Понеделник, 10 Декември 2018
Понеделник, 10 Декември 2018

4 август: Умира великият Ханс Кристиян Андерсен

4 август: Умира великият Ханс Кристиян Андерсен

От 1835 до 1872 г. датчанинът е създал над 150 приказки и разкази, преведени на 125 езика

На днешния сден - 4 август, преди точно 140 години умира Ханс Кристиан Андерсен. Датският писател и поет е роден на 2 април 1805 г. в Одензе. Баща му е бил обущар, а майка му - перачка. Андерсен искал да стане оперен певец и затова през 1819 г. заминал за Копенхаген. Гласът му обаче бил слаб, приели го като ученик по танци в Кралския театър. Директорът на театъра, Йонас Колин, го взел под свое покровителство и останал негов приятел до края на живота си. Лично крал Фредерик VI се заинтересувал от момчето и му уредил да учи безплатно в класическа гимназия в Слагелзе.

Преди още да започне училището, Андерсен издава през 1822 г. първата си книга. През 1829 г. постига голям успех с "Пътешествие пеша от канала Холмен до източната част на Амагер" - книгата излиза и на немски, - а през 1833 г. получава от краля пътническа стипендия. Така Андерсен осъществява първото си странстване из Европа - посещава Германия, Франция, Щвейцария и Италия. В началото на 1835 г. излиза първият му роман "Импровизатор". През същата година е издадена в Копенхаген и част от неговите "Андерсенови приказки". Другите части от първия том се появяват през 1836 и 1837 г. Отначало те не се продават добре - Андерсен има по-големи успехи с романа "О.Т." (1836) и с том кратки разкази "В Швеция". През 1837 г. създава може би най-известния си роман "Само цигулар". Успех му донася и книгата с разкази "Албум без картини" (1840). В стила на немските романтици Андерсен много пътешества - за да открие себе си в света и света в себе си. През 1840-41 г. посещава Германия, Италия, Малта и Гърция, като стига до Цариград. Връща се по Черно море и Дунав. За това преживяване разказва в пътеписа "Базар на поета" (1842).

Почти до края на живота си пътува до близки и далечни страни. Навсякъде е приеман с внимание от най-бележитите си съвременници - Хайне, Юго, Балзак, бащата на Дюма, Дикенс, композитора Роберт Шуман. Андерсен умира на 4 август 1875 г. край Копенхаген, увенчан със световна слава. От 1835 до 1872 г. той е създал над 150 приказки и разкази, преведени на около 125 езика. С творчеството си Андерсен донася голяма слава на своята страна. Затова в негова чест в столицата на Дания е издигнат паметник, превърнал се в символ на Копенхаген - бронзова фигура на малката русалка. Най-авторитетната награда в света за детска литература носи името на Ханс Кристиан Андерсен.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

1693 г. — Смята се за датата на създаването на шампанското от бенедиктинския монах Дом Периньон.

1704 г. — Войната за испанското наследство: Гибралтар е завладян от английска и холандска флотилия под командването на британския адмирал сър Джордж Рук в съюз с ерцхерцог Карл

1782 г. — Волфганг Амадеус Моцарт сключва брак с Констанце Вебер

1791 г. — Подписан е Свищовският договор, с който се слага край на Австро-турската война (1787-1791).

1836 г. — В Кремъл камбаната Цар Камбана е поставена на каменен пиедестал.

1870 г. — В германския град Баден-Баден завършва първият международен шахматен турнир.

1879 г. — Княжество България освобождава от мито стоките, внасяни от Македония, Одринско и Източна Румелия.

1879 г. — Елзас и Лотарингия са провъзгласени за територия на Германия.

1903 г. — Пий X е избран за 257. римски папа.

1914 г. — Първа световна война: Германия нахлува в Белгия, в отговор на което Великобритания обявява война на Германия. Съединените щати обявяват неутралитет.

1916 г. — Първа световна война: Либерия обявява война на Германия.

1936 г. — Министър-председателят на Гърция Йоанис Метаксас суспендира парламента и Конституцията и установява Режима от 4 август.

1957 г. — Аржентинецът Хуан Мануел Фанджо за пети път става победител в състезанията от Формула 1.

1964 г. — Тонкински инцидент: Американските разрушители USS Maddox и USS Turner Joy докладват за сблъсък със северновиетнамски плавателни съдове в Тонкинския залив.

1983 г. — В резултат на държавен преврат в Горна Волта (днес Буркина Фасо) президент става Томас Санкара.

1984 г. — Африканската република Горна Волта се преименува на Буркина Фасо.

1995 г. — Хърватия започва Операция Буря, за да си възвърне анклавa, обявен за Република Сръбска Крайна и намиращ се от 4 години под контрола на сръбското малцинство.

1996 г. — В Атланта (САЩ) са закрити 26-те Олимпийски игри.

2007 г. — Изстрелян е космическият апарат на НАСА Финикс.

Родени

1521 г. — Урбан VII, римски папа († 1590 г.)

1713 г. — Елизабета Албертина фон Сакс-Хилдбургхаузен, германска принцеса († 1761 г.)

1787 г. — Александър Алябиев, руски композитор († 1851 г.)

1792 г. — Пърси Шели, британски поет († 1822 г.)

1859 г. — Кнут Хамсун, норвежки писател, Нобелов лауреат през 1920 († 1952 г.)

1890 г. — Ерих Вайнерт, немски поет († 1953 г.)

1900 г. — Елизабет Боуз-Лайън, британска кралица († 2002 г.)

1901 г. — Луис Армстронг, американски музикант († 1971 г.)

1904 г. — Витолд Гомбрович, полски романист († 1969 г.)

1910 г. — Уилям Шуман, американски композитор († 1992 г.)

1911 г. — Михаил Ботвиник, руски шахматист († 1995 г.)

1916 г. — Елена Стефанова, българска актриса († 2010 г.)

1920 г. — Иван Кръстев, български писател

1921 г. — Морис Ришар, канадски хокеист († 2000 г.)

1925 г. — Александър Сталийски, български политик († 2004 г.)

1925 г. — Манол Манолов, български футболист († 2008 г.)

1930 г. — Любомир Димитров, български актьор († 2001 г.)

1933 г. — Тодор Андрейков, български кинокритик и киноисторик († 1997 г.)

1938 г. — Саймън Престън, американски диригент

1942 г. — Огнян Сапарев, български политик

1951 г. — Валди Тотев, български музикант

1955 г. — Били Боб Торнтън, американски актьор

1958 г. — Марио Тагарински, български политик

1961 г. — Барак Обама, 44-и президент на САЩ, Нобелов лауреат

1961 г. — Веселин Маринов, български певец

1967 г. — Цветелина Узунова, българска журналистка

1968 г. — Даниъл Дей Ким, американски актьор

1968 г. — Илиян Киряков, български футболист

1968 г. — Хироши Куротаки, японски пианист

1969 г. — Диего Латоре, аржентински футболист

1969 г. — Макс Кавалера, бразилски музикант

1973 г. — Деян Статулов, български кинокритик и сценарист

1981 г. — Владимир Атъпов, български волейболист

1984 г. — Карлос Веласкес, пуерторикански боксьор

1977 г. — Луиш Боа Морте, португалски футболист

1989 г. — Уан Хао, китайски шахматист

1990 г. — Йоанна Данчева български регионалист, активен деец в неправителствения сектор, патриот и филантроп

1992 г. — Кол и Дилан Спраус, американски актьори-близнаци

1998 г. — Андрей Андреев , български китарист

2000 г. — Радослав Хараланов , футболист

Починали

1060 г. — Анри I, крал на Франция (* 1008 г.)

1306 г. — Вацлав III, унгарски, чешки и полски крал (* 1289 г.)

1578 г. — Себастиан I, крал на Португалия (* 1554 г.)

1816 г. — Франсоа-Андре Венсан, френски художник (* 1746 г.)

1900 г. — Исак Левитан, руски художник (* 1860 г.)

1922 г. — Енвер паша, турски военачалник (* 1881 г.)

1924 г. — Иван Ангелов, български живописец (* 1864 г.)

1930 г. — Зигфрид Вагнер, германски композитор (* 1869 г.)

1948 г. — Милева Марич, сръбска математичка (* 1875 г.)

1977 г. — Сър Едгар Дъглас Ейдриън, британски физиолог, Нобелов лауреат през 1932 г. (* 1889 г.)

1978 г. — Иван Леков, български езиковед и славист (* 1904 г.)

1985 г. — Иван Радоев, български футболист (* 1901 г.)

1989 г. — Люба Енчева, българска пианистка (* 1914 г.)

1991 г. — Емил Чакъров, български диригент (* 1948 г.)

1998 г. — Юрий Артюхин, съветски космонавт (* 1930 г.)

2003 г. — Фредерик Робинс, американски педиатър, Нобелов лауреат през 1954 г. (* 1916 г.)

2004 г. — Методи Димов, български писател и общественик (* 1938 г.)

2007 г. — Константин Коцев, български комедиен и драматичен актьор (* 1926 г.)

2011 г. — Наоки Мацуда, японски футболист (* 1977 г.)

Празници

Буркина Фасо — Годишнина от революцията (1984 г.)

Острови Кук — Ден на конституцията (1981 г., национален празник)

САЩ — Ден на бреговата охрана

Оставете коментар