затова как всеки от нас трябва да отстоява правата си. С цената на много нерви, здраве и време, разбира се. А то за Димитрова е период от 4 години, които са преминали повече в съдебни битки, отколкото на работното й място като директор на ОДЗ "Кокиче" в димовското село Арчар.

До момента Димитрова е уволнявана 4 пъти, а впоследствие е възстановявана на работа от съда. Днес тя отново очаква поредното дело. В Районния съд на Белоградчик, както и в Окръжния във Видин, случаят със системно уволняваната-назначавана директорка на детската градина е не само популярен, но и е на път да покори друг рекорд - броят на съдиите, разглеждащи димовското дело, да се изчерпа.

Всичко започва на 10 ноември 2015 г., в деня, в който официално встъпва в длъжност избраният за кмет на Димово Лозан Лозанов, издигнат от ГЕРБ. Едва врекъл се "да работи за народа", първата му работа се оказва да прекрати договорите на 15 неудобни служители. Сред тях е й Димитрова, която макар и безпартийна е една от бившите активистки на ГЕРБ. Но видинчанката не е от хората, които кротко скланят главица и се набива в очите като човек, осмеляващ се да изказва и защитава гласно мнението си. Аргумент в заповедта й са "тежки нарушения на трудовата дисциплина". И Димитрова тръгна по съдилищата.

Първото решение идва от Районния съд в Белоградчик в края на януари 2016 г., с което тя е възстановена на работа, а кметът осъден да й плати обезщетение, разноски и такси. Решението е обжалвано от Лозанов и делото отива в Окръжния съд във Видин, откъдето на 14 април 2016 г. излизат с решение, което потвърждава предходното решение на съда в Белоградчик. Димитрова официално е възстановена на длъжността си на 20 юни 2016 г., но само за секунди: "В едната ръка получих заповедта за възстановяване, а в другата - заповед за ново уволнение", разказва жената. Отново "поради тежки нарушения на трудовата дисциплина". И историята се повтаря - нови дела и съдът пак възстановява на работа Димитрова, а кметът пак е осъден да плати обезщетения и съдебни разноски.

Но и с това историята не спира дотук и сагата продължава - назначена, уволнена, съд... При поредното, наредено от кмета Лозанов уволнение, в бързината, а и поради други видими за целия Видински регион резултати от висока компетентност, Димитрова получава първо заповедта си за уволнение, а после предизвестието за нея. Наред с царящия професионализъм в община Димово, случаят започва и да загрубява. "След първата заповед за уволнение получих изключване от сърдечен ритъм и последва решение от ТЕЛК. Грозното в случая, че заради това в поредната заповед за уволнение едва ли не бях обявена от кмета за луда, заради което не съм можела да работя на тази длъжност", обяснява Юлияна.

След ново решение на съда в полза на Димитрова, заместник-кметът на Димово (временно изпълняващият в този период длъжността кмет), отказва да изпълни съдебното решение. И впоследствие с мотива: пропуснат срок за встъпване в длъжност, Димитрова отново е уволнена. За случая тя сезира Видинската районна прокуратура, откъдето с постановление от 29 ноември 2018 г. прокурорът препраща материалите по преписката на колегите си в Районната прокуратура в Белоградчик с мнение, "че са налице данни за евентуално извършено престъпление от общ характер".

Последното засега дело е от 29 януари 2019 г., в което с решение на съда в Белоградчик община Димово е осъдена да заплати ново обезщетение на Димитрова. А тя продължава напред към поредната битка, в търсене на съдебно възмездие: "Няма да се откажа, ще се боря докрай. Подложена съм на непрекъснат психически тормоз, за който също ще потърся правата си по съдебен ред", категорична е видинчанката. Не само времето си има цена. 70 000 лева. Някъде там или малко повече са платени от продънената и без това хазна на община Димово за обезщетения, адвокатски хонорари и съдебни разноски. Оказва се, че и за егото се плаща, но неговата цена е удобна, когато парите не излизат от твоя личен джоб. Наскоро в един блог четох, че простотията също струвала пари. Авторът едва ли е знаел за случая в Димово, но много точно е казал: "Субективно взето, простотията не причинява първичен душевен дискомфорт у носителите й. Даже напротив. Обективно погледнато обаче, никой не иска да мине за прост. Смята се за непрестижно". Добре казано, но изниква и друг въпрос: Ами, ако се окаже, че си престижно прост?

Автор: Иванa Петрова

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар