Неделя, 25 Август 2019
Неделя, 25 Август 2019
Веселба по селски: В село Езерово кмет поведе народа на продължително хоро

Веселба по селски: В село Езерово кмет поведе народа на продължително хоро

Стотици се веселяха до първи петли

В село Езерово се намира къщата – музей на прочутата българска поетеса Ваня Петкова

За поредна година в родопското село Езерово се проведе един от най-веселите и продължителни събори в околността.

От 20 ч до 3 сутринта тракийското село събра стотици жители от съседните села, за да се повеселят заедно.

Съборът в село Езерово не беше просто веселба, ядене и пиене, като всеки селски събор. Този събор е характерен с това, че на него се събират кметовете от всички околни села, а хорото винаги го повежда кметът на община Първомай – Ангел Папазов.

И тази година, верен на традицията, кметът на Първомай Ангел Папазов даде начало на събора с трогателна реч, в която не пропусна да напомни на стотиците събрали се, че в това село е живяла и творила голямата българска поетеса Ваня Петкова.

Image result for ваня петкова поетеса езерово

Съборът на село Езерово се провежда около Петровден, независимо от реколтата и жътвата, което е водещо в повечето събори. Години наред денят на селото се е чествал точно на 10 юли, което съвпада с рождената дата на голямата българска поетеса Ваня Петкова, закупила преди години къща в това село, без да знае, че точно на рождения й ден селото ще празнува. Случайност или не, това е факт. И сега в началото на селото е къщата – музей на видната поетеса, където всеки може да гостува с предварително записване.

Тази година съборът се измести с три дни, и въпреки това стотици препълниха площада. Хорото, поведено по традиция от кмета на община Първомай, не спря нито за миг. Това бе най-продължителното хоро в историята на съборите от 20ч до 3 сутринта! Неуморните младежи и девойки, та дори и техните родители следваха ритъма на разнообразните български хора до първи петли!

Многобройните сергийки с дрехи бяха се нанизали една до друга.

На атракции се радваха и най-малките. Виенски колела, въртележки и тирове за стрелба бяха покорили децата на събора.

Старците бяха насядали по пейките и се наслаждаваха на веселието и на младежта.

На площада ухаеше на топъл домашен хляб, на прясна скара, печени пилета и дюнери. С нищо не отстъпваха и щандовете с турски рахат-локум и захаросани ябълки. Да, захарните петлета и розовият захарен памук ме върнаха в моето детство! Нима това се е запазило до наши дни?

Много неща пазят традициите в българските села. А историята на село Езерово е наистина уникална.

Легенда гласи, че селото датира от древно тракийско време. Старо известно име от времето на Османското владичество е Йеди дурали махала (означаващо „Седем малки махали“) – тогава селото е било разположено на територията на днешния язовир Езерово. След промяната на географското му разположение името му е било заменено с Дипцис гьол (означаващо „Езеро без дъно“).

Image result for село езерово тракийски пръстен

Селото се гордее с местна археологическа находка: златен пръстен с надпис на тракийски език,намерен през 1912 година при разкопки на надгробна могила в местността Пърженака. Датировката на намерените в тракийската могила обекти е V век пр.н.е. Според някои историци пръстенът съдържа 18 думи на стар Български език. Освен тази забележителна находка са открити и редица други древни артефакти: златна диадема, малка златна лъжичка, бронзово огледало и др. През 1965 г. Д. Ковачев, Д. Батуров и Д. Калдиев откриват запазен скелет на праисторическия бозайник дейнотериум, който е изложен в ректората на СУ „Св. Кл. Охридски“ на последния етаж, а копието му е в Палеонтологичния музей в Асеновград.

Преди много години с. Езерово е било голямо езеро. Оттам произлиза името на селото.

Християнството и ислямът мирно съжителствуват, а хората с радост и взаимно разбирателство празнуват заедно всички празници – и християнските и мюсюлманските. По рано поминъкът на селото бе тютюнът, поради благоприятната почва в местността. Дъждовете не са чести, затова в селото редовно мюсюлманската общност правят молебени за дъжд. И Бог чува молитвите им – наистина след молебен се изсипват дъждове и реколтата потръгва.

Най-честите ветрове тук са западните, наречени „Поряза“, а южните, наречени „белите ветрове“, често идват от югоизток и донасят много дъжд. Точно на тези ветрове поетесата Ваня Петкова посвещава стихотворението си „Вятърът”.

Самото село Езерово е разположено в подножието на върховете Аида и Драгойна на Родопа планина, на брега на река Каялийка, която е географската граница между Западните и Източните Родопи, вливаща се в р. Марица.

В центъра на селото главна архитектурна забележителност е църквата „Св. Никола“, сред най-старите църкви в района. Построена е през 1851 г. с разрешението на султана, поправена е през 1890 г. Представлява трикорабна постройка без купол и камбанария. В по-късни времена е направена камбанария, отстояща на 30 м от храма. Предполага се, че иконите са дело на видния зограф Никола Одринчанин. Ремонтирана е с дарения, сега е с красив купол.

Сред основните забележителности на селото е къщата-музей на известната българска поетеса Ваня Петкова, която прекарва последните 9 години от живота си там. Именно в Езерово са написани последните литературни шедьоври на талантливата и уникална поетеса. Нейната къща музей е в самото начало на селото с паметна плоча, дарена от община Първомай.

На около половин километър след началото на селото има паметник с имена на загинали за България хора, някои от които са от Езерово.

На около 3 км от селото се намира минерален извор, наречен Чучура, на който е изградена чешма, открита на 16 юни 1868 г., според надписа на нея, който не знайно защо е на украински език….

Ето, че и тази година древното тракийско село Езерово отново отпразнува своя празник, доказвайки на големия свят, че в малките китни селца на България има живот и той кипи!

Автор : Оля Ал-Ахмед

Село  Езерово, Родопите

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар