Сряда, 13 Ноември 2019
Сряда, 13 Ноември 2019
Емил Чакъров – човекът музика

Емил Чакъров – човекът музика

Днес се навършват 71 години от рождението на именития диригент

На него България и музикалният живот у нас дължат много. Ако не беше Емил Чакъров, едва ли щеше да има Новогодишен музикален фестивал в НДК – маестрото го създаде през 80-те и традицията продължава. Едва ли светът щеше да познава толкова млади български таланти като Александрина Пендачанска, Мила Георгиева, Веско Ешкенази и др, които той канеше още като ученици на голямата сцена. Изумителната му енергия и творчески размах още се помнят навсякъде по света, където са се случвали музикални празници под неговото диригентство.

Winbet - победата е емоция! (18+) 

Емил Чакъров е роден на днешния ден в Бургас през 1948 г. Още на 11 години поема диригентската палка. Едва на 15, вече учи дирижиране в Консерваторията в София. А осем години по-късно става най-младият лауреат на конкурса по дирижиране „Херберт фон Караян” в Берлин. По-късно прочутият маестро го кани за свой асистент в оперни постановки в Залцбург и Берлин.

Чакъров дирижира Берлинската филхармония, Бостънския симфоничен оркестър, Израелската филхармония, Френския национален оркестър, Лондонския симфоничен оркестър, Оркестъра на Лос Анджелис, оркестър „Tonhalle” в Цюрих и Чешкия филхармоничен оркестър. Години наред е гост-диригент на Ленинградската филхармония, с която прави многобройни записи и турнета в Германия, Австрия и Италия. Аплодират го на пулта в оперни спектакли на „Ковънт гардън” в Лондон, на „Метрополитън” в Ню Йорк, в Миланската скала и „Ла Фениче” във Венеция…

За последен път дирижира Новогодишния концерт в НДК през 1990-а. Отиде си в парижка болница през лятото на 1991 г., едва навършил 43.

През годините, откакто го няма на този свят, питам различни хора, които са се докосвали отблизо до таланта и невероятната харизма на Емил Чакъров. Ето спомените на някои от тях:

Христо Друмев, дългогодишен генерален директор на НДК:

„През април 1988 г. ме повика тогавашният министър на културата Георги Йорданов, за да помогна за реализирането на идеите на диригента Емил Чакъров. За какво ставаше дума? В онези години България се славеше като родина на едни от най-добрите и известни оперни гласове в света – солисти и хорове. И знаменитата идеята на Емил Чакъров беше това богатството да помогне за налагането на България в културния афиш на Европа и на света…

Трябваше да се направи поредица от записи, които обаче най-напред да се представят пред българската общественост като генерална репетиция. Така се създаде традицията не само на Новогодишния музикален фестивал, който беше неизменно с Фестивалния оркестър под диригентството на Емил Чакъров, но и на записи с големи къщи като “Дойче грамофон” и “Сони класикъл”. Изключително успешен удар! Бяха записани най-добрите руски опери с най-добрите български гласове, с български оркестър и български хорове.. А с Фестивалния оркестър, който наподобяваше нещо като български национален отбор за симфонична музика, направихме бляскави турнета в Италия, Швейцария, тогавашната Западна Германия, Франция.”

Людмил Ненчев, цигулар:

„Пазя чудесни спомени с Емил Чакъров. Още твърде млад имах щастието да свиря и да ходя на турнета с Фестивалния оркестър. Спомням си един концерт на много голям фестивал в Люцерн, Швейцария. Ние свирихме в събота. Преди нас – в петък, свири Чикагският симфоничен оркестър, а след нас – в неделя, беше Западноберлинската филхармония. Представете си как сме се чувствали в този „сандвич”. Покрай Емил Чакъров обаче така се бях запалил, че нещо изхрущя в цигулката ми и помислих, че съм я счупил… Той умееше да ни „пали”! В един през нощта например, когато всички сме капнали от умора, Чакъров идваше, слагаше си главата под чешмата, качваше се на пулта и започваше наново. И нещата тръгваха, все едно е сутринта.”

Веско Пантелеев-Ешкенази, цигулар:

„Емил Чакъров е човекът, който направи изключително много за мен. Не само с това, че ме извади на голямата сцена, но и с факта, че ме накара да повярвам, че мога. Защото всеки от нас има нужда от такъв човек в живота, който не само да му даде път, но и да го убеди, че може. Тези две неща заедно означават за мен Емил Чакъров. Все още си го имам вкъщи на снимка. Той е винаги там! За мен той е много специална личност и човек, който отдавна не е сред нас, но ние го помним…

Останало ми е едно нещо, което винаги ще помня – каза ми, че в живота ти се дава шанс веднъж и трябва да го вземеш. Може да ти се случи и два пъти, но недей да чакаш втория път! Той беше човек, който не се страхуваше от предизвикателствата в каквото и да било музикален мащаб – дали ще е опера, която трябва да направи за няколко дена някъде, или концерт… просто беше човекът музика, за него нямаше никакви пречки. Наистина вземаше тези шансове и ги оползотворяваше по най-добрия начин.

Спомням си едно турне с Фестивалния оркестър на НДК в Германия. Бяхме солисти заедно с Александрина Пендачанска - и двамата бяхме по на 17 години. Аз свирех в първата част на концерта, а след паузата бях концерт майстор и той още тогава забеляза, че имам талант да водя оркестър. Чакъров имаше изключителен усет за таланта на хората. Аз не бих се сетил, но той го бе видял, повярвал е, че мога да го правя. И сега, като си помисля, доста рисковано е било да сложиш толкова млад човек да ръководи голям оркестър и да го извадиш на европейска сцена… Беше голяма личност!

Емил Чакъров наистина е най-големият български диригент. Изключително много ни липсва. Веднъж с Мартин (диригентът Мартин Пантелеев, б.а.) си говорехме какво ли би бил сега Емил, ако беше жив. Какво ли би направил през всичките тези години от 1991 насам, откакто вече го няма. Вероятно би бил главен диригент на някой от най-големите оркестри в света. Представяте ли си какво би означавало това за България?! Чакъров наистина липсва на България.”

Вчера с мултимедийния концерт-спектакъл „Непреходното” на учениците от НУМСИ „Проф. Панчо Владигеров” в Летния театър в Бургас бе открита програмата по повод 68-годишнината от рождението на Емил Чакъров. Част от нея е ретроспективната изложба „Животът на Емил Чакъров”, която ще отвори врати днес в 18 часа в галерия-музей „Георги Баев” в крайморския град.

Виолета Цветкова, AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар