Сряда, 20 Ноември 2019
Сряда, 20 Ноември 2019
''Всеки има собствена килия за инквизиции - в главата си.'' /Е.М.Ремарк

''Всеки има собствена килия за инквизиции - в главата си.'' /Е.М.Ремарк

Ерих М. Ремарк е роден на 22 юни 1889 година в Остнабрюк, син е на книговезец. На осемнайсетгодишна възраст през 1916 година е мобилизиран и взема участие в Първата световна война. През 1927 година пише първата си книга — „На западния фронт нищо ново“ — плод на преживяванията и впечатленията му от фронта. Книгата излиза през 1929 година и появяването й съвпада с неспокойните дни на подготвящото се настъпление на националсоциализма в Германия. Този роман и излезлият като негово продължение „Обратният път“ имаха в Германия съдбата на книгите, съдържащи демократичните и хуманистични тежнения на своите творци, застъпници на големите човешки истини — те биват изгорени пред вратите на Берлинския университет през месец май 1933 година. През 1937 година Ремарк е лишен от германско поданство. От 1929 година писателят живее в чужбина.

В Швейцария Ремарк пише романа „Трима другари“, който излиза в тази страна през 1937 година. Романът „Триумфалната арка“ излиза в Съединените американски щати през 1946 година.

В романа „На западния фронт нищо ново“ писателят се дистанцира от проблемите на голямата политика и се вглъбява във фронтовата действителност, видяна през очите на обикновения войник. Истината за тази действителност е предадена без патетика и героизацня. Пред угрозата на смъртоносната война писателят въздига в най-ценна човешка добродетел солидарността, доверието и взаимопомощта. Тази морална и творческа позиция правят от романа на Ремарк един от образците на литературата на „загубеното поколение“ в европейската литература.

Ремарк един от първите между европейските творци, долови заплахата за човечеството, криеща се във фашизма като идеология и практика. В романа му „Трима другари“ със сюжет от мирното време отново като атмосфера се налагат взаимоотношенията на мъжка дружба, безкористното и самопожертвувателно приятелство, но те се оказват твърде крехки, за да противостоях на разтърсващия трагизъм на трийсетте години. Предусещането на разрушителния тътен на настъпващите събития придават на повествованието дух на носталгичност и обреченост, на топлота и лиризъм. Тези му качества направиха романа един от най-обичаните от читателската публика.

Най-определено, с конкретен адрес, антифашистката тема в творчеството на Ремарк добива израз в романа „Триумфалната арка“, която донася на автора си нов международен успех. Действието му се развива през годините 1938–1939 г. Съдбата на лекаря емигрант доктор Равик е въплътена в един драматичен разказ е перипетиите в трудния път на духовно, морално и физическо самосъхранение в атмосфера на политическо преследване и несигурност за утрешния ден. Любовната линия в романа и единоборството на доктор Равик с фашиста Хааке очертават една човешка драма, излизаща извън рамките на отделната човешка участ и придават широта и многозначност на творческия замисъл.

Романът „Искрица живот“ разширява тематичния кръг на антивоенното творчество на Ремарк. Написан след разгрома на фашизма през 1952 година, той идва да потвърди вярността на твореца към хуманистичния идеал.

От многото съдебни протоколи и свидетелски показания на преживелите ужасите на концентрационните лагери Ремарк пресъздава потресаващ свят на безправие, насилие и издевателства. Образът на измисления концентрационен лагер Мелерн — това ужасно изобретение за унищожаване на човешкия живот, се превръща в обвинение не само към миналото, но звучи и като предупреждение към съвремието и бъдещето.

През 1952 година излиза и другият военен роман на Ремарк — „Време да се живее, време да, се мре“, пресъздаващ атмосферата на Втората световна война. На фона на военната действителност, обрисувана с безпощаден реализъм, е пресъздадена една любовна история, която трае 14 дни. Силата и величието на копнежа за щастие внушават вечния контраст между доброто и злото. Едва ли може да се намери по-силен от този аргумент, за да се подчертае трагизма на военната генерация.

През 1956 година излиза романът „Черният обелиск“. Разглеждайки събитията от двайсетте години в историческа перспектива, Ремарк прави опит да открие първоизточниците на хитлеризма и Втората световна война в политическата действителност на Ваймарската република, за да може чрез трагичния опит на миналото да освети зловещите симптоми за реставрация на фашизма и милитаризма.

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар