Четвъртък, 22 Август 2019
Четвъртък, 22 Август 2019
Главният прокурор внесе във ВСС Доклад за дейността на прокуратурата и на разследващите органи през 2018 г.

Главният прокурор внесе във ВСС Доклад за дейността на прокуратурата и на разследващите органи през 2018 г.

Запазва се трайно висок делът на осъдените и санкционираните лица с влязъл в сила акт, спрямо всички лица с постановен окончателен съдебен акт (осъдени, санкционирани и оправдани)., сочи сравнителният анализ

Главният прокурор внесе във Висшия съдебен съвет Доклад за дейността на прокуратурата и на разследващите органи през 2018 г.
Цялостната дейност на прокуратурата и на разследващите органи през 2018 г. е представена в национален мащаб и е извършен сравнителен анализ с данните от предходните две години.

I. Основни резултати, тенденции и изводи:

Прокурорите в страната са работили общо по 275 979 (295 763; 305 602) преписки и по 213 109 (211 045; 211 079) досъдебни производства (ДП). Участвали са в 155 989 (153 264; 147 284) съдебни заседания по наказателни, административни и граждански дела. Административните отдели в прокуратурите са работили по 12 114 (10 990; 10 764) преписки. До компетентните ведомства и контролно-административни органи са изпратени 561 (764; 656) предложения за отстраняване на констатирани нарушения и предприемане на мерки, съобразно законовите им правомощия.

Запазва се трайно висок делът на решените преписки, спрямо наблюдаваните – 95.6% (95.9%; 95.6%). С образуване на ДП са решени общо 45 746 (46 439; 47 521) преписки, а с отказ да се образува – 122 575 (112 389; 116 738). Остава в сила изводът от предходни доклади, че прокуратурата е ангажирана в значителен брой случаи с въпроси извън нейната компетентност - гражданскоправни спорове, битови и междуличностни проблеми, административни нарушения,.

Прокурорите са се самосезирали в 1 248 (1 496; 1 844) случая, като по 110 (124; 154) от тях са образували ДП.

Констатира се спад на наблюдаваните преписки, започнали по сигнали на контролни органи – 2 499 (3 061; 2 062), като образуваните по тях дела съставляват едва 1.7% (2%; 1.1%) от всички образувани ДП. Нисък е делът на образуваните преписки по сигнали на Дирекцията за национален строителен контрол, Сметната палата, Агенцията за държавна финансова инспекция. Няма образувани преписки по сигнали на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол.

Новообразуваните ДП, разследвани по общия ред, са 85 409 (91 068; 96 803), от тях от разследващи полицаи – 82 699 (88 589; 94 213). От следователи са разследвани 2 295(2 053; 2 116) ДП. Разследващите митнически инспектори са работили по 337 (352; 379) новообразувани дела, военните разследващи полицаи в МО – по 175 (202; 211), а прокурорите са разследвали 80 (97; 109) новообразувани производства.

Наблюдаваните бързи производства са 20 810 (19 766; 16 236). За тригодишния период се отчита значителен ръст – с 5.3% спрямо 2017 г. и с 28.2% спрямо 2016 г., което е обусловено и от промените в НПК, в сила от 05.11.2017 г., когато незабавното производство отпада като диференцирана форма на досъдебното производство и такава остава единствено бързото производство (чл. 356 – 361 НПК).

Новообразуваните бързи производства съставляват 19.3% (17.3%; 13.8%) от всички новообразувани ДП. Прилагането на ускорената форма на разследване осигурява бързина в наказателното правораздаване, което е от значение и за генералната превенция. Резултатите сочат добро взаимодействие между прокуратурата и полицията.

Запазва се висок делът на приключените в законовите срокове разследвания – 99.63% (97.79%; 99.97%).

В съда са внесени 30 499 (33 542; 34 482) прокурорски акта (обвинителни актове – 50.2%, предложения за споразумения – 35.1% и постановления с предложения за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по чл. 78а НК – 14.7%). Намалението спрямо предходната година е с 9.1% и с 11.6% спрямо 2016 г.

По внесените в съда 30 499 (33 542; 34 482) прокурорски акта, 15 299 (16 936; 18 296) са обвинителни актове, 10 712 (10 293; 11 546) са споразумения и 4 488 (6 313; 4 640) са постановленията с предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание (чл. 78а НК). На съд са предадени общо 33 318 (37 087; 38 469) лица.

Запазва се трайно висок делът на осъдените и санкционираните лица с влязъл в сила акт, спрямо всички лица с постановен окончателен съдебен акт (осъдени, санкционирани и оправдани). За последния тригодишен период този дял е над 97%. Лицата с влезли в сила осъдителни и санкционни съдебни решения са 31 205 (33 778; 34 454).

Запазва се и положителната тенденция на намаляване на абсолютния брой върнати от съда на прокурор дела в последните три години – 1 015 (1 563; 1 689), което е намаление спрямо 2017 г. – с 35.1% и спрямо 2016 г. – с 39.9%.

Намалява и относителният дял на върнатите дела, спрямо внесените актове – 3.3% (4.7%; 4.9%), което е показател за подобрена работа.

Прокуратурите, които не отчитат върнати дела, са ОП В. Търново и Кърджали, както и РП Ардино, В. Преслав, Ген. Тошево, Етрополе, Златоград, Ивайловград, Крумовград, Кубрат, Оряхово, Пещера, Тервел, Трън, Трявна и Царево.

Специализираната прокуратура е с дял на върнатите дела 0.7, който в сравнение с предходните години (1.0; 1.6) е намалял.

Запазва се тенденцията делът на оправданите лица за последните три години да е под 3%, като за отчетната година той е 2.7% (2.7%; 2.5%). Това е показателно за качеството на работата на прокурорите.

Дела, образувани за престъпления от особен обществен интерес (ДООИ)

Констатира се ръст на наблюдаваните дела от тази категория – 24 677 (22 042; 21 160), но броят на внесените в съда прокурорски актове намалява – 4 888 (4 959; 4 934), както и броят на обвиняемите лица – 5 581 (5 808; 5 844).

Относителният дял на върнатите от съда такива дела, спрямо внесените прокурорски актове, е 3.9% (5%; 4%).

Делът на оправданите лица с влязла в сила присъда, спрямо всички лица с постановен окончателен съдебен акт, е 2.9% (4.3%; 4%).

Прокурорите от териториалните прокуратури са изпратили 1 179 (1 118; 884) молби за правна помощ и са издали 404 (290; 291) европейски заповеди за арест (ЕЗА). Получени за изпълнение от други държави са 2 438 (2 372; 2 134) молби за правна помощ и 284 (235; 248) ЕЗА.

Извършени са 19 (6; 3) екстрадиции на чуждестранни осъдени лица и 46 (43; 51) – на български граждани. Чрез трансфер са получени 62 (60; 68) наказателни производства, а трансфер на наказателно производство в друга държава е осъществено в 7 (5; 11) случая.

Задържаните лица (по ЗЕЕЗА) са 356 (за 2017 г. – 258). Участията в съдебни заседания по международно правно сътрудничество (по НПК и ЗЕЕЗА) са 2 299 (за 2017 г. – 2 014).

II. Необходими мерки и законодателни промени

Въз основа на констатациите в годишните доклади на прокуратурите се представят предложения за необходими законодателни промени.

По отношение на Наказателния кодекс

Позицията за необходимост от цялостно осъвременяване на материалноправната рамка, която да съответства на настоящите социално-икономически условия и технологично развитие, остава непроменена. Частичните изменения и допълнения на НК не преодоляват дефицити, препятстващи ефективното правораздаване.

Наложително е сериозно преосмисляне на концепцията за корупционните престъпления и създаване на състави, адекватни на съвременните обществено-икономически отношения.

Остават валидни предложените в предходни доклади промени, насочени към създаване на стимулираща последващо добросъвестно поведение, изключваща наказуемостта уредба – за лицето, дало подкуп, ако доброволно е съобщило за това, макар и не незабавно, включително и когато не е било изнудвано; за лица, разкрили особено тежки престъпления, в които са участвали, ако за това е сключено споразумение между защитата и прокурора; въвеждане на редукция на наказанието, при самопризнания на обвиняемия; обсъждане на отпадането на наказателната отговорност за провокация към подкуп по чл. 307 НК.

Пълноценната защита на определени отношения налага обмислянето на възможността от допълване със състави или отпадане на такива, с оглед на нуждата от:

-декриминализация на загубили значение за наказателноправната защита на обществени отношения престъпни състави или актуализирането им, вкл. замяна на наказателната отговорност по тези състави с административнонаказателна, а за някои от тях – с преследването им по частноправен ред;

-промени в чл. 67, ал. 1 и 2 НК (съответно в чл. 301, ал. 1, т. 7 и чл. 381, ал. 5, т. 4 НПК) поради липса на законов регламент на кого да се възложат възпитателните грижи в хипотезата на условно осъждане и преценка дали в тези случаи следва да намери приложение чл. 67, ал. 3 НК;

-разширяване на кръга на лицата, обект на защита от квалифицираните състави на чл. 116 и чл. 131, ал. 2 НК с включване на служители по чл. 19, ал. 1 ЗИНЗС и служителите на ГДО;

-разширяване на приложното поле на чл. 218б, ал. 1 НК с включване в обхвата му и престъпленията по чл. 216 НК, както и по чл. 195, ал. 1, т. 1-4, т. 6 и т. 8 НК в маловажни случаи чрез съответна промяна и в чл. 195, ал. 4 НК и синхронизиране на ал. 1 с ал. 2 на чл. 218б НК;

-предвиждане на привилегирован състав на престъплението по чл. 216 НК, когато причинените имуществени вреди бъдат възстановени до приключване на съдебното следствие;

-разширяване на предметния обхват на нормата на чл. 371 НК с включване на престъпления, извършени от държавни служители от МВР, ДАНС, ДАР, ГДИН, ГДО при МП и др., както и престъпленията, извършени във военно време, бойна обстановка или при участие в мисия.

По отношение на НПК

Неразрешен е заявеният в предходни доклади възникнал проблем след допълването на НПК през 2015 г. с правилата за предоставяне на данни от предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги (чл. 159а), довел до съществено снижаване на ефективността на разследване на компютърните престъпленията (Глава девета „а“ от НК), които в значителната си част не са тежки. След като не съответстват на изискването за допустимост, не се предоставят необходимите трафични данни, без които доказването им е невъзможно.

Продължават да са актуални за обсъждане нормативни промени, които да осигурят съответствие на стандартите за ефективност на разследването, съобразени и с изискванията на ЕКПЧ, за осигуряване на достатъчен достъп на пострадалия до материалите по текущо и приключило разследване (в широкия смисъл, възприет от ЕСПЧ), който позволява реализиране на процесуалните му права – при постановяване на отказ да се образува досъдебно производство след предварителна проверка; при приключване на производството без привличане на обвиняем и при засегнато от деянието лице, което не е претърпяло съставомерни вреди; преосмисляне на института на образуването на досъдебното производство, с оглед изискването за предварително наличие на достатъчно данни и връзката му с института на предварителната проверка; преосмисляне на правилата за подсъдността, в търсене на по-независимо и безпристрастно разследване на проявите на полицейско насилие.

Отново е валидна потребността от промени, отчитащи значителната фактическа и правна сложност на случаите, свързани с организирана престъпност и корупционни престъпления, произтичаща от спецификата в способите на извършване: предвиждане на процесуална възможност (чл. 172, ал. 2 НПК) специални разузнавателни средства да се използват при разследването на тежки умишлени престъпления и по Глава седма от НК „Престъпления против финансовата, данъчната и осигурителната системи“; възможност при разследване по дела за престъпления по чл. 321 НК и такива, извършени в изпълнение на решение или по поръчение на ОПГ, прилагането на СРС да продължи повече от 6 месеца и до две години за разследване чрез служител под прикритие (чл. 175, ал. 4 НПК).

Актуални остават предложенията за използване на съществуващия ресурс на следователите, както и на военните прокуратури за разширяване на материалната компетентност на следователите с включване на нови състави на престъпления, съответно за разширяване на компетентността на военната прокуратура (чл. 396 НПК) с престъпленията, извършени от граждански лица на служба в ДАНС, МВР, ГДИН и ГДО при МП, при или по повод изпълнение на службата им, както и престъпленията, извършени от граждански лица, в съучастие или съпричиняване с такива лица. Резултатите сочат недостатъци в ефективността по преписки и дела за престъпления, извършени от тази категория лица, вкл. чести случаи на отводи на прокурорите, работещи в един съдебен район със съответните служители на МВР, което води до забавяне.

По отношение на други закони

Валидни са предложените и в предходния доклад промени в други закони.

В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) да се осигури възможност на органите на досъдебното производство пряко да изискват от структурите на НАП информацията, необходима им за воденото досъдебно производство, каквато възможност съществува за който и да е съдебен изпълнител или митнически орган (в чл. 72, т. 1–5 и чл. 74–75).

Предвиждане в Закона за кредитните институции (ЗКИ) на възможност и за разследващия орган самостоятелно да поиска от съда разкриването на сведения, съставляващи банкова тайна.

В Закона за съдебната власт (ЗСВ) да се разшири приложното поле на извънредното атестиране при хипотезата на трайно влошаване на качеството на работата.

Приоритети през 2019 г.

* Утвърждаване на тенденцията за трайно намаляване на субективните предпоставки, водещи до съществени процесуални нарушения в досъдебната фаза на процеса, които обуславят и връщане на делото на прокурора и/или постановяване на оправдателни съдебни актове.

* Устойчиво запазване на високо ниво на срочността на разследване и решаване на преписките и делата, вкл. предвид обективно очертаващия се спад на регистрираната престъпност.

* Ефективно прилагане на механизма на специалния надзор в ПРБ за оказване на своевременна методическа помощ на разследващите органи и наблюдаващите прокурори по дела с голяма фактическа и правна сложност, особено в областта на противодействие на корупционните престъпления и организираната престъпност.

* Продължаване на утвърждаването на стандартите за ефективно разследване, в съответствие с изискванията на ЕСПЧ, и повишаване на качеството на взаимодействие с европейските и другите международни партньори в противодействието на престъпността, посредством използване в пълнота на инструментариума на международното правно сътрудничество.

* Осигуряване на необходимия мониторинг върху натовареността на прокурорите и разследващите органи и обема дейност на прокуратурите, за ефективно изпълнение на решенията на ВСС за окрупняване на районните прокуратури.

* Постигане на максимално допустима прозрачност в дейността на прокуратурата посредством пълноценно реализиране на законовите форми на отчет на главния прокурор пред ВСС и Народното събрание, при балансирана защита на обществените интереси и публична комуникация за информиране на обществеността относно образуването и напредъка на значими дела.

* Засилване на доверието на обществото в ефективността на правоприлагането чрез стриктно съблюдаване на правата на гражданите и постигане на институционална предвидимост.

* Ефективно използване на механизмите за взаимодействие, съобразно настъпилите нормативни и структурни промени в организацията и дейността на другите държавни органи за противодействие на престъпленията, с особен акцент в активизиране на Координационните центрове за взаимодействие между НАП, КПКОНПИ и прокуратурата.


Пълният текст на доклада е публикуван на страницата на ПРБ - рубрика "Обществена информация"/ Доклади и анализи.


Съгласно чл. 138а от Закона за съдебната власт Главният прокурор ежегодно до 30 април внася в пленума на Висшия съдебен съвет годишен доклад за прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и на разследващите органи и го публикува на интернет страницата на прокуратурата. В 14-дневен срок от постъпване на доклада по ал. 1 Висшият съдебен съвет изслушва главния прокурор. При изслушването членовете на съвета може да поставят и писмени въпроси, постъпили от граждани, институции и неправителствени организации във връзка с доклада, на които главният прокурор отговаря. Висшият съдебен съвет внася в Народното събрание доклада по ал. 1 до 31 май. Докладите по ал. 1 и 2 се обсъждат, след като Народното събрание изслуша главния прокурор. При обсъждането на докладите народните представители може да поставят и писмени въпроси, постъпили от граждани, институции и неправителствени организации във връзка с докладите, на които главният прокурор отговаря

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар