Понеделник, 10 Декември 2018
Понеделник, 10 Декември 2018

За момичето, което поне прочете Вапцаров

За момичето, което поне прочете Вапцаров

"Някаква чалгаджийка пуснала песен по стихове на Вапцаров."

Това бе обявено като терористичен акт срещу поета - като че ли не е терористичен акт изправянето му в Гарнизонното стрелбище и неговият разстрел. Апропо, Вапцаров не е разстрелян за това, че е поет, а заради това, че... е участвал в терористични групи. (По тогавашното законодателство. И Франсоа Вийон не го обесват заради стиховете, а заради това, че е обирал и убивал пътници по пътищата на Франция)... За тероризма - толкоз. Но аз се питам дали не е терористичен акт над Вапцаров и неизразителното четене на стиховете му в училище, сричането на тези стихове. Да попитам и всеки, четящ тези редове да сложи ръка на сърцето си и да си признае колко пъти след завършване на средното си образование е разтворил стихосбирката на Вапцаров...

Не е ли терористичен акт фактът, че не се сещаме за него. Аз лично смятам, че това е тероризъм. А една чалгаджийка е отворила книгата, впечатлила се е и... е изпяла стиховете. Относно музиката - толкова може, толкова прави. Да се наеме някой и да направи друга музика - силна, въздействаща. Музика, която ще заглуши чалгата и ще ни накара да запеем "Предсмъртно"... Забравата на Вапцаров е тероризъм, не неговия прочит - наричат го някои "Нов прочит на произведението"... А не е ли тероризъм забравените му бюстове, затрупани с курешки, изчегъртаните букви по паметните плочи, хербаризираните венци и цветя, несменяни от няколко години... И всички тези скачат срещу едно момиче, което е прочело Вапцарово стихотворение... Смененото име с някой нов демократ на улици, площади и училища... Смяната на стиховете за изучаване в училище, защото как сега да преподадеш стихотворение, в което има стихове: "Терорът долу...Съюз със СССР"... Какво става с нас...

Та ние какво направихме за Вапцаров, че тръгнахме да съдим единственото момиче, което е направило песен по негови стихове... Всъщност нямаме право да се възмущаваме, защото това момиче е продукт на нашата култура, нашето отношение към Вапцаров. Та тя няма представа за друга музика, освен за музиката, която са слушали родителите й, съседите й, на улицата, в детската градина нейните учителки, нейните учители в основното училище, в средното, в... може и висше да учи, откъде да знаеш... Това момиче, което е запяло стиховете на Вапцаров е същото това момиченце, което сме завели на чалготека и е наша дъщеря... Какво искаме от това момиче. Не е ли по-добре да се погледнем в огледалото. И, още по-страшното, да сложим ръка на сърцето и да си признаем, че така Вапцаров ни харесва повече, нали...

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар