Понеделник, 27 Май 2019
Понеделник, 27 Май 2019
Данте Габриел Росети: Там, където теб те няма – няма и живот

Данте Габриел Росети: Там, където теб те няма – няма и живот

Трагична любов белязва живота на художника

Данте Габриел Росети е роден на 12 май 1828 в Лондон, в дребно буржуазно интелигентско семейство. Баща му е италиански емигрант, известен скандалджия. Данте е един от основателите на Братството на Прерафаелитите, които се обединяват около средновековната естетика и пропагандират идеята за сливане в едно на всички видове изкуства. Въпреки, че Росети се прехранвал с рисуване на живопис, по-известен е със стиховете си. В съответствие с убежденията на Прерафаелитското братство, стиховете и живописните му платна взаимно се допълват. Росети бил изключително уважаван като майстор на сонета.  Първото си стихотворение пише под вдъхновението на „Гарванът” на Едгар Алън По. Всеки негов щрих, както и всеки стих, е съобразен с дълбока символика и средновековен колорит. През периода 1854 - 1862г. той преподава рисуване в първото в Англия образователно заведение  за низшите класи на обществото, и се превръща в любимец на учениците си.  

Winbet - победата е емоция! (18+)

През 1852г. в школата на Миле Росети среща Елизабет Сидал – поетеса и муза на всички членове на Братството. През 1953г. той я рисува в цикъл, посветен на Данте и Беатриче.  От този момент нататък двамата са неразделни и тя не позира на никой друг, като едновременно е негова муза, любима и едновременно с това ученик. Връзката им продължава повече от 10 години. Елизабет не копира стила му - нейният е далеч по-груб и експресивен, а любимите й теми са легендите за крал Артур и рицарите на Кръглата маса. За почитателите ѝ най-интересни са автопортретите ѝ, защото от тях наднича една тъжна жена с уморени очи, а не идеална красавица. Росети прави множество скици с Елизабет, някои от които по-късно служат като ескизи за картините му. Елизабет обаче е болна от туберкулоза и често изпада в дълбока меланхолия. Когато вече е много зле, през 1860г., Росети най-сетне се решава да се ожени за нея, въпреки скромния ѝ произход и влошеното здраве. На сватбата тя е толкова зле, че се налага да я носят на ръце. През 1961 Елизабет забременява, но детето се ражда мъртво и тя изпада в дълбока депресия. На следващата година тя умира от свръхдоза лауданум – не е известно дали сама е посегнала на живота си, или инцидентът е случаен. В пристъп на отчаяние, той оставя в косите ѝ сонетите  си и те са заровени с нея. Седем години по- късно Росети разрешава гробът да бъде отворен и стиховете да се върнат на белия свят, но не присъства лично и никога не си прощава оскверняването на паметта на любимата си. През 1870г. стиховете излизат в книга.

 

След смъртта на Елизабет Росети непрекъснато изпада в депресии, които редува с меланхолични състояния, алкохолни  и наркотични опиянения.  Живее сам и изолиран в дома си, загубва зрението си и не може да рисува, а всичко което му остава е болезнения спомен за любимата. През 1882г. трагичният му, самотен и белязан от угризения жизнен път приключва, за да намери най- сетне покой до Елизабет.  

NBOX.BG

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар