Неделя, 15 Септември 2019
Неделя, 15 Септември 2019
"Да търсим щастие вън от нас е напълно ненужно занимание, защото извън нас щастие няма да намерим. Щастието е в самите нас..." Светослав Рьорих

"Да търсим щастие вън от нас е напълно ненужно занимание, защото извън нас щастие няма да намерим. Щастието е в самите нас..." Светослав Рьорих

Семейство Николай и Елена Рьорих възприемали планината, въобще, и Хималаите в частност, като божествено творение. В онези трудни за пътешествие условия те носели със себе си и грамофон с плочи с класическа музика – искали да се наслаждават на съвършената хармония между мелодията и величието на гледката. Любими композитори им били Скрябин (идеен вдъхновител на цветомузиката), Рахманинов, Чайковски. Този щрих говори много за семейството, в което се ражда и формира художникът Светослав Рьорих - най-малкият им син.

В живота му има две родини. Ражда се в Санкт Петербург в имперска Русия през 1904 г. и си тръгва от него на днешната дата през 1993 година в Бангалор, Индия. Най-малкият син на прочутите Елена и Николай Рьорих не просто носи артистичните им гени, а следва родителите си и пътя им през света.

Следва философията на своята майка писател и баща художник, попива мъдростта им и под крилото им развива божествените си дарби. Превръща ги в извор на прекрасни картини и философски размисли за света и прекрасното в него. И остава в историята като последовател на философско-практичните системи на Елена Блаватска, Парамаханса Рамакришна, Свами Вивекананда, Шри Ауробиндо и др.

Вълнува го ролята на изкуството в човешкото общество – тема, по която беседва и на срещата си със студенти в Софийския университет през 70-те години на ХХ век. Подготвя създаването на център „Рьорих” в България, но внезапната смърт на Людмила Живкова през 1981 г. спира начинанието.

При няколкото си посещения у нас Светослав Рьорих дарява на страната ни 248 произведения на своя баща, които днес са сред най-ценните експонати в колекцията на Националния музей Квадрат 500. Други 288 картини на Николай Рьорих предава на Русия и днес те са в Музея на Изтока в Москва.

Предлагаме избрани цитати от книгата „Да се стремим към Прекрасното” на Светослав Рьорих и видео с негови картини:

"Произведенията на гениите представляват кристализация на мислите и емоциите на художника, на неговите преживявания и вълнения. Това са паметници, които са ни оставени от тези вдъхновени души. Тези произведения на изкуството притежават субективна сила, скрита в техния външен вид и ние, докосвайки се до тях, чувстваме вълнуващата сила, която изхожда от тези прекрасни изображения. Ние трябва съзнателно да положим усилия и да извисим ума си, за да се поддадем на влиянието, което ни оказват картините на художника".

"За мен е напълно реално и очевидно, че в Изкуството и Красотата се съдържат свръхестествени сили."

"Неизразима аура на слава се излъчва от великото произведение. Това е еманация на скрити вибрации, които са закрепени в структурата на високото творение на изкуството. Вълшебството на чувствата, мислите и силните желания на великите майстори е пленено в произведението, излъчва се към зрителя и пробужда у нас в отговор подобни чувства освен чисто естетичното и духовно разбиране на това, за което става въпрос“.

„Ние ценим равновесието и хармонията, тъй като се отзоваваме на естествения еволюционен поток, изявяващ по-съвършените форми и съчетания на цветове, звуци, думи и енергии, които могат да активират и да променят милиони зрители и да повлияят на безброй поколения чрез вестта за Красотата, която се излъчва чрез тях. Такава е необикновената власт на изкуството, скритата сила, винаги присъстваща и активна във великото произведение".

"В живота всичко е много сложно. Животът се опитва да ни отвлече от истинските неща. Но ние не трябва да пренебрегваме живота, а да го използваме, за да станем по-съвършени хора. Това е като да изкачваш висока планина. Това е нашата задача. И ние трябва по един или друг начин с всички сили да се изкачваме на това по-високо стъпало на живота. Тоест човек трябва да развива у себе си не само знанията, но и правилния подход към поблемите на живота“.

Ние трябва да живеем и да се трудим там, където сме нужни, там, където можем да принесем най-голяма полза, там, където имат нужда от нас и където, в края на краищата, е и най-добрата възможност за прилагането на нашите знания, на нашия опит".

"Ние трябва да потърсим и да обмислим всички онези пътища, които могат да сближат хората, всички пътеки, които могат да ни доведат до тайниците на сърцата им, да изследваме и да помислим какъв е нашият път, как можем да се доближим до тях и какво можем да им дадем“.

„Ще дойде време, когато човечеството ще може да гледа на себе си като на едно семейство, като на едно цяло, което взаимно си помага и създава един прекрасен живот".

"Често ние безразборно осъждаме другите за това, което се е появило у тях може би преди хилядолетия. Ние не отделяме време, за да ги разберем и с това да се доближим до тях. А знанието и взаимното разбирателство лежат в основата на всичко".

"Трябва винаги да помним най-важното - желанието и способността да се променим към по-добро са в нашите ръце. То не зависи от никого и от нищо, освен от самите нас. Важното е само наистина да решим да се променим. А за това трябва да съберем мъжество и да се погледнем отстрани. Това е трудно. Но все пак е възможно".

"И още трябва винаги да помним, че сме излезли от Безкрайността и Вечността, а пред тези две велики понятия всички са равни! И макар и досега да не можем да ги осъзнаем за себе си, трябва да ги възприемаме като реалност, като неотделима част от нашето съществуване".

 


Медия

Оставете коментар