Понеделник, 18 Ноември 2019
Понеделник, 18 Ноември 2019
Багряна, Яворов и Дебелянов – три стихотворения в Деня на поезията

Багряна, Яворов и Дебелянов – три стихотворения в Деня на поезията

1 октомври е празник и на българските певци и музиканти

На 1 октомври се чества Денят на музиката и поезията. Тези две изкуства са взаимно свързани и за тях винаги е необходимо вдъхновение. Понякога един прекрасен стих се ражда на фона на красива музика, а музиката е поезия без думи. За нея Виктор Юго казва "Музиката изразява това, което не моеж да бъде изказано с думи, но и не може да остане неизречено". Поезията е магията на словото. Тя е рима и ритъм, тя е мисъл и музика.

Музиката е универсален и международен език, а според последните проучвания Великобритания и Финландия децата възприемат по-лесно музиката, отколкото човешката реч. Доказано е също, че колкото повече музика слушат децата, толкова повече се усмихват, а класическата музика има уникално въздействие върху емоционалното и интелектуално развитие на бебетата. Може би не случайно за Ден на музиката е избрана тази дата, на която църквата чества паметта на двама изключителни църковни песнописци – св . Йоан Кукузел и св. Роман Сладкопевец. През 1980 г., по повод 700-годишнината от рождението на св. Йоан Кукузел, денят 1 октомври е обявен и за Празник на българските певци и музиканти.

Сега си пуснете някоя любима песен за фон и прочетете стихотворенията, които сме подбрали. Денят ви със сигурност ще стане по-хубав!

 

ДВЕ ХУБАВИ ОЧИ

От П. К. Яворов

Две хубави очи. Душата на дете

в две хубави очи; - музика - лъчи

Не искат и не обещават те...

Душата ми се моли,

дете,

душата ми се моли!

Страсти и неволи

ще хвърлят утре върху тях

булото на срам и грях.

Булото на срам и грях -

не ще го хвърлят върху тях

страсти и неволи.

Душата ми се моли,

дете,

душата ми се моли...

Не искат и не обещават те! -

Две хубави очи. Музика, лъчи

в две хубави очи. Душата на дете...

 

ПОМНИШ ЛИ, ПОМНИШ ЛИ ТИХИЯ ДВОР...

От Димчо Дебелянов

 

Помниш ли, помниш ли тихия двор,

тихия дом в белоцветните вишни? -

Ах, не проблясвайте в моя затвор,

жалби далечни и спомени лишни -

аз съм заключеник в мрачен затвор,

жалби далечни и спомени лишни,

моята стража е моят позор,

моята казън са дните предишни!

 

Помниш ли, помниш ли в тихия двор

шъпот и смях в белоцветните вишни? -

Ах, не пробуждайте светлия хор,

хорът на ангели в дните предишни -

аз съм заключеник в мрачен затвор,

жалби далечни и спомени лишни,

сън е бил, сън е бил тихия двор,

сън са били белоцветните вишни!

 

УНЕС

От Елисавета Багряна

Говори, говори, говори! -

аз притварям очи и те слушам:

- Ето, минахме сънни гори

и летим над морета и суша...

Вляво кървава вечер гори,

вдясно тъмни пожарища пушат.

Де ще стигнем, кога зазори?

Този път накъде лъкатуши?

Там ли, дато свободни ще бдим

и ще бъдем два пламъка слети,

и в нощта, сред безбройни звезди,

като двойна звезда ще засветим?

- Ти не знаеш? Аз също не знам -

но води ме, води ме натам!

 

„Nbox.bg“ пожелава здраве и вдъхновение на всички, за които изящните думи и нотите са смисъл на живота!

 

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар