Четвъртък, 23 Май 2019
Четвъртък, 23 Май 2019
Според легенда първата изработена мартеница била от жената на хан Аспарух

Според легенда първата изработена мартеница била от жената на хан Аспарух

Писателят Николай Райнов развива легендата в книга, а художникът Иван Милев е автор на портрет на Ахинора

Един от най-веселите дни в годината, когато всеки българин посреща с надежда пролетта и пожелава на близките си здраве и дълголетие, като им връзва мартеница, е Първи март. Има много легенди и поверия за мартеницата, като ние, българите, дори претендираме да сме единствените по света, които имат този обичай и символ. Или най-малкото - да сме го наследили от т.нар. светли иранци от полуостров Хиндустан, откъдето - през Тибет е тръгнал към сегашните ни земи основателят на държавата ни - хан Аспарух.

 Всъщност, според легендата, именно жената на хан Аспарух е направила първата мартеница. Това се случило, след като ханът преминал Дунава и Ахинора изгубила връзка със съпруга си. След като дълго чакала вест от него, накрая тя завързала на крака на лястовица пресукан бял и червен конец, и я пуснала да лети - да отнесе послание за здраве и любов до любимия й мъж.

Тази история е преразказана от писателя Николай Райнов в книгата му "Видения из Древна България", издадена през 1918 г.

Резултат с изображение за николай райнов ахинора

"Аз съм Ахинора, съпруга на Аспаруха, царица на България. Не ме познавате вие, защото идете от далечна земя и далечно време - сега, когато съм мъртва и вашите заклинания с пъклена власт са извикали моя призрак да ви говори, ето какво ще ви кажа: Ахинора е моето име, което значи "мирис на теменуги". А защо ме будите?", пита Ахинора в книгата.

Писателят разказва тази история много интригуващо. Според неговата художествена версия Ахинора била пожертвана в името на народа.

"Тя бе пренесена в жертва за онзи народ, що бе мечта и дело на Аспаруха. Царят изпусна своя щит, защото мъка сгърчи десницата му. И щом пламъците погълнаха младата снага на царицата, той извърна глава, за да не гледа".

Според някои източници, името Ахинора е производно от персийските думи, означаващи "господар" и "могъщ".

Литературната версия за пожертваната Ахинора - любящата съпруга на Аспарух, която му праща лястовичка с мартеница на крачето, вдъхновява художника Иван Милев, и през 1925 г. той рисува портрет на ханската съпруга. Този портрет се превръща в негова емблематична творба, която събужда много спорове сред изкуствоведите. Според някои героинята на Милев не е Ахинора на Аспарух, а жена, в която художникът бил влюбен, но така или иначе това остава едно предположение, недоказано с факти. 

Легендата за връзката на мартеницата с прабългарите се утвърждава сред интелигенцията у нас някъде през 30-те години на 20-и век. В по-ново време вече активно се разсъждава върху произхода на прабългарите, като наследници на населението на полуосров Хиндустан, където и до днес дори на яковете връзват бял и червен конец за здраве.

Далеч по-различен е образът на Баба Марта в народните приказки и илюстрациите към тях. Там тя не е съпругата на Аспарух, а капризна и властна баба, с често сърдит характер, но добро сърце.

Името й е Марта, защото празникът й е през март. В народните представи месеците януари и февруари са представени като братя с лют характер - Голям Сечко и Малък Сечко, а Баба Марта е тяхната сестра, взела по малко и от двамата - ту усмихната и добронамерена, ту непредвидимо зла.

Баба Марта е определено образ-символ на пролетта и свързаното с този сезон събуждане на природата за нов живот. През целия месец се извършват обреди за гонене на змии и гущери, както и гадания, свързани с някои прелетни птици.Традицията е свързана с древната езическа история на Балканския полуостров и някои земеделски култове. Завързването на усуканите бяла и червена вълнени нишки, са плод на многовековна традиция, която е била присъща за тракийски и елински обичаи.

Резултат с изображение за баба марта през вековете

В древността, червеният цвят е означавал Богинята - символ на раждането и смъртта, а белият - нейният Син - Слънцето, възприеман като символ на отвъдния живот и вечността. Тези схващания бавно са се променяли във времето, и днес сме свидетели на смесване на различни култури в древния обичай!

Вече е ясно, че българите не можем и да претендираме да сме единствените свързани със символа на мартеницата. Усукани бяла и червена вълнени нишки връзват на хора и животни и в Румъния, Молдова, Албания, Гърция, Северна Македония и Сърбия. Заради народните поверия, има малки разлики в традициите: примерно в Румъния мартеници се връзват на ръцете само на жените и малките деца, а мъжете могат да носят мартеница само на скришно място. В Гърция мартеници се връзват само на ръцете на децата, у нас мартеници връзваме дори на животни и дървета.

На Първи март по българските краища, където все още стриктно се пази традицията, най-възрастната жена в рода трябва да почисти основно къщата преди изгрев слънце, да изнесе и простре навън червена тъкан - покривка, постелка, пояс или престилка, за да зарадва Баба Марта. После старите жени не излизат от дома си целия ден, за да не разгневят капризната старица.

В много краища на България има традиционни ателиета за изработка на мартеници. Едно от тях е смолянското, което отвори врати в Регионалния исторически музей "Стою Шишков".

А през миналата година една българска художничка-илюстратор - Росица 'roz' Захариева представи в Стара Загора презентация на тема  "Илюстрацията от началото до края" именно с процеса по създаването на илюстрацията Баба Марта.

Резултат с изображение за Росица 'roz' Захариева

NBOX.BG

 

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар