Събота, 19 Октомври 2019
Събота, 19 Октомври 2019
Ерих Мария Ремарк, едно невъзможно сбогуване...

Ерих Мария Ремарк, едно невъзможно сбогуване...

Отбелязваме 49 години от смъртта на писателя с избрани откъси от „Триумфалната арка“

Есента дойде неусетно. Тя винаги прави така. Докато само се озърнеш, слънцето вече едва гали, а дъждът си припомня позабравено приятелство. В предстоящите дни ще се завръща и уютът, който ни дават любимите книги. С времето човек започва да препрочита онези от тях, които са белязали живота му по един или друг начин.

На днешния ден, 25 септември, през 1970 година, с живота се сбогува един от най-четените писатели. Затова някак естествено погледът ми се спира на рафта, където тихо стоят подредени книгите на Ерих Мария Ремарк. Не се замислям дълго. Сред всичките избирам „Триумфалната арка“, защото в нея има и любов, и Париж, и тъга, която вдъхновява. „Есенна“ книга, подходяща за препрочитане точно сега, точно в този момент.

 

Припомням си някои от най-вдъхновяващите редове в нея:

„Париж е град, дето най-добре може да прекараш времето си без работа.“

„Нищо не е така уморително, както слушането на празни приказки.“

„Дрънкането е само за господата от висшето общество.“

„Човек става много важна личност като умре; докато е жив, никой не се занимава с него.“

„Изискаността е за спокойните времена.“

„Човек трябва да обича цветята, но да не си създава много грижи с тях.“

„Светът е пълен с авантюристи по неволя.“

„Най-добри са циниците, а най-непоносими – идеалистите.“

„Властта е най-заразителната болест. И най-обезобразяващата.“

„Всичко, което може да се уреди с пари, е евтино.“

„Любовта между хората е всичко – най-възвишеното и най-обикновеното нещо на този свят.“

„Нощем всичко става по-осезаемо. Нищо вече не изглежда така трудно; мислиш, че си в състояние да постигнеш всичко, а ако не успееш, го заместваш с мечти.“

„И човек става свободен едва тогава, когато няма за какво да живее.“

„Не трябва да се свиква с нищо. Дори с тялото.“

„Но когато за някого няма нищо свято, всичко започва да му става свято по един по-човешки начин.“

„Най-простото при сбогуване е да се тръгне.“

„Странно колко мъртви изглеждат вещите, до които се е докосвало човешко тяло, когато то вече не ги топли – легло, бельо, дори вана. Всичко става противно, щом загуби топлината.“

„Човек може да се защити по-лесно от обидите, отколкото от състраданието.“

„На тоя свят има място за всичко. Само не и за хората.“

„Сами – помисли си той, – каква дума! Най-тайнствената в света.“

„Само отлагане, но нима всичко не е отлагане на този свят? Милостиво отлагане, светло знаме, което закрива далечната, черна, неумолимо приближаваща врата!“

„Животът няма за цел да ни прави съвършени. Съвършенството е за музеите.“

 

Борис Белев, AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар